Thelocactus lausseri

Thelocactus lausseri
Класификация
царство: Plantae семейство: Cactaceae подсемейство: Cactoideae триб: Cacteae род: Thelocactus вид: lausseri
Научно наименование
Thelocactus lausseri Říha & Busek
Видове
Thelocactus bicolor Thelocactus bicolor ssp. bicolor Thelocactus bicolor ssp. bolaensis Thelocactus bicolor ssp. flavidispinus Thelocactus bicolor ssp. heterochromus Thelocactus bicolor ssp. schwarzii Thelocactus buekii Thelocactus buekii var. buekii Thelocactus buekii var. matudae Thelocactus conothelos Thelocactus conothelos ssp. argenteus Thelocactus conothelos ssp. aurantiacus Thelocactus conothelos ssp. conothelos Thelocactus conothelos ssp. garciae Thelocactus hastifer Thelocactus hexaedrophorus Thelocactus hexaedrophorus ssp. hexaedrophorus Thelocactus hexaedrophorus ssp. lloydii Thelocactus lausseri Thelocactus leucacanthus Thelocactus macdowellii Thelocactus multicephalus Thelocactus rinconensis Thelocactus rinconensis var. freudenbergeri Thelocactus rinconensis var. hintonii Thelocactus rinconensis var. lophothele Thelocactus rinconensis var. nidulans Thelocactus rinconensis var. palomaensis Thelocactus rinconensis var. rinconensis Thelocactus setispinus Thelocactus tulensis

Произход

Мексико, щата Коахила, Сиера де ла Овеяс.

Описание

Стебло: Единично, яйцевидно, 5-8,5 см. диаметър и 7-10 см. височина, сиво-зелено.

Ребра: 8-10, разположени спираловидно, разделени на мамили с дължина 8-12 мм. и 7-9 мм. ширина.

Радиални бодли: 20-22 (-25), 18-20 мм. дълги, игловидни, лъчисто разположени, бели, рядко жълти.

Централни бодли: 4, разположени на кръст; горният е най-дълъг, до 10 см, бяло-жълт; долният е подобен, малко по-къс; останалите два са разположени хоризонтално, по-тънки и къси, до 6 см, червено-кафяви.

Цветове: до 4 см. широки и 3,5 см. дълги, бели с червени или розови ивици.

Отглеждане

Не толкова лесни за отглеждане растения, сравнително бавнорастящи. Цъфтят към петата си година при подходящо отглеждане. Нуждаят се от богат на хумус субстрат, по-дълбоки саксии (правят ряпа) Поливат се по-рядко, в никакъв случай обилно. Нуждаят се от директно слънце, за да запазят компактен вид, дълги и гъсти бодли. През зимата се държат напълно сухи при температури 3 - 15 °C. Издържат на краткотрайни застудявания до - 10° C.

Размножаване: От семена.

Болести: Рядко страдат от фузариум и други гъбични болести. Често губят корените си.

Полеви номера

GM 1233.20, HO 2086, MH 476, MZ 1452

Източници

---

small|like}}

<google1 style="2"></google1>