Disocactus speciosus ssp. cinnabarinus

От Българска Енциклопедия за Кактуси
Направо към навигациятаНаправо към търсенето

Disocactus speciosus ssp. cinnabarinus
Класификация
царство: Plantae
семейство: Cactaceae
подсемейство: Cactoideae
триб: Hylocereeae
род: Disocactus
вид: speciosus
подвид: cinnabarinus
Научно наименование
Disocactus speciosus ssp. cinnabarinus
(Eichlam ex Weing.) Ralf Bauer
Синоними
  • Cereus cinnabarinus
  • Disocactus cinnabarinus
  • Heliocereus cinnabarinus
  • Heliocereus heterodoxus
Видове

Произход

Разпространен е в Гватемала, Мексико (Чиапас) и Салвадор на (1525 -)1700 - 3500 m. надморска вис. Обитава облачни гори.

Описание [1][2]

Този подвид се различава от другите по следните признаци:

Стъбло: до 60 cm на 1 - 8 cm.

Ребра: 3 – 4 бр. горе и 5 - 6 в основата, зелени до червеникави на младия прираст. Може и да са плоски, вълнисти по ръбовете.

Ареоли: до 4 cm раздалечени.

Бодли: до 15 бр. на долните ареоли, до 1 - 1.5 cm дълги, четинковидни, бели или кафяви. На останалите ареоли са по-малко, по-къси и по-слаби.

Цветове: 12 - 16 на 4 – 8 cm, често са не напълно отворени, яркочервени, в основата често са оранжевожълти. Тръбичката е зелена, 8 cm, заедно с перикарпа са 6.5 - 7.5 на 1 cm. Цветните ареолки са снабдени с около 15 космовидни четинки, 5 - 10 mm, бели или кафяви. Имат остри люспи 1 – 3 cm на <4 mm. Листчетата са червени, 6 - 9 на 1 - 2.5 cm.

Отглеждане

Расте добре на пълно слънчево изложение или частично засенчване и редовно поливане през периода на вегетация, който е целогодишен като на тропическо растение. Развива се добре при умерено високи температури, до 32°С и по-висока влажност. Почвата да е с органика и добре дренирана, най-добре леко кисела или неутрална /рН 5.5 - 7.5/. Зимува при 10 – 18°С и относително разредено поливане. Издържа на кратък студ до -1°С, но най-добре е да не се излага на ниски температури.
Размножаване: чрез резници или от семена.

Синоними

  • Cereus cinnabarinus
  • Disocactus cinnabarinus
  • Heliocereus cinnabarinus
  • Heliocereus heterodoxus

Фотогалерия


Източници

  1. ↑ Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. DH Books, Milborne Port, UK.
  2. ↑ E. F. Anderson. 2001. The Cactus Family, Timber Press Inc., Portland, Oregon.