Произход 

Yavia е род от триб Notocacteae, разпространен е в Аржентина. Родът се състои от един вид.
Новият род и вид Yavia cryptocarpa е наскоро описан в Аржентина от Roberto Kiesling и Jörg Piltz. След публикуването авторите и техни приятели са силно загрижени за консервацията на вида. Известната територия на местообитанието е относително малка и растенията растат в много специфичен вид почва. Независимо, че видът със сигурност има по-широко разпространение, неговият малък размер и добрата му маскировка правят трудно определянето на неговото разпространение с каквато и да е степен на достоверност. Като следствие от това други местообитания все още не са известни.

Описание 

За бърза представа за външния вид на Yavia cryptocarpa може да се даде кактусът най-приличащ на него, а това би бил Epithelantha micromeris. Малките стъбла на Yavia за единични, много рядко с две или повече глави, и нормално подаващи се точно на нивото на почвата или дори по-ниско, вдълбани в цепнатините. Някои дори са покрити от камъчета.

Стъблата са малки; екземпляр с диаметър 25 mm е изключително тлъст и стар. Имат плосък връх с покрито с власинки вгъване в центъра. Този горен диск е единствената видима част от растението и единствената част, получаваща слънчеви лъчи. Ареолите са подредени в множество линии, които не са истински ребра, а по-точно малки изпъкналости, за които определението туберкули би било прекалено. Бодлите са малки, дълги 0,3 до 0,7 mm и са трудно видими без помощта на лупа.

Страничната част на стъблото е почти цилиндрична и с вертикално концентрични пръстеновидни нагъвания. Тази вертикална концентрична нагънатост е свързана с отрасла епидермисова тъкан на горния диск, която с течение на времето достига страниците на стъблото заедно с полуразрушените и полу-опадали бодли. Авторите считат, че всяка вертикална концентрична гънка е свидетелство за годишния прираст и са документирали повече от 20 на някои растения. Култивираните растения променят радикално външния си вид

Корените са конични, сочни и са продължение на подземната част на стъблото. Много често подземната част на стъблата и корените са сплеснати от камъните (което прави екземплярите много подходящи за хербарий).

Най-интересната част от морфологията е растежният център на растението, където един или повече цветове се формират едновременно. Този дълбок център, който е пълен с власинки, предпазващи плода по време на неговото формиране в продължение на месеци, е мястото, където плодът изсъхва и, където новите пъпки избутват плодовете и семената за разпръскване.