Разлика между версии на „Browningia amstutziae“
От Българска Енциклопедия за Кактуси
(Нова страница: „{{#seo: title=Browningia amstutziae | titlemode= append | keywords=Browningia amstutziae, кактус, кактуси, енциклопедия | description=Б...“) |
м |
||
| Ред 40: | Ред 40: | ||
'''Клони''': сивозелени, посивяващи, до 10 cm дебели. | '''Клони''': сивозелени, посивяващи, до 10 cm дебели. | ||
| − | '''Ребра''': 10 - 11 бр., | + | '''Ребра''': 10 - 11 бр., по-късно и повече. |
'''Ареоли''': с кафяв пух и близко разположени, ок. 4 mm. | '''Ареоли''': с кафяв пух и близко разположени, ок. 4 mm. | ||
| Ред 46: | Ред 46: | ||
'''Централни бодли:''' 6 бр., до 4.5 cm. | '''Централни бодли:''' 6 бр., до 4.5 cm. | ||
| − | '''Радиални | + | '''Радиални бодли:''' 8 - 10 бр., до 10 mm. |
'''Цветове''': ок. 4.5 cm, листчетата са черновати отвън, бели или кремави вътре. | '''Цветове''': ок. 4.5 cm, листчетата са черновати отвън, бели или кремави вътре. | ||
| Ред 52: | Ред 52: | ||
== Отглеждане == | == Отглеждане == | ||
| − | Не е много разпространен в култура. Да се използва едрозърнест и богат субстрат с добро отцеждане, но да не се преполива. Да се гледа на пълно слънце или с леко засенчване през горещите дни. През зимата се държи на сухо при минимални температури от 10 – 12° C | + | Не е много разпространен в култура. Да се използва едрозърнест и богат субстрат с добро отцеждане, но да не се преполива. Да се гледа на пълно слънце или с леко засенчване през горещите дни. През зимата се държи на сухо при минимални температури от 10 – 12° C. |
== Синоними == | == Синоними == | ||
Версия от 04:30, 10 май 2019
| Browningia amstutziae | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
| Browningia amstutziae (Rauh & Backeb.) Hutchison ex Krainz | |||||||||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||||||
Произход
Разпространен е в централно Перу, долината на Рио Паукартамбо на височини от 3500 до 4000 m.
Описание [1][2]
Тяло: дървовидно, до 5 метра високо. Има до 40 cm дебело и 2 m високо стъбло.
Клони: сивозелени, посивяващи, до 10 cm дебели.
Ребра: 10 - 11 бр., по-късно и повече.
Ареоли: с кафяв пух и близко разположени, ок. 4 mm.
Централни бодли: 6 бр., до 4.5 cm.
Радиални бодли: 8 - 10 бр., до 10 mm.
Цветове: ок. 4.5 cm, листчетата са черновати отвън, бели или кремави вътре.
Отглеждане
Не е много разпространен в култура. Да се използва едрозърнест и богат субстрат с добро отцеждане, но да не се преполива. Да се гледа на пълно слънце или с леко засенчване през горещите дни. През зимата се държи на сухо при минимални температури от 10 – 12° C.
Синоними
- Gymnocereus amstutziae
