Разлика между версии на „Jean-Baptiste de Lamarck“
(Нова страница: {{#seo: title=Jean-Baptiste de Lamarck | titlemode= append | keywords=Jean-Baptiste de Lamarck, кактус, кактуси, енциклопедия | description=Б...) |
|||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
{{Биография инфо | {{Биография инфо | ||
| име = Jean-Baptiste de Lamarck | | име = Jean-Baptiste de Lamarck | ||
| − | | портрет = | + | | портрет = Jean-Baptiste de Lamarck.jpg |
| портрет-описание = | | портрет-описание = | ||
| px = 210 | | px = 210 | ||
| Ред 18: | Ред 18: | ||
== Биография == | == Биография == | ||
| − | '''Jean-Baptiste de Lamarck''' е френски военен, естествоизпитател, академик и един от ранните привърженици на идеята, че еволюцията настъпва и продължава в съответствие с природни закони. Той е основател на съвременната зоология на безгръбначните животни | + | '''Jean-Baptiste de Lamarck''' е френски военен, естествоизпитател, академик и един от ранните привърженици на идеята, че еволюцията настъпва и продължава в съответствие с природни закони. Той е основател на съвременната зоология на безгръбначните животни. Днес името на '''Lamarck''' се свързва преди всичко с теорията за наследяването на придобитите белези, наречена още '''Ламаркизъм'''.<br /> |
| − | + | '''Lamarck''' участва в Седемгодишната война с Прусия и за проявена храброст е произведен в офицерско звание на бойното поле. По време на военната си служба в Монако проявява интерес към естествената история и решава да учи медицина. <br /> | |
| − | + | През 1766 г., след раняване, се уволнява от армията и се връща към изучаването на медицина.<br /> | |
| − | През 1801 г. публикува Système des animaux sans vertèbres | + | '''Lamarck''' развива специален интерес към ботаниката и по-късно, след като публикува трите тома на '''Flore françoise''', през 1779 г. е удостоен с членство във Френската академия на науките. <br /> |
| − | + | Работи в националната ботаническа градина '''Jardin des Plantes''' и през 1788 г. е назначен за ръководител на катедрата по ботаника. <br /> | |
| − | + | Когато през 1793 г. е основан Националният природонаучен музей е назначен за професор по зоология.<br /> | |
| − | + | През 1801 г. публикува '''Système des animaux sans vertèbres''', основополагащ труд по класификацията на безгръбначните, термин, който той създава. <br /> | |
| − | + | Между 1815 - 1822 г. се появи в седем тома '''Histoire naturelle des animaux sans vertèbres''', която е действителното начало на зоологията на безгръбначните животни. <br /> | |
| − | + | През 1802 '''Lamarck''' публикува '''Hydrogeologie''' и се превръща в един от първите, които използват термина биологията в съвременния смисъл на думата. <br /> | |
| − | + | Същата година той публикува '''Recherches Sur l'Организация Des Corps Vivants''', в която той описва неговата теория на еволюцията. Той вярвал, че целият живот е организиран във вертикална верига, с градация между най-ниските и най-високите форми на живот, като по този начин демонстрира пътя на постепенни промени в природата.<br /> | |
| + | През последните десет години от живота си той е бил сляп. | ||
| + | На него е кръстен Лунният кратер '''Lamarck'''. | ||
==Източници== | ==Източници== | ||
Версия от 20:39, 1 февруари 2014
| ||||||||||
Jean-Baptiste de Lamarck [1] (1 август 1744 - 18 декември 1829) е френски ботаник и зоолог. Използва се съкращението Lam. за обозначаването му като автор, когато се цитира ботаническо или зоологично наименование.
Биография
Jean-Baptiste de Lamarck е френски военен, естествоизпитател, академик и един от ранните привърженици на идеята, че еволюцията настъпва и продължава в съответствие с природни закони. Той е основател на съвременната зоология на безгръбначните животни. Днес името на Lamarck се свързва преди всичко с теорията за наследяването на придобитите белези, наречена още Ламаркизъм.
Lamarck участва в Седемгодишната война с Прусия и за проявена храброст е произведен в офицерско звание на бойното поле. По време на военната си служба в Монако проявява интерес към естествената история и решава да учи медицина.
През 1766 г., след раняване, се уволнява от армията и се връща към изучаването на медицина.
Lamarck развива специален интерес към ботаниката и по-късно, след като публикува трите тома на Flore françoise, през 1779 г. е удостоен с членство във Френската академия на науките.
Работи в националната ботаническа градина Jardin des Plantes и през 1788 г. е назначен за ръководител на катедрата по ботаника.
Когато през 1793 г. е основан Националният природонаучен музей е назначен за професор по зоология.
През 1801 г. публикува Système des animaux sans vertèbres, основополагащ труд по класификацията на безгръбначните, термин, който той създава.
Между 1815 - 1822 г. се появи в седем тома Histoire naturelle des animaux sans vertèbres, която е действителното начало на зоологията на безгръбначните животни.
През 1802 Lamarck публикува Hydrogeologie и се превръща в един от първите, които използват термина биологията в съвременния смисъл на думата.
Същата година той публикува Recherches Sur l'Организация Des Corps Vivants, в която той описва неговата теория на еволюцията. Той вярвал, че целият живот е организиран във вертикална верига, с градация между най-ниските и най-високите форми на живот, като по този начин демонстрира пътя на постепенни промени в природата.
През последните десет години от живота си той е бил сляп.
На него е кръстен Лунният кратер Lamarck.
Източници
| small|like}} | <google1 style="2"></google1> |
