Разлика между версии на „Jean-Baptiste de Lamarck“

От Българска Енциклопедия за Кактуси
Направо към: навигация, търсене
(Нова страница: {{#seo: title=Jean-Baptiste de Lamarck | titlemode= append | keywords=Jean-Baptiste de Lamarck, кактус, кактуси, енциклопедия | description=Б...)
 
Ред 2: Ред 2:
 
{{Биография инфо
 
{{Биография инфо
 
| име                    = Jean-Baptiste de Lamarck
 
| име                    = Jean-Baptiste de Lamarck
| портрет                =  
+
| портрет                = Jean-Baptiste de Lamarck.jpg
 
| портрет-описание        =   
 
| портрет-описание        =   
 
| px                      =  210
 
| px                      =  210
Ред 18: Ред 18:
 
== Биография ==
 
== Биография ==
  
'''Jean-Baptiste de Lamarck''' е френски военен, естествоизпитател, академик и един от ранните привърженици на идеята, че еволюцията настъпва и продължава в съответствие с природни закони. Той е основател на съвременната зоология на безгръбначните животни и въвежда термина биология.<br />
+
'''Jean-Baptiste de Lamarck''' е френски военен, естествоизпитател, академик и един от ранните привърженици на идеята, че еволюцията настъпва и продължава в съответствие с природни закони. Той е основател на съвременната зоология на безгръбначните животни. Днес името на '''Lamarck''' се свързва преди всичко с теорията за наследяването на придобитите белези, наречена още '''Ламаркизъм'''.<br />
Ламарк участва в Седемгодишната война с Прусия и за проявена храброст е произведен в офицерско звание на бойното поле. По време на военната си служба в Монако проявява интерес към естествената история и решава да учи медицина. През 1766 г., след раняване, се уволнява от армията и се връща към изучаването на медицина.
+
'''Lamarck''' участва в Седемгодишната война с Прусия и за проявена храброст е произведен в офицерско звание на бойното поле. По време на военната си служба в Монако проявява интерес към естествената история и решава да учи медицина. <br />
Ламарк развива специален интерес към ботаниката и по-късно, след като публикува тритомника Flora française („Френска флора“), през 1779 г. е удостоен с членство във Френската академия на науките. Работи в националната ботаническа градина Jardin des Plantes и през 1788 г. е назначен за ръководител на катедрата по ботаника. Когато през 1793 г. е основан Националният природонаучен музей (Muséum national d'Histoire naturelle), Ламарк е назначен за професор по зоология.
+
През 1766 г., след раняване, се уволнява от армията и се връща към изучаването на медицина.<br />
През 1801 г. публикува Système des animaux sans vertèbres („Систематика на безгръбначните животни”) – основополагащ труд по класификацията на безгръбначните, термин, който той създава. В публикация от 1802 г., той става един от първите, които използват термина биология в съвременния му смисъл. Ламарк продължава да работи като основен авторитет по зоология безгръбначните. Известен е и до днес, поне в малакологията, като влиятелен таксономист.
+
'''Lamarck''' развива специален интерес към ботаниката и по-късно, след като публикува трите тома на '''Flore françoise''', през 1779 г. е удостоен с членство във Френската академия на науките. <br />
Днес името на Ламарк се свързва преди всичко с теорията за наследяването на придобитите белези, наречено още „Ламаркизъм”. Тази негова идея обаче вероятно е отражение на битуващите народни вярвания, приемани и от много други тогавашни природоизпитатели. Приносът на Ламарк към еволюционната теория се състои в изграждането на първата истински последователна теория на еволюцията, според която алхимическа сила тласка развитието на организмите от по-просто към по-сложно, а същевременно силата на околната среда ги адаптират към местните условия посредством използването и изчезване на белези, разграничаващи ги от другите организми.
+
Работи в националната ботаническа градина '''Jardin des Plantes''' и през 1788 г. е назначен за ръководител на катедрата по ботаника. <br />
 
+
Когато през 1793 г. е основан Националният природонаучен музей е назначен за професор по зоология.<br />
 
+
През 1801 г. публикува '''Système des animaux sans vertèbres''', основополагащ труд по класификацията на безгръбначните, термин, който той създава. <br />
 
+
Между 1815 - 1822 г. се появи в седем тома '''Histoire naturelle des animaux sans vertèbres''', която е действителното начало на зоологията на безгръбначните животни. <br />
 
+
През 1802 '''Lamarck''' публикува '''Hydrogeologie''' и се превръща в един от първите, които използват термина биологията в съвременния смисъл на думата. <br />
 
+
Същата година той публикува '''Recherches Sur l'Организация Des Corps Vivants''', в която той описва неговата теория на еволюцията. Той вярвал, че целият живот е организиран във вертикална верига, с градация между най-ниските и най-високите форми на живот, като по този начин демонстрира пътя на постепенни промени в природата.<br />
 +
През последните десет години от живота си той е бил сляп.  
 +
На него е кръстен Лунният кратер '''Lamarck'''.
  
 
==Източници==
 
==Източници==

Версия от 20:39, 1 февруари 2014

Jean-Baptiste de Lamarck
Франция
Jean-Baptiste de Lamarck 
Роден: 1 август 1744
Bazentin
Починал: 18 декември 1829  (на 85 години)
Paris

Jean-Baptiste de Lamarck [1] (1 август 1744 - 18 декември 1829) е френски ботаник и зоолог. Използва се съкращението Lam. за обозначаването му като автор, когато се цитира ботаническо или зоологично наименование.

Биография

Jean-Baptiste de Lamarck е френски военен, естествоизпитател, академик и един от ранните привърженици на идеята, че еволюцията настъпва и продължава в съответствие с природни закони. Той е основател на съвременната зоология на безгръбначните животни. Днес името на Lamarck се свързва преди всичко с теорията за наследяването на придобитите белези, наречена още Ламаркизъм.
Lamarck участва в Седемгодишната война с Прусия и за проявена храброст е произведен в офицерско звание на бойното поле. По време на военната си служба в Монако проявява интерес към естествената история и решава да учи медицина.
През 1766 г., след раняване, се уволнява от армията и се връща към изучаването на медицина.
Lamarck развива специален интерес към ботаниката и по-късно, след като публикува трите тома на Flore françoise, през 1779 г. е удостоен с членство във Френската академия на науките.
Работи в националната ботаническа градина Jardin des Plantes и през 1788 г. е назначен за ръководител на катедрата по ботаника.
Когато през 1793 г. е основан Националният природонаучен музей е назначен за професор по зоология.
През 1801 г. публикува Système des animaux sans vertèbres, основополагащ труд по класификацията на безгръбначните, термин, който той създава.
Между 1815 - 1822 г. се появи в седем тома Histoire naturelle des animaux sans vertèbres, която е действителното начало на зоологията на безгръбначните животни.
През 1802 Lamarck публикува Hydrogeologie и се превръща в един от първите, които използват термина биологията в съвременния смисъл на думата.
Същата година той публикува Recherches Sur l'Организация Des Corps Vivants, в която той описва неговата теория на еволюцията. Той вярвал, че целият живот е организиран във вертикална верига, с градация между най-ниските и най-високите форми на живот, като по този начин демонстрира пътя на постепенни промени в природата.
През последните десет години от живота си той е бил сляп. На него е кръстен Лунният кратер Lamarck.

Източници


small|like}} <google1 style="2"></google1>