Разлика между версии на „Eriosyce villosa“
(→Описание) |
|||
| Ред 64: | Ред 64: | ||
</gallery> | </gallery> | ||
[[Категория: Енциклопедия]][[Категория: Cactaceae]][[Категория: Cactoideae]][[Категория: Notocacteae]][[Категория: Eriosyce]] | [[Категория: Енциклопедия]][[Категория: Cactaceae]][[Категория: Cactoideae]][[Категория: Notocacteae]][[Категория: Eriosyce]] | ||
| − | + | ==Източници== | |
| + | <references /> | ||
---- | ---- | ||
{| | {| | ||
Версия от 02:09, 5 март 2013
| Eriosyce villosa | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
| Eriosyce villosa (Monv) Katt 1994/SPR 1 | |||||||||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Подсемейства | |||||||||||||||||||||||||
Синоними
- Cactus villosus
- Neoporteria villosa
- Neoporteria atrispinosa
- Neoporteria cephalophora
- Neoporteria laniceps
- Neoporteria polyraphis
Произход
Чили (Атакама)
Описание[1]
Единичен кактус с много променливи бодли и цвят.
Стебло: Сферично до издължено, на цвят варира от зелено до тъмно зелено (почти черно), или тъмно червено. Достига до 15 см на височина и до 8 см в диаметър.
Ребра: 13-15, туберкуловидни, дълбоко набраздени.
Ареоли: Овални, покрити с жълтеникаво-бял пух, 5-10 мм.
Централни бодли: 4-12, прави, четиновидни, почти черни, достигат до 3-4 см на дължина.
Радиални бодли: 12-20, меки, светли, приличащи на косми, до 2.5 см дълги.
Цветове: Фуниевидни, розови преливащи в бяло към основата, до 2-3 см на височина и в диаметър.
Отглеждане
Тези кактуси са лесни за култивиране и отглеждане, но трябва да се поливат внимателно. Корените им са склонни лесно да загниват, и за това се препоръча субстратът в които са засадени да е много водо и въздухо-пропусклив. През лятото се поливат редовно, но икономично, като се препоръча да се изчака субстратът напълно да засъхне между поливките. Светлолюбиви, понасят директно излагане на слънчевите лъчи, но се чусвтват по-добре на лека сянка. През зимата се държат сухи при минимални температури около 10-12 °C.
Размножаване: От семена.
Фотогалерия
Източници
| small|like}} | <google1 style="2"></google1> |
