Ferocactus santa-maria

Ferocactus santa-maria
Класификация
царство: Plantae семейство: Cactaceae подсемейство: Cactoideae триб: Cacteae род: Ferocactus вид: santa-maria
Научно наименование
Ferocactus santa-maria Britton & Rose 1922
Синоними
Echinocactus santa-maria Rose & Schick Ferocactus peninsulae var. santa-maria (Britton & Rose 1922) Taylor Ferocactus townsendianus var. santa-maria (Britton & Rose 1922) Lindsay

Произход:

Мексико (Бая Калифорния)

Описание

Стебло: единично, сферично до цилиндрично, до 25 (-45) см диаметър и до 75 см височина, тъмно-зелено

Ребра: 13-14, дълбоки, леко заоблени, понякога спираловидни

Радиални бодли: 15, 2-4.5 см дълги, най-долните 3 са по-дебели и червеникаво-кафяви, приличащи на централните; а най-горните 12 са космоподобни, ветрилообразни и бели

Централни бодли: 3-4, червеникаво-сиви; най-горните 2 (-3) са прави, гладки и кръгли; най-долният е до 11 см дълъг, сплескан и завършващ с кука

Цветове: 3.5-4 см широки и 3.5-4 см дълги, бледо-жълти

Отглеждане:

Относително лесни за отглеждане кактуси, стига човек за има търпение. Младите растения се садят в по-богат на хумус субстрат, при по-големите трябва да е по-слаб. В него да не присъства варовик. Саксията трябва да е с такъв размер, че кореновата система на кактуса да може да обхване целия обем от почва. Цъфтят при достигане на диаметър 14-16 см. Поливат се по-рядко, но обилно. Нуждаят се от най-силното слънце и свеж въздух, който може да се осигури. През зимата се държат напълно сухи при температури 10-15 °C. Издържат на краткотрайни застудявания до - 5° C.

Размножаване: От семена

Болести: Издържливи растения. Възрастните екземпляри често хвърлят корените си, обикновенно зимата

Полеви номера:

LH 824, PP 149, SB 1237

Фотогалерия

• 
• 
• 

Източници

---

small|like}}

<google1 style="2"></google1>