Разлика между версии на „Thelocactus multicephalus“
(→Описание:) |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| + | {{#seo: title=Thelocactus multicephalus | titlemode= append | keywords=Thelocactus multicephalus, кактус, кактуси, енциклопедия | description=Българска Енциклопедия за Кактуси - Thelocactus multicephalus }} | ||
{{Taxobox | {{Taxobox | ||
|name = Thelocactus multicephalus | |name = Thelocactus multicephalus | ||
Версия от 19:30, 9 март 2013
| Thelocactus multicephalus | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
| Thelocactus multicephalus Halda & Panarotto 1998 | |||||||||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Подсемейства | |||||||||||||||||||||||||
Произход:
Мексико, щатите Нуево Леон (Ла Болса, Сандия, Пуентес, Ел Десиерто, Клавелинас), Сан Луис Потоси (Пасториза) и Закатекас
Описание[1]
Стебло: на пръв поглед напомня T. rinconensis; обикновенно прави туфи с диаметър до 70 см; по отделно главите са плоско-сферични с диаметър 8-20 см и височина 6-15 см, пепеляво-сиви до бронзови
Ребра: разделени на ромбовидни мамили, заострени.
Радиални бодли: 3-4 (-5), разположени на кръст или един над друг, стърчащи в една посока, 1-12 см дълги, тъмно-сиви до черни.
Централни бодли: липсват
Цветове: до 6,5 см широки и 5 см дълги, белезникави до розови с пурпурна ивица по средата
Внимание: Растенията напомнят T. rinconensis, но за разлика от него създават групи до 65 броя. Има популации и с единични растения. На ниво клетъчна структура са идентични с T. hexaedrophorus. Цветовете им имат подобни черти както с T. rinconensis, така и с T. hexaedrophorus. По външни белези популациите от Ел Десиерто и Ла Болса имат вид близък до T. buekii, тези от Клавелинас приличат на T. rinconensis, а от Пасториз и Сан Антонио - на T. hexaedrophorus
Отглеждане:
Не особено трудни за отглеждане растения, стига човек да има търпение. Цъфтят към десетата си година при подходящо отглеждане. Нуждаят се от богат на хумус субстрат. Поливат се по-рядко, но обилно. Нуждаят се от директно слънце, за да запазят компактен вид, дълги и гъсти бодли. През зимата се държат напълно сухи при температури 3 - 15 °C. Издържат на краткотрайни застудявания до - 5° C.
Размножаване: От семена и издънки
Болести: Рядко страдат от фузариум и други гъбични болести. Възрастните растения често хвърлят корените си
Полеви номера:
GM 45, HO 455, PP 852, ROG 445, RS 30/96, VZ 41
Източници
| small|like}} | <google1 style="2"></google1> |
