Разлика между версии на „Stenocactus ochoterenanus“

От Българска Енциклопедия за Кактуси
Направо към: навигация, търсене
(още 1)
 
м
Ред 31: Ред 31:
 
== Описание<ref>{{Harvnb|Hunt|The New Cactus Lexicon|2006}}</ref> ==
 
== Описание<ref>{{Harvnb|Hunt|The New Cactus Lexicon|2006}}</ref> ==
 
'''Stenocactus ochoterenanus''' е разпространен в Мексико (Гуанахуато, Нуево Леон, Керетаро, Сан Луис Потоси).<br />
 
'''Stenocactus ochoterenanus''' е разпространен в Мексико (Гуанахуато, Нуево Леон, Керетаро, Сан Луис Потоси).<br />
Единично растение или се разклонява.<br />
+
 
 +
Единично растение или често образува издънки.<br />
 
'''Стъбло''': до 7 см. височина, 7 - 10 см. ширина, сферично, леко слескано на върха, синкаво-зелено.<br />
 
'''Стъбло''': до 7 см. височина, 7 - 10 см. ширина, сферично, леко слескано на върха, синкаво-зелено.<br />
 
'''Ребра''': Около 30, наистина тънки и дълбоки, вълнообразни.<br />
 
'''Ребра''': Около 30, наистина тънки и дълбоки, вълнообразни.<br />
 
'''Ареоли''': Покрити с жълтеникав мъх в млада възраст, отстоящи на 2 - 2.5 см едни от други.<br />
 
'''Ареоли''': Покрити с жълтеникав мъх в млада възраст, отстоящи на 2 - 2.5 см едни от други.<br />
 
'''Радиални бодли''': 22 или повече, до 12 мм. дълги, стъкленовидни и извити към тялото на растението.<br />
 
'''Радиални бодли''': 22 или повече, до 12 мм. дълги, стъкленовидни и извити към тялото на растението.<br />
'''Централни бодли''': 4 плоски, слемено-жълти или по-бледи, най-горната до 60 мм и 2 мм широка, заострена, другите  
+
'''Централни бодли''': 4 плоски, слемено-жълти или по-бледи, най-горната до 60 мм и 2 мм широка, заострена, другите по-малки и тънки, най-долната около 10 мм.<br />
 
 
по-малки и тънки, най-долната около 10 мм.<br />
 
 
'''Цветове''': Под 4 см в диаметър, цветната основа добре развита, листчетата розовато-бели.<br />
 
'''Цветове''': Под 4 см в диаметър, цветната основа добре развита, листчетата розовато-бели.<br />
 
'''Плодове''': Зелени и закръглени, имат бели люспи по тях.<br />
 
'''Плодове''': Зелени и закръглени, имат бели люспи по тях.<br />
Ред 45: Ред 44:
 
== Отглеждане ==  
 
== Отглеждане ==  
  
Лесно се отглежда и цъфти. През лятото се полива редовно, като се допуска краткотрайно засъхване на почвата  
+
Лесно се отглежда и цъфти. През лятото се полива редовно, като се допуска краткотрайно засъхване на почвата между две поливки. Понасят директните слънчеви лъчи, но засенчването му е полезно в най-горещите летни дни. През зимата се засушават напълно, издържа на кратки застудявания до - 5°C. <br />
 
 
между две поливки. Понасят директните слънчеви лъчи, но засенчването му е полезно в най-горещите летни дни.  
 
 
 
През зимата се засушават напълно, издържа на кратки застудявания до - 5°C. <br />
 
 
'''Размножаване''': обикновено чрез семена, понякога - вкореняване на издънки.
 
'''Размножаване''': обикновено чрез семена, понякога - вкореняване на издънки.
  
Ред 62: Ред 57:
 
:* Echinofossulocactus rosasianus
 
:* Echinofossulocactus rosasianus
  
[[Категория: Енциклопедия]][[Категория: Cactaceae]][[Категория: Cactoideae]][[Категория: Cacteae]][[Категория:  
+
[[Категория: Енциклопедия]][[Категория: Cactaceae]][[Категория: Cactoideae]][[Категория: Cacteae]][[Категория: Stenocactus]]
 
 
Stenocactus]]
 
 
==Източници==
 
==Източници==
 
<references />
 
<references />

Версия от 07:00, 8 март 2013

Stenocactus ochoterenaus
Stenocactus ochoterenanus a.jpg
Класификация
царство: Plantae
семейство: Cactaceae
подсемейство: Cactoideae
триб: Cacteae
род: Stenocactus
вид: crispatus
Научно наименование
Stenocactus crispatus
Tieg., 1933
Синоними
  • Stenocactus bustamantei

Echinofossulocactus densispinus Echinofossulocactus heteracantlius Stenocactus heteracanthus Echinofossulocactus lexarzae Echinofossulocactus parksianus Echinofossulocactus rosasianus

Подсемейства


Описание[1]

Stenocactus ochoterenanus е разпространен в Мексико (Гуанахуато, Нуево Леон, Керетаро, Сан Луис Потоси).

Единично растение или често образува издънки.
Стъбло: до 7 см. височина, 7 - 10 см. ширина, сферично, леко слескано на върха, синкаво-зелено.
Ребра: Около 30, наистина тънки и дълбоки, вълнообразни.
Ареоли: Покрити с жълтеникав мъх в млада възраст, отстоящи на 2 - 2.5 см едни от други.
Радиални бодли: 22 или повече, до 12 мм. дълги, стъкленовидни и извити към тялото на растението.
Централни бодли: 4 плоски, слемено-жълти или по-бледи, най-горната до 60 мм и 2 мм широка, заострена, другите по-малки и тънки, най-долната около 10 мм.
Цветове: Под 4 см в диаметър, цветната основа добре развита, листчетата розовато-бели.
Плодове: Зелени и закръглени, имат бели люспи по тях.
Семена: Около 1.5 мм големи.

Отглеждане

Лесно се отглежда и цъфти. През лятото се полива редовно, като се допуска краткотрайно засъхване на почвата между две поливки. Понасят директните слънчеви лъчи, но засенчването му е полезно в най-горещите летни дни. През зимата се засушават напълно, издържа на кратки застудявания до - 5°C.
Размножаване: обикновено чрез семена, понякога - вкореняване на издънки.

Синоними

  • Stenocactus bustamantei
  • Echinofossulocactus densispinus
  • Echinofossulocactus heteracantlius
  • Stenocactus heteracanthus
  • Echinofossulocactus lexarzae
  • Echinofossulocactus parksianus
  • Echinofossulocactus rosasianus

Източници


small|like}} <google1 style="2"></google1>