Разлика между версии на „Sclerocactus scheeri“

От Българска Енциклопедия за Кактуси
Направо към: навигация, търсене
(Синоними)
(Описание)
Ред 39: Ред 39:
 
Единичен кактус, много рядко образува издънки. Видът има грудкоподобен главен корен, но не е геофит, тъй като най-горната меристема е над земята.
 
Единичен кактус, много рядко образува издънки. Видът има грудкоподобен главен корен, но не е геофит, тъй като най-горната меристема е над земята.
  
'''Стебло:''' Цилиндрично до бухалко-подобно, или сферично, до 15 см височина, 5-7 см в диаметър.  
+
'''Стебло:''' Цилиндрично до бухалковидно, или сферично, до 15 см височина, 5-7 см в диаметър.  
  
 
'''Радиални бодли:''' 13-28 на ареол, прозрачно жълтеникави, с червено-кафяви връхчета, най-дългите бодли достигат от 6 до 10 мм дължина.
 
'''Радиални бодли:''' 13-28 на ареол, прозрачно жълтеникави, с червено-кафяви връхчета, най-дългите бодли достигат от 6 до 10 мм дължина.

Версия от 20:49, 27 февруари 2013

Sclerocactus scheeri
Sclerocactus scheeri.jpg
Класификация
царство: Plantae
семейство: Cactaceae
подсемейство: Cactoideae
триб: Cacteae
род: Sclerocactus
вид: scheeri
Научно наименование
Sclerocactus scheeri
(Salm-Dyck) N.P.Taylor
Синоними
  • Echinocactus scheeri
  • Ancistrocactus megarhizus
  • Ancistrocactus scheeri
  • Ferocactus scheeri
  • Pediocactus scheeri
Подсемейства

Синоними

Произход

САЩ (Тексас); Мексико (Nuevo León, Tamaulipas)

Местообитание: Расте по равнини и ниски хълмове, с песъчливи, глинести, тинести или покрити с чакъл почви, до 500 м. надморска височина.

Описание

Единичен кактус, много рядко образува издънки. Видът има грудкоподобен главен корен, но не е геофит, тъй като най-горната меристема е над земята.

Стебло: Цилиндрично до бухалковидно, или сферично, до 15 см височина, 5-7 см в диаметър.

Радиални бодли: 13-28 на ареол, прозрачно жълтеникави, с червено-кафяви връхчета, най-дългите бодли достигат от 6 до 10 мм дължина.

Централни бодли: 3-4, Един от тях е от светлокафяв до бял, завършващ с кука, 4-5 см дълъг. Останалите централни бодли (2-3) са кафяви до тъмно-червеникаво-кафяви на цвят.

Корени: Дълги, месести, грудкоподобни главни корени със заоблени подутини, понякога имат вторични корени, подобни на луковица, често са хоризонтално ориентирани.

Цветове: Жълто-зелени с кафява средна ивица, 2.5-3 см в диаметър. Цъфтят през февруари-март.

Отглеждане

Нужен е средно голям и дълбок съд, който да побере обширните корени. Нуждае се от директно слънце, понася и засенчване в горещите части на деня, ако светлината е недостатъчна, ще доведе до издължаване, слабо развитие на бодлите. През зимата се държи напълно сух в светли помещения при температури 5-12°C. Толерантен застудяване и издържа краткотрайно до -12°C.

Размножаване: От семена.


small|like}} <google1 style="2"></google1>