Разлика между версии на „Sclerocactus johnsonii“

От Българска Енциклопедия за Кактуси
Направо към: навигация, търсене
(Отглеждане:)
(Описание{{Harvnb|Hunt|The New Cactus Lexicon|2006}})
Ред 29: Ред 29:
 
САЩ (Аризона, Калифорния, Невада, Юта)
 
САЩ (Аризона, Калифорния, Невада, Юта)
  
== Описание<ref>{{Harvnb|Hunt|The New Cactus Lexicon|2006}}</ref> ==
+
== Описание ==
  
 
'''Стебло''': Яйцевидно до цилиндрично, 5-10 см диаметър и 10-30 см височина, сиво-зелено
 
'''Стебло''': Яйцевидно до цилиндрично, 5-10 см диаметър и 10-30 см височина, сиво-зелено

Версия от 00:13, 7 март 2013

Sclerocactus johnsonii
Sclerocactus johnsonii.jpg
Класификация
царство: Plantae
семейство: Cactaceae
подсемейство: Cactoideae
триб: Cacteae
род: Sclerocactus
вид: johnsonii
Научно наименование
Sclerocactus johnsonii
(Engelmann 1871) Taylor 1987
Синоними
  • Echinocactus johnsonii [Parry ex] Engelmann 1871
  • Echinomastus johnsonii (Parry) Baxter & Baxter
  • Thelocactus johnsonii
  • Neolloydia johnsonii
  • Pediocactus johnsonii
Подсемейства

Произход:

САЩ (Аризона, Калифорния, Невада, Юта)

Описание

Стебло: Яйцевидно до цилиндрично, 5-10 см диаметър и 10-30 см височина, сиво-зелено

Ребра: 17-21, остри, тесни, вълнисти, разделени на мамили

Радиални бодли: 9-10, преплетени по между си, обгърнали плътно стеблото, бледо-червеникави при млади растения, по-късно стават тъмно-кафяви, с дължина 1.2-2 см

Централни бодли: 4-9, всички са подобни, стърчащи в различни посоки, леко извити, но никога криви, червеникаво-кафяви, с дължина 3-4 см

Цветове: сравнително големи спрямо размера на растението, 5х7.5 см, пурпурни с червено гърло или жълти с наситено зелено гърло

Отглеждане:

Трудни за отглеждане и бавно растящи растения дори за стандартите на рода. Цъфтят към десетата си година през зимните месеци. Нуждаят се от високо минерален и ниско хумусен субстрат. Садят се във възможно по-малки саксии. Поливат се по-рядко и с малко вода. Нуждаят се от директна слънчева светлина. През зимата се държат напълно сухи при температури 3 - 12 °C. на най-слънчевото място, та да заложат пъпките си. Издържат на краткотрайни застудявания до - 10° C.

Размножаване: От семена, които не се нуждаят от предварителна обработка преди посев.

Болести: Страдат от фузариум и други гъбни болести. Обикновенно се разболяват зимата. Често губят корените си. Практика е да се качват на бавно растящи подложки.

Разновидности:

Съществуват растения, цъфтящи с жълт цвят. Тази форма е наречена S. johnsonii var. lutescens

Полеви номера:

AM 7795, LAU 1543, LZ 539, FH 1007, FH 1008.7, JO 526, PP 747, RP 34, SB 690, SB 696, SB 697, VZD 614

Фотогалерия

Източници


small|like}} <google1 style="2"></google1>