Espostoa senilis
| Espostoa senilis | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
| Espostoa senilis (F.Ritter) N.P.Taylor | |||||||||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
Произход
Разпространен е в Перу (Анкаш, Либертад и Кахамарка) от 2000 до 2500 m надморско ниво. Среща се на стръмни скалисти склонове сред редки храсти. [1]
Описание [2][3]
Тяло: храстовидно до дървовидно, до 2 - 4 m високо, разклонено предимно от основата или долната си част.
Стебла: прави, 4 - 6 cm в диаметър, изцяло покрити с бодли.
Ребра: 17 - 18 бр., 6 - 8 mm високи.
Ареоли: през 5 - 8 mm.
Централни бодли: 0 - 2 бр., по-дълги (до 3 cm) и по-тъмни (жълтеникавокафеви) от радиалните, твърди;
Радиални бодли: 60 - 80, ок. 10 mm, бели.
Цефалий: страничен, продължен или прекъсващ, върху 6 - 12 ребра, с кафеникав пух.
Цветове: 4.5 - 6 на 3 - 4 cm, тъмно виненочервени.
Плодове: зелени, сферични, ок. 2 cm.
Синоними
- Thrixanthocereus senilis
- Espostoa cullmannianus
- Thrixanthocereus cullmannianus
- Thrixanthocereus longispinus
Отглеждане:
Не са трудни за отглеждане, сравнително бавно растящи растения. Непретенциозни към почвен субстрат. Поливат се по-рядко, с умерено вода. Цъфтят след достигане на значителна възраст и размери, не много е вероятно при саксийно отглеждане. Нуждаят се от най-силното слънце, което може да се осигури. През зимата се държат напълно сухи при минимални температури 8 - 15 °C. Издържат на краткотрайни застудявания до -4° C, но по-добре е да се предпазва от слани и студове.
Размножаване: от семена или вкореняване на разклонения, резници.
Фотогалерия
Източници
- ↑ Ostalaza, C., Cáceres, F. & Roque, J. 2017. Espostoa senilis (amended version of 2013 assessment). The IUCN Red List of Threatened Species 2017: e.T152658A121544148. https://dx.doi.org/10.2305/IUCN.UK.2017-3.RLTS.T152658A121544148.en. Downloaded on 08 March 2020.
- ↑ Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. DH Books, Milborne Port, UK.
- ↑ Anderson, E. F., 2001. The Cactus Family. Timber Press Inc.: Portland.
