Sclerocactus unguispinus

Sclerocactus unguispinus
Класификация
царство: Plantae семейство: Cactaceae подсемейство: Cactoideae триб: Cacteae род: Sclerocactus вид: unguispinus
Научно наименование
Sclerocactus unguispinus (Engelmann 1848) Taylor 1987
Синоними
Echinomastus unguispinus (Engelmann 1848) Britton & Rose 1922 Echinocactus unguispinus Engelmann 1848 Pediocactus unguispinus Thelocactus unguispinus Neolloydia unguispina Echinomastus mapimiensis Echinomastus laui Echinomastus unguispinus var. laui Echinomastus durangensis Echinocactus durangensis Echinomastus unguispinus var. durangensis Sclerocactus unguispinus var. durangensis Neolloydia durangensis Thelocactus durangensis Echinocactus trollietii
Подсемейства
Cactoideae Maihuenioideae Opuntioideae Pereskioideae

--Exotica (беседа) 00:17, 5 март 2013 (EET)== Произход: ==

Мексико (Чиуауа, Коауила, Дуранго, Сан Луис Потоси, Закатекас)

Описание:

Стебло: Единично, плоско-сферично до цилиндрично, 7-15 см диаметър и 7-14 см височина, тъмно-зелено

Ребра: 13-21, остри, дълбоки, разделени на мамили

Радиални бодли: 15-30, дълги 1-3 см, почти прави, преплетени помежду си, бели до бледо-жълти

Централни бодли: 3-9, дълги до 3.5 см; бледо-жълти до сиви, върховете им са тъмно-кафяви до черни; най-долният е много як, силно извит към тялото, изкривен към върха си; останалите са по-прави и не толко яки

Цветове: до 3 см диаметър, мръсно-жълти с червена ивица

Отглеждане:

Трудни за отглеждане и бавно растящи растения. Цъфтят след осмата си година през зимните месеци. Нуждаят се от високо минерален и ниско хумусен субстрат. Садят се във възможно по-малки саксии. Поливат се по-рядко и умерено. Нуждаят се от директна слънчева светлина. През зимата се държат напълно сухи при температури 3 - 12 °C. на най-слънчевото място, та да заложат пъпките си. Издържат на краткотрайни застудявания до - 15° C.

Размножаване: От семена, които не се нуждаят от предварителна обработка преди посев.

Болести: Страдат от фузариум и други гъбни болести. Обикновенно се разболяват зимата. Често губят корените си. Лесно гният. Затова много кактусари ги качват на бавнорастящи подложки като Echinopsis и Echinocereus. Trichocereus и Eriocereus ги обезобразяват.

Разновидности:

unguispinus var. unguispinus: типова разновидност, с най-слабо ободляване

unguispinus var. durangensis: централните бодли са прави, тънки и дълги

unguispinus var. mapimiensis: форма с не толко дълбоки ребра, бодлите са като на durangensis

unguispinus var. laui: централните бодли са много яки и силно извити

unguispinus var. minimnus: тялото рядко надвишава 10 см в диаметър

---

small|like}}

<google1 style="2"></google1>