Haageocereus tenuis
| Haageocereus tenuis | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
| Haageocereus tenuis F.Ritter | |||||||||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
Произход
Разпространен е в Перу (Лима) в пустинна местност край панамериканската магистрала, между Чанчай и Уачо. Има много ограничен ареал и се смята за застрашен от човешката дейност.
Описание [1][2]
Тяло: полегнало, лазещо.
Стъбло: сравнително тънко, зелено, 15 до 30 mm дебело.
Ребра: 12 - 15 бр., малко или повече вълнисти.
Ареоли: 1 до 2 mm едри, на 3 – 7 mm отстоящи.
Централни бодли: 5 - 10 бр., 5 до 20 mm, равни, кафяви, с бял или кафяв, понякога с черен връх.
Радиални бодли: 15 – 25 бр., 2 до 3 mm, бели.
Цветове: фуниевидни, бели, 10 cm дълги и 4.3 cm широки. Перикарпа и тръбичката са покрити с дълги бели власинки от ареолите.
Плодове: удължени, до 2.5 на 1.7 cm диаметър, розово-червени, с остатък от цвета.
- Описани са две форми, отличаващи се по броя, разположението и цвета на бодлите и ребрата.
Отглеждане:
Сравнително лесни за отглеждане, средно бавно растящи растения. Непретенциозни към почвен субстрат, най-добре едрозърнест, добре дрениран и предимно минерален такъв. Поливат се внимателно, след изсъхване на субстрата. Нуждаят се от силно слънце, както и от въздушна циркулация. През зимата се държат напълно сухи при минимални температури 8 - 12 °C. Издържат на краткотрайни застудявания до - 2° C, но най-добре е да се предпазва от слани и студове.
Размножаване: от семена или вкореняване на разклонения, резници.
Синоними
- Haageocereus decumbens tenuis
- Haageocereus lanugispinus
