Разлика между версии на „Matucana weberbaueri“
| (Не е показана една междинна версия от същия потребител) | |||
| Ред 15: | Ред 15: | ||
|binomial = Matucana weberbaueri | |binomial = Matucana weberbaueri | ||
|binomial_authority = ([[Vaupel]]) [[Backeb.]] | |binomial_authority = ([[Vaupel]]) [[Backeb.]] | ||
| − | |synonyms = | + | |synonyms = * Echinopsis weberbaueri |
* Echinocactus weberbaueri | * Echinocactus weberbaueri | ||
* Borzicactus weberbaueri | * Borzicactus weberbaueri | ||
| Ред 47: | Ред 47: | ||
== Произход == | == Произход == | ||
| + | Разпространен в Перу: Ла Либертад и Амазонас, между Балзас и Чачапояс, 1670 - 2270 m. н. м. в., долината на р. Мараньон. | ||
| − | + | == Описание <ref>Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. dh Books, Milborne Port, UK.</ref><ref>Padilla C. N. 2020. MATUCANA WEBERBAUERI (Vaupel) Backeberg New Contributions. - CACTUS-AVENTURES International N° 1: 98 - 101.</ref>== | |
| − | + | '''Стебло''': единично (рядко разклонено), сферично до цилиндрично, 8 -12 см диаметър и 16 - 20 см височина, зелено, трудно виждащо се из под гъстите бодли. | |
| − | ''' | + | '''Ребра''': (16-)18 - 20(-30) бр., разделени на мамили до плоски, леко спираловидни. |
| − | ''' | + | '''Бодли''': 25-35 бр., 1 - 4 cm дълги, стърчащи във всички посоки, златисто-жълти до тъмно-кафяви. |
| − | ''' | + | '''Централни бодли''': 9 - 14 бр., трудно различими от радиалните. |
| − | ''' | + | '''Цветове''': прави или извити, до 3 - 4 см широки и 6,5 см дълги, жълти до оранжево-червени. Близалцето е бяло или розово, светложълто, разделено на 6 - 8 дяла. Некрарната камера е конична, прикрита от диафрагма. В хабитата си цъфтят през ноември и декември. |
| − | ''' | + | '''Плодове''': яйцевидни, жълтеникаво-зелени до червеникаво-залени, 1.7-2.2 cm дълги и 0.9-1.2 cm диаметър. Наблюдават се месец или два след цъфтежа. |
| + | |||
| + | '''Семена''': черни, 1 - 1.2 mm дълги, 0.8 - 1 mm широки, 0.7 - 0.8 mm дебели. | ||
== Отглеждане == | == Отглеждане == | ||
| − | |||
Не много бързо растящи, непретенциозни към почвен субстрат растения. Цъфтят след осмата си година. Поливат се по-рядко, но обилно. Нуждаят се от директно слънце, за да запазят компактен вид, дълги и гъсти бодли. През зимата се държат напълно сухи при температури 3 - 15 °C на най-слънчевото място. Издържат на краткотрайни застудявания до - 15° C. | Не много бързо растящи, непретенциозни към почвен субстрат растения. Цъфтят след осмата си година. Поливат се по-рядко, но обилно. Нуждаят се от директно слънце, за да запазят компактен вид, дълги и гъсти бодли. През зимата се държат напълно сухи при температури 3 - 15 °C на най-слънчевото място. Издържат на краткотрайни застудявания до - 15° C. | ||
| − | '''Размножаване''': | + | '''Размножаване''': от семена. |
| − | '''Болести''': | + | '''Болести''': издържливи растения, трудно боледуват. |
== Полеви номера == | == Полеви номера == | ||
| − | |||
GC 1067.06, KR 77, LAU 218 | GC 1067.06, KR 77, LAU 218 | ||
== Фотогалерия == | == Фотогалерия == | ||
| − | |||
<gallery> | <gallery> | ||
Файл:Matucana weberbaueri 2.jpg | Файл:Matucana weberbaueri 2.jpg | ||
| Ред 87: | Ред 87: | ||
<references /> | <references /> | ||
---- | ---- | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 19:03, 27 октомври 2020
| Matucana weberbaueri | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
| Matucana weberbaueri (Vaupel) Backeb. | |||||||||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
Произход
Разпространен в Перу: Ла Либертад и Амазонас, между Балзас и Чачапояс, 1670 - 2270 m. н. м. в., долината на р. Мараньон.
Описание [1][2]
Стебло: единично (рядко разклонено), сферично до цилиндрично, 8 -12 см диаметър и 16 - 20 см височина, зелено, трудно виждащо се из под гъстите бодли.
Ребра: (16-)18 - 20(-30) бр., разделени на мамили до плоски, леко спираловидни.
Бодли: 25-35 бр., 1 - 4 cm дълги, стърчащи във всички посоки, златисто-жълти до тъмно-кафяви.
Централни бодли: 9 - 14 бр., трудно различими от радиалните.
Цветове: прави или извити, до 3 - 4 см широки и 6,5 см дълги, жълти до оранжево-червени. Близалцето е бяло или розово, светложълто, разделено на 6 - 8 дяла. Некрарната камера е конична, прикрита от диафрагма. В хабитата си цъфтят през ноември и декември.
Плодове: яйцевидни, жълтеникаво-зелени до червеникаво-залени, 1.7-2.2 cm дълги и 0.9-1.2 cm диаметър. Наблюдават се месец или два след цъфтежа.
Семена: черни, 1 - 1.2 mm дълги, 0.8 - 1 mm широки, 0.7 - 0.8 mm дебели.
Отглеждане
Не много бързо растящи, непретенциозни към почвен субстрат растения. Цъфтят след осмата си година. Поливат се по-рядко, но обилно. Нуждаят се от директно слънце, за да запазят компактен вид, дълги и гъсти бодли. През зимата се държат напълно сухи при температури 3 - 15 °C на най-слънчевото място. Издържат на краткотрайни застудявания до - 15° C.
Размножаване: от семена.
Болести: издържливи растения, трудно боледуват.
Полеви номера
GC 1067.06, KR 77, LAU 218
