Cleistocactus morawetzianus
Произход
Среща се в централно Перу - Айакучо, Хуанкавелика, на около 2000 m надм. вис.
Описание [1] [2]
Тяло: храстовидно или почти дървовидно, доста разклонено, до 2 m високо.
Стебла: совозелени и до 5 cm диаметър.
Ребра: 12 -14 бр., разделени на с напречни браздички.
Ареоли: през ок. 10 mm;
Радиални бодли: до 14 бр., до 15 mm дълги.
Централни бодли: обикновено 3 бр., до 5 cm дълги.
Цветове: прави или леко извити, бели или с леки зеленикави или розови нюанси, 9 mm широки и до 5.5 cm дълги. Перианта е разперен, близалцето е доста изнесено.
Семена: имат кил.
Разновидности
- Cleistocactus morawetzianus var. pycnacanthus - среща се на по-високо (2700 m) край Айкучо. Висок е до 1.5 m, има по-гъсти ареоли (през 5 mm), бодлите са повече на брой (до 20 бр.), но по-къси, а цветовете – тъмночервени, до 8.5 cm дълги.
Отглеждане
Сравнително лесен за отглеждане в културни условия кактус. Нуждае се от добре дрениран и пропусклив субстрат за кактуси. През лятото се полива редовно и обилно. Издържа на преките слънчеви лъчи, но се чувства добре и на лека сянка. През зимата се държи при минимална влажност на почвата, може и напълно сух, в светли и проветриви помещения при температури 10 - 12°C. Толерантен е към краткотрайни слани и застудявания до -6°C., но най-добре е да не се излага на слани и отрицателни температури, особено при наличие на влага в почвата.
Размножаване: Чрез семена и резници.
Синоними
- Cleistocactus apurimacensis
- Corryocactus heteracanthus
- Cleistocactus luminosus
- Cleistocactus villaazulensis
- Cleistocactus pycnacanthus
