Разлика между версии на „Stenocactus sulphureus“
(→Синоними) |
(→Произход) |
||
(Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
Ред 32: | Ред 32: | ||
== Произход == | == Произход == | ||
− | Ареалът му е доста ограничен в Идалго, Мексико. | + | Ареалът му е доста ограничен в южно Идалго, Мексико, на около 1300 - 1400 m. |
Статусът му като вид не е много сигурен. Бил е преоткрит през 1977 от Meyran в Идалго. Освен че има 3 -4 централни бодила и 6 - 12 радиални, описаните растения съответстват на предходното видово описание. Големият цвят го разделя от ''S. phyllacanthus'', а цвета и бодлите го разграничават и от ''S. vaupelianus''. | Статусът му като вид не е много сигурен. Бил е преоткрит през 1977 от Meyran в Идалго. Освен че има 3 -4 централни бодила и 6 - 12 радиални, описаните растения съответстват на предходното видово описание. Големият цвят го разделя от ''S. phyllacanthus'', а цвета и бодлите го разграничават и от ''S. vaupelianus''. | ||
Ред 55: | Ред 55: | ||
[[Категория: Енциклопедия]][[Категория: A.Dietr.]][[Категория: Bravo]][[Категория: Cactaceae]][[Категория: Cactoideae]][[Категория: Cacteae]][[Категория: Stenocactus]] | [[Категория: Енциклопедия]][[Категория: A.Dietr.]][[Категория: Bravo]][[Категория: Cactaceae]][[Категория: Cactoideae]][[Категория: Cacteae]][[Категория: Stenocactus]] | ||
+ | |||
+ | ==Източници== | ||
+ | <references /> |
Текуща версия към 17:52, 30 декември 2018
Stenocactus sulphureus | |||||||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
![]() | |||||||||||||||||||||||||
Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
Stenocactus sulphureus (A.Dietr.) Bravo | |||||||||||||||||||||||||
Синоними | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
Видове | |||||||||||||||||||||||||
Съдържание
Произход
Ареалът му е доста ограничен в южно Идалго, Мексико, на около 1300 - 1400 m.
Статусът му като вид не е много сигурен. Бил е преоткрит през 1977 от Meyran в Идалго. Освен че има 3 -4 централни бодила и 6 - 12 радиални, описаните растения съответстват на предходното видово описание. Големият цвят го разделя от S. phyllacanthus, а цвета и бодлите го разграничават и от S. vaupelianus.
Описание [1]
Стъблото е сферично или сплескано-сферично (7 - 10 см в диаметър), с множество тънки, извити, ребра.
Централни бодли: 1 на брой, 5 см. дълга и насочена нагоре.
Радиалните бодли са 7 - 8 бр., до 25 мм, отначало кафеникави, после стават сиво-бели, шиловидни, притиснати в основата си.
Цветове: Появяват се през пролетта, от върха на растението и между бодлите, до ок. 3.8 см. широки и 2.5 см високи, със сернисто-жълти или по-светли ланцеолатни листчета, тичинките около половината от тяхната дължина, близалцето със 7 -8 линейни дяла, жълто.
Отглеждане
Размножава се чрез семена.
Синоними
- Echinocactus sulphureus
- Echinofossulocactus sulphureus
Източници
- ↑ Hunt, D. R. (2006)| The new Cactus Lexicon (2 vols)| DH books, Milborne Port