Разлика между версии на „Carl Friedrich Philipp von Martius“
| Ред 22: | Ред 22: | ||
През 1817 - 1820 г. в свитата на австрийската ерцхерцогиня, съпруга на наследника на португало-бразилския престол, пристига Австро-баварска научна експедиция, като двама от нейните участници '''Carl Friedrich Philipp von Martius''' и '''Johann Baptist von Spix''' внасят значителен принос в изучаването на вътрешността на Бразилия. По време на пътуването той изследва Амазонка и прави задълбочени изследвания върху тропическите растения. Специално внимание посвещава на палмите и е известен като "бащата на палмите". От тази експедиция двамата донасят в Германия колекции от 90 бозайници, 350 птици, 130 земноводни и 120 риби, 2700 насекоми и 6500 растения и семена. Те и сега съставляват основна част от колекциите на Държавния зооложки музей в Мюнхен. В допълнение '''Martius''' изследва живота, културата и езиците на бразилските индианци. Многочислените колекции от етнографски материали сега се намират в етнографския музей в Мюнхен.<br /> | През 1817 - 1820 г. в свитата на австрийската ерцхерцогиня, съпруга на наследника на португало-бразилския престол, пристига Австро-баварска научна експедиция, като двама от нейните участници '''Carl Friedrich Philipp von Martius''' и '''Johann Baptist von Spix''' внасят значителен принос в изучаването на вътрешността на Бразилия. По време на пътуването той изследва Амазонка и прави задълбочени изследвания върху тропическите растения. Специално внимание посвещава на палмите и е известен като "бащата на палмите". От тази експедиция двамата донасят в Германия колекции от 90 бозайници, 350 птици, 130 земноводни и 120 риби, 2700 насекоми и 6500 растения и семена. Те и сега съставляват основна част от колекциите на Държавния зооложки музей в Мюнхен. В допълнение '''Martius''' изследва живота, културата и езиците на бразилските индианци. Многочислените колекции от етнографски материали сега се намират в етнографския музей в Мюнхен.<br /> | ||
През 1820 г. като признание за постиженията му в Бразилия получава рицарско звание и е назначен за пълноправен член на Баварската академия на науките.<br /> | През 1820 г. като признание за постиженията му в Бразилия получава рицарско звание и е назначен за пълноправен член на Баварската академия на науките.<br /> | ||
| − | През 1823 г. се жени за '''Franziska Freiin von Stengel''' | + | През 1823 г. се жени за '''Franziska Freiin von Stengel''' от която има син '''Carl Alexander von Martius''', който става химик.<br /> |
През 1823 - 1831 г. излиза от печат тритомния труд на '''Spix''' и '''Martius''' '''"Reise in Brasilien in den Jahren 1817 - 1820"'''. <br /> | През 1823 - 1831 г. излиза от печат тритомния труд на '''Spix''' и '''Martius''' '''"Reise in Brasilien in den Jahren 1817 - 1820"'''. <br /> | ||
През 1826 г. става професор по ботаника в Мюнхенския университет. <br /> | През 1826 г. става професор по ботаника в Мюнхенския университет. <br /> | ||
Текуща версия към 16:49, 26 януари 2014
| ||||||||||
Carl Friedrich Philipp von Martius [1] (17 април 1794 - 13 декември 1868) е немски ботаник и етнограф, изследовател на Южна Америка. Използва се съкращението Mart. за обозначаването му като автор, когато се цитира ботаническо или зоологично наименование.
Биография
Carl Friedrich Philipp von Martius завършва медицина през 1814 г. в Ерланген.
През 1817 г. само на 23 години, той публикува първата си голяма научна работа "Flora cryptogamica erlangensis".
През 1817 - 1820 г. в свитата на австрийската ерцхерцогиня, съпруга на наследника на португало-бразилския престол, пристига Австро-баварска научна експедиция, като двама от нейните участници Carl Friedrich Philipp von Martius и Johann Baptist von Spix внасят значителен принос в изучаването на вътрешността на Бразилия. По време на пътуването той изследва Амазонка и прави задълбочени изследвания върху тропическите растения. Специално внимание посвещава на палмите и е известен като "бащата на палмите". От тази експедиция двамата донасят в Германия колекции от 90 бозайници, 350 птици, 130 земноводни и 120 риби, 2700 насекоми и 6500 растения и семена. Те и сега съставляват основна част от колекциите на Държавния зооложки музей в Мюнхен. В допълнение Martius изследва живота, културата и езиците на бразилските индианци. Многочислените колекции от етнографски материали сега се намират в етнографския музей в Мюнхен.
През 1820 г. като признание за постиженията му в Бразилия получава рицарско звание и е назначен за пълноправен член на Баварската академия на науките.
През 1823 г. се жени за Franziska Freiin von Stengel от която има син Carl Alexander von Martius, който става химик.
През 1823 - 1831 г. излиза от печат тритомния труд на Spix и Martius "Reise in Brasilien in den Jahren 1817 - 1820".
През 1826 г. става професор по ботаника в Мюнхенския университет.
През 1832 г. е назначен за директор на Ботаническата градина в Мюнхен, в която успява да събере над 300 хил. екземпляра растения, един от най-големите хербарии в света.
В негова чест е кръстен рода Martiodendron от семейство Fabaceae.
Източници
| small|like}} | <google1 style="2"></google1> |
