Разлика между версии на „Stenocactus crispatus var. longispinus“
Ред 22: | Ред 22: | ||
:* [[Stenocactus coptonogonus]] | :* [[Stenocactus coptonogonus]] | ||
:* [[Stenocactus crispatus]] | :* [[Stenocactus crispatus]] | ||
+ | ::* [[Stenocactus crispatus var. longispinus]] | ||
:* [[Stenocactus multicostatus]] | :* [[Stenocactus multicostatus]] | ||
:* [[Stenocactus obvallatus]] | :* [[Stenocactus obvallatus]] | ||
Ред 27: | Ред 28: | ||
:* [[Stenocactus phyllacanthus]] | :* [[Stenocactus phyllacanthus]] | ||
:* [[Stenocactus sulphureus]] | :* [[Stenocactus sulphureus]] | ||
+ | :* [[Stenocactus vaupelianus]]lphureus]] | ||
:* [[Stenocactus vaupelianus]] | :* [[Stenocactus vaupelianus]] | ||
}} | }} |
Версия от 20:18, 9 април 2013
Stenocactus crispatus var. longispinus | |||||||||||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
![]() | |||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | |||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||||||
Stenocactus crispatus var. longispinus A. Berger ex A. W. Hill 1933 | |||||||||||||||||||||||||||||
Синоними | |||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||
Видове | |||||||||||||||||||||||||||||
Съдържание
Етимология
От латинското “Crispatus”, значещо “къдрав” или “накъдрен” заради вълнистите ръбове на ребрата. Longispinus произлиза от латинското прилагателно Longus = дълъг; продълговат и spina = трън; шип, игла, бодил заради дългите бодли.
Описание[1]
Stenocactus crispatus var. longispinus е разпространен в Мексико.
Единично растение (рядко се разклонява) плътно покрито с много дълги бодли и нагънати ребра. Видът е много разнообразен и включва много форми (преди считани за отделни видове) като една форма се приближата постепенно (чрез поредица видоизменения) към друга форма, създавайки класификационен кошмар. Един от стенокактусите с най-красивите бодли.
Стъбло: до 20 см. височина, 10 см. ширина, сферично, късо цилиндрично или яйцевидно, леко приплескано на върха, светло зелено до маслинено зелено.
Ребра: 25-80, тънки, дълбоки, атрактивни, вълнообразни, понижени в областта на ареолите. Облите, нагънати или начупени ръбове на този вид са характерни за други видове на Stenocactus.
Ареоли: 1 до 3 на всяко ребро, мъхести през ранните години, по-късно се изчистват.
Радиални бодли: обикновено от 4 до 6 гладки, бели до кафеникави, 0,5-1 см. дълги и около 0,6-1 мм. широки в основата.
Централни бодли: 3-4 много гладки, бели, жълтеникави, кафяви или почти черни, често по-тъмни към върха, насочени нагоре, прави или леко нагънати, с един много дълъг ( от 1 до 10 см. дължина) и 1-5 мм. ширина в основата.
Цветове: централни, малки и фуниевидни, околоцветните части са в два нюанса, бледо розови преливащо към лилаво. Цветната тръба е покрита с люспи.
Плодове: 8-12 мм. дълъг, 4-6 мм. в диаметър, яйцеобразни, от червеникаво до сивкаво.
Семена: 1 мм. дълги и 0,9 мм. в диаметър, крушовидни или бъбрековидни, черни.
Отглеждане
Лесно се отглежда и цъфти. Субстратът трябва да е пропусклив, добре дрениран и леко кисел. През лятото се полива редовно, като се допуска краткотрайно засъхване на почвата между две поливки. Понасят директните слънчеви лъчи, но се препоръчва да се засенчват в най-горещата част на деня. През зимата се засушават, като температурата трябва да е около 8-10°C.
Размножаване: обикновено чрез семена.
Синоними
- Echinocactus crispatus
- Echinofossulocactus crispatus
- Ferocactus crispatus
Източници
small|like}} | <google1 style="2"></google1> |