Разлика между версии на „Espostoa frutescens“
(→Описание Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. DH Books, Milborne Port, UK.) |
|||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
{{Taxobox | {{Taxobox | ||
|name = Espostoa frutescens | |name = Espostoa frutescens | ||
| − | |image = | + | |image = Espostoa frutescens 2.jpeg |
|regnum = Plantae | |regnum = Plantae | ||
|familia = [[Cactaceae]] | |familia = [[Cactaceae]] | ||
| Ред 52: | Ред 52: | ||
'''Цефалий:''' дълъг 20- 50 cm, покрива около 5 - 7 ребра. | '''Цефалий:''' дълъг 20- 50 cm, покрива около 5 - 7 ребра. | ||
| − | '''Цветове''': | + | '''Цветове''': бели, 4 - 4.5 на 3.5 - 4 cm. |
'''Плодове:''' 16 - 20 на 15 - 25 mm. | '''Плодове:''' 16 - 20 на 15 - 25 mm. | ||
Версия от 06:01, 3 март 2021
| Espostoa frutescens | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
| Espostoa frutescens Madsen | |||||||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
Съдържание
Произход
Разпространен е в Еквадор (El Oro и Azuay) на около 800 m надморско ниво. Среща се на стръмни склонове в тропически сухи гори.
Описание[1]
Тяло: храстовидно, до 2 m високо, разклонено от основата.
Стебла: прави, 6 - 10 cm дебели.
Ребра: 22 - 28 бр.
Централни бодли: 0 - 1 бр., 1 - 2.5 cm;
Радиални бодли: 40 или повече, 4 - 8 mm, игловидни, жълти;.
Цефалий: дълъг 20- 50 cm, покрива около 5 - 7 ребра.
Цветове: бели, 4 - 4.5 на 3.5 - 4 cm.
Плодове: 16 - 20 на 15 - 25 mm.
Семена: 1.2 - 1.5 mm, с пъпковидна повърхност, матово черни.
- Прилича на перуанската Espostoa melanostele, но общият и хабитус и многото бодили на ареола, както и папилозните матово черни семена ни карат да я отнесем по-скоро към групата на Espostoa lanata.
Отглеждане:
Не са трудни за отглеждане, сравнително бавно растящи растения. Непретенциозни към почвен субстрат, но предпочитат предимно минерален такъв. Поливат се по-рядко, с умерено количество вода. Цъфтят след достигане на значителна възраст и размери, не е много вероятно при саксийно отглеждане. Нуждаят се от най-силното слънце, което може да се осигури. През зимата се държат напълно сухи при минимални температури 8 - 15 °C. Издържат на краткотрайни застудявания до -1° C, но по-добре е да се предпазва от слани и студове.
Размножаване: от семена или вкореняване на разклонения, резници.
Фотогалерия
Източници
- ↑ Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. DH Books, Milborne Port, UK.
