Разлика между версии на „Stenocactus sulphureus“

От Българска Енциклопедия за Кактуси
Направо към: навигация, търсене
м
(Произход)
 
(Не са показани 4 междинни версии от 2 потребители)
Ред 22: Ред 22:
 
:* [[Stenocactus coptonogonus]]
 
:* [[Stenocactus coptonogonus]]
 
:* [[Stenocactus crispatus]]
 
:* [[Stenocactus crispatus]]
 +
::* [[Stenocactus crispatus var. longispinus]]
 
:* [[Stenocactus multicostatus]]
 
:* [[Stenocactus multicostatus]]
 
:* [[Stenocactus obvallatus]]
 
:* [[Stenocactus obvallatus]]
Ред 31: Ред 32:
  
 
== Произход ==  
 
== Произход ==  
Ареалът му е доста ограничен в Идалго, Мексико.
+
Ареалът му е доста ограничен в южно Идалго, Мексико, на около 1300 - 1400 m.
  
 
Статусът му като вид не е много сигурен. Бил е преоткрит през 1977 от Meyran в Идалго. Освен че има 3 -4 централни бодила и 6 - 12 радиални, описаните растения съответстват на предходното видово описание. Големият цвят го разделя от ''S. phyllacanthus'', а цвета и бодлите го разграничават и от ''S. vaupelianus''.
 
Статусът му като вид не е много сигурен. Бил е преоткрит през 1977 от Meyran в Идалго. Освен че има 3 -4 централни бодила и 6 - 12 радиални, описаните растения съответстват на предходното видово описание. Големият цвят го разделя от ''S. phyllacanthus'', а цвета и бодлите го разграничават и от ''S. vaupelianus''.
  
== Описание ==
+
== Описание <ref>Hunt, D. R. (2006)| The new Cactus Lexicon (2 vols)| DH books, Milborne Port</ref>==
  
 
'''Стъблото''' е сферично или сплескано-сферично (7 - 10 см в диаметър), с множество тънки, извити, ребра.<br />
 
'''Стъблото''' е сферично или сплескано-сферично (7 - 10 см в диаметър), с множество тънки, извити, ребра.<br />
Ред 43: Ред 44:
 
'''Радиалните''' бодли са 7 - 8 бр., до 25 мм, отначало кафеникави, после стават сиво-бели, шиловидни, притиснати в основата си.<br />
 
'''Радиалните''' бодли са 7 - 8 бр., до 25 мм, отначало кафеникави, после стават сиво-бели, шиловидни, притиснати в основата си.<br />
  
'''Цветове''': Появяват се през пролетта, от върха на растението и между бодлите, до ок. 3.8 см. широки и 2.5 см високи, със сернисто-жълти или по-светли ланцеолатни листчета, тичинките около половината от тяхната дължина, близалцето със 7 -8 линейни дяла, жълто.  
+
'''Цветове''': Появяват се през пролетта, от върха на растението и между бодлите, до ок. 3.8 см. широки и 2.5 см високи, със сернисто-жълти или по-светли ланцеолатни листчета, тичинките около половината от тяхната дължина, близалцето със 7 -8 линейни дяла, жълто.
 
 
  
 
== Отглеждане ==  
 
== Отглеждане ==  
Ред 56: Ред 56:
 
[[Категория: Енциклопедия]][[Категория: A.Dietr.]][[Категория: Bravo]][[Категория: Cactaceae]][[Категория: Cactoideae]][[Категория: Cacteae]][[Категория: Stenocactus]]
 
[[Категория: Енциклопедия]][[Категория: A.Dietr.]][[Категория: Bravo]][[Категория: Cactaceae]][[Категория: Cactoideae]][[Категория: Cacteae]][[Категория: Stenocactus]]
  
----
+
==Източници==
{|
+
<references />
|-
 
| {{#TwitterFBLike:|small|like}} || <google1 style="2"></google1>
 
|}
 

Текуща версия към 17:52, 30 декември 2018

Stenocactus sulphureus
Stenocactus sulphureus 1.jpg
Класификация
царство: Plantae
семейство: Cactaceae
подсемейство: Cactoideae
триб: Cacteae
род: Stenocactus
вид: sulphureus
Научно наименование
Stenocactus sulphureus
(A.Dietr.) Bravo
Синоними
  • Echinocactus sulphureus
  • Echinofossulocactus sulphureus
Видове

Произход

Ареалът му е доста ограничен в южно Идалго, Мексико, на около 1300 - 1400 m.

Статусът му като вид не е много сигурен. Бил е преоткрит през 1977 от Meyran в Идалго. Освен че има 3 -4 централни бодила и 6 - 12 радиални, описаните растения съответстват на предходното видово описание. Големият цвят го разделя от S. phyllacanthus, а цвета и бодлите го разграничават и от S. vaupelianus.

Описание [1]

Стъблото е сферично или сплескано-сферично (7 - 10 см в диаметър), с множество тънки, извити, ребра.

Централни бодли: 1 на брой, 5 см. дълга и насочена нагоре.

Радиалните бодли са 7 - 8 бр., до 25 мм, отначало кафеникави, после стават сиво-бели, шиловидни, притиснати в основата си.

Цветове: Появяват се през пролетта, от върха на растението и между бодлите, до ок. 3.8 см. широки и 2.5 см високи, със сернисто-жълти или по-светли ланцеолатни листчета, тичинките около половината от тяхната дължина, близалцето със 7 -8 линейни дяла, жълто.

Отглеждане

Размножава се чрез семена.

Синоними

  • Echinocactus sulphureus
  • Echinofossulocactus sulphureus

Източници

  1. Hunt, D. R. (2006)| The new Cactus Lexicon (2 vols)| DH books, Milborne Port