Selenicereus validus
| Selenicereus validus | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
| Selenicereus validus S.Arias & U.Guzmán | |||||||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
Произход
Разпространен е в Мексико (Халиско, Мичоакан); на докъм 600 m надм. вис., расте в тропически листопадни гори по каменисти места.
Описание [1][2]
Тяло: литофитни растения.
Стебла: висящи, (10-) 20-40 (-70) на (1.7-) 2 - 2.8 (-3) cm, сегментирани.
Ребра: около 10 бр.
Бодли: 17 - 21 (-23) на брой, бели.
Централни бодли: 2 - 4 бр., 8 - 14 mm;
Радиални бодли: 15—17(—19) бр., от тях 1 - 4 четинковидни, ок. 5 mm, останалите са по-яки, 10 mm;
Цветове: големи 18.5 – 22 cm, бели отвътре и оцветени в кафявозелено отвън, перикарпа и тръбичката са с четинести бодли и власинки.
Плодове: топчести или леко издължени, 4.2 на 2.9 cm, тъмночервени.
Семена: 1.5-1.8 на 0.8-0.9 mm.
- Прилича на S. grandiflorus, но има значетелно по-къси и дебели стебла.
Отглеждане
Расте добре на пълно слънчево изложение или частично засенчване и редовно поливане през периода на вегетация. Развива се добре при умерено високи температури, до около 30°С. Почвата да е богата на хумус и биогени, добре дренирана, най-добре леко кисела (рН 5.5 - 6.5). Зимува при 12 – 18°С и относително разредено поливане. Издържа на кратък студ до -3°С.
Размножаване: от семена или от вкоренени резници.
