Haageocereus pacalaensis
| Haageocereus pacalaensis | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
| Haageocereus pacalaensis Backeb. | |||||||||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
Произход
Разпространен е в Северно Перу (Ла Либертад) от 50 до 250 m надм. ниво, на крайблежни хълмове в пустинни местности. Критично застрашен от човешката дейност вид. [1]
Описание [2][3]
Тяло: изправено, до 1.7 m високо, разклонява се от основата.
Стъбло: до 8.5 ( - 12) cm дебело, жълтозелено.
Ребра: около 17 - 20 бр., ниски, до 10 mm широки.
Ареоли: сближени на ок. 1 mm, кафяви, мъхести.
Централни бодли: яки, сиви, 1 (– 3) бр., по-рядко има още 1 или две над основния, сплескани, сочат надолу.
Радиални бодли: 25 - 40 бр., ок. 14 mm, жълти.
Цветове: бели, до 10 cm дълги.
Плодове: червено-зеленикави, до 8 cm диаметър.
Отглеждане
Сравнително лесни за отглеждане, средно бавно растящи растения. Почвен субстрат - най-добре едрозърнест, добре дрениран и предимно минерален такъв. Поливат се внимателно или рядко, след изсъхване на субстрата. Нуждаят се от силно слънце, както и от активна въздушна циркулация. През зимата се държат напълно сухи при минимални температури от 8 - 12 °C. Издържат на краткотрайни застудявания до - 2° C, но най-добре е да се предпазва от слани и студове.
Размножаване: от семена или вкореняване на разклонения, резници.
Синоними
- Binghamia pacalaensis
- Binghamia laredensis
- Haageocereus horrens
- Haageocereus laredensis
- Haageocereus repens
- Haageocereus tenuispinus
Фотогалерия
Източници
- ↑ Ostalaza, C., Cáceres, F. & Roque, J. 2013. Haageocereus pacalaensis. The IUCN Red List of Threatened Species 2013: e.T152353A627212. . Downloaded on 27 February 2016.
- ↑ Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. DH Books, Milborne Port, UK.
- ↑ Anderson, E. F., 2001. The Cactus Family. Timber Press Inc.: Portland, Oregon.
| small|like}} | <google1 style="2"></google1> |
