Разлика между версии на „Jean-Baptiste de Lamarck“
Ред 21: | Ред 21: | ||
'''Lamarck''' участва в Седемгодишната война с Прусия и за проявена храброст е произведен в офицерско звание на бойното поле. По време на военната си служба в Монако проявява интерес към естествената история и решава да учи медицина. <br /> | '''Lamarck''' участва в Седемгодишната война с Прусия и за проявена храброст е произведен в офицерско звание на бойното поле. По време на военната си служба в Монако проявява интерес към естествената история и решава да учи медицина. <br /> | ||
През 1766 г., след раняване, се уволнява от армията и се връща към изучаването на медицина.<br /> | През 1766 г., след раняване, се уволнява от армията и се връща към изучаването на медицина.<br /> | ||
− | '''Lamarck''' развива специален интерес към ботаниката и по-късно, след като публикува трите тома на '''Flore françoise''', през 1779 г. е удостоен с членство във Френската академия на науките. <br /> | + | '''Lamarck''' развива специален интерес към ботаниката и по-късно, след като публикува трите тома на '''Flore françoise''', през 1779 г. е удостоен с членство във '''Френската академия на науките'''. <br /> |
Работи в националната ботаническа градина '''Jardin des Plantes''' и през 1788 г. е назначен за ръководител на катедрата по ботаника. <br /> | Работи в националната ботаническа градина '''Jardin des Plantes''' и през 1788 г. е назначен за ръководител на катедрата по ботаника. <br /> | ||
− | Когато през 1793 г. е основан Националният природонаучен музей е назначен за професор по зоология.<br /> | + | Когато през 1793 г. е основан '''Националният природонаучен музей''' е назначен за професор по зоология.<br /> |
През 1801 г. публикува '''Système des animaux sans vertèbres''', основополагащ труд по класификацията на безгръбначните, термин, който той създава. <br /> | През 1801 г. публикува '''Système des animaux sans vertèbres''', основополагащ труд по класификацията на безгръбначните, термин, който той създава. <br /> | ||
Между 1815 - 1822 г. се появи в седем тома '''Histoire naturelle des animaux sans vertèbres''', която е действителното начало на зоологията на безгръбначните животни. <br /> | Между 1815 - 1822 г. се появи в седем тома '''Histoire naturelle des animaux sans vertèbres''', която е действителното начало на зоологията на безгръбначните животни. <br /> | ||
− | През 1802 '''Lamarck''' публикува '''Hydrogeologie''' и се превръща в един от първите, които използват термина | + | През 1802 '''Lamarck''' публикува '''Hydrogeologie''' и се превръща в един от първите, които използват термина биология в съвременния смисъл на думата. <br /> |
Същата година той публикува '''Recherches Sur l'Организация Des Corps Vivants''', в която той описва неговата теория на еволюцията. Той вярвал, че целият живот е организиран във вертикална верига, с градация между най-ниските и най-високите форми на живот, като по този начин демонстрира пътя на постепенни промени в природата.<br /> | Същата година той публикува '''Recherches Sur l'Организация Des Corps Vivants''', в която той описва неговата теория на еволюцията. Той вярвал, че целият живот е организиран във вертикална верига, с градация между най-ниските и най-високите форми на живот, като по този начин демонстрира пътя на постепенни промени в природата.<br /> | ||
През последните десет години от живота си той е бил сляп. <br /> | През последните десет години от живота си той е бил сляп. <br /> |
Текуща версия към 15:44, 2 февруари 2014
|
Jean-Baptiste de Lamarck [1] (1 август 1744 - 18 декември 1829) е френски ботаник и зоолог. Използва се съкращението Lam. за обозначаването му като автор, когато се цитира ботаническо или зоологично наименование.
Биография
Jean-Baptiste de Lamarck е френски военен, естествоизпитател, академик и един от ранните привърженици на идеята, че еволюцията настъпва и продължава в съответствие с природни закони. Той е основател на съвременната зоология на безгръбначните животни. Днес името на Lamarck се свързва преди всичко с теорията за наследяването на придобитите белези, наречена още Ламаркизъм.
Lamarck участва в Седемгодишната война с Прусия и за проявена храброст е произведен в офицерско звание на бойното поле. По време на военната си служба в Монако проявява интерес към естествената история и решава да учи медицина.
През 1766 г., след раняване, се уволнява от армията и се връща към изучаването на медицина.
Lamarck развива специален интерес към ботаниката и по-късно, след като публикува трите тома на Flore françoise, през 1779 г. е удостоен с членство във Френската академия на науките.
Работи в националната ботаническа градина Jardin des Plantes и през 1788 г. е назначен за ръководител на катедрата по ботаника.
Когато през 1793 г. е основан Националният природонаучен музей е назначен за професор по зоология.
През 1801 г. публикува Système des animaux sans vertèbres, основополагащ труд по класификацията на безгръбначните, термин, който той създава.
Между 1815 - 1822 г. се появи в седем тома Histoire naturelle des animaux sans vertèbres, която е действителното начало на зоологията на безгръбначните животни.
През 1802 Lamarck публикува Hydrogeologie и се превръща в един от първите, които използват термина биология в съвременния смисъл на думата.
Същата година той публикува Recherches Sur l'Организация Des Corps Vivants, в която той описва неговата теория на еволюцията. Той вярвал, че целият живот е организиран във вертикална верига, с градация между най-ниските и най-високите форми на живот, като по този начин демонстрира пътя на постепенни промени в природата.
През последните десет години от живота си той е бил сляп.
На него е кръстен Лунният кратер Lamarck.
Източници
small|like}} | <google1 style="2"></google1> |