Sclerocactus johnsonii

Sclerocactus johnsonii
Класификация
царство: Plantae семейство: Cactaceae подсемейство: Cactoideae триб: Cacteae род: Sclerocactus вид: johnsonii
Научно наименование
Sclerocactus johnsonii (Engelmann 1871) Taylor 1987
Синоними
Echinocactus johnsonii [Parry ex] Engelmann 1871 Echinomastus johnsonii (Parry) Baxter & Baxter Thelocactus johnsonii Neolloydia johnsonii Pediocactus johnsonii
Видове
Sclerocactus brevihamatus Sclerocactus brevihamatus ssp. brevihamatus Sclerocactus brevihamatus ssp. tobuschii Sclerocactus erectocentrus Sclerocactus glaucus Sclerocactus intertextus Sclerocactus johnsonii Sclerocactus mariposensis Sclerocactus mesae-verdae Sclerocactus nyensis Sclerocactus papyracanthus Sclerocactus parviflorus Sclerocactus polyancistrus Sclerocactus pubispinus Sclerocactus scheeri Sclerocactus spinosior Sclerocactus spinosior ssp. blainei Sclerocactus spinosior ssp. spinosior Sclerocactus uncinatus Sclerocactus uncinatus ssp. crassihamatus Sclerocactus uncinatus ssp. uncinatus Sclerocactus uncinatus ssp. wrightii Sclerocactus unguispinus Sclerocactus warnockii Sclerocactus whipplei Sclerocactus whipplei ssp. heilii Sclerocactus whipplei ssp. whipplei Sclerocactus wrightiae

Произход:

САЩ (Аризона, Калифорния, Невада, Юта)

Описание

Стебло: Яйцевидно до цилиндрично, 5-10 см диаметър и 10-30 см височина, сиво-зелено

Ребра: 17-21, остри, тесни, вълнисти, разделени на мамили

Радиални бодли: 9-10, преплетени по между си, обгърнали плътно стеблото, бледо-червеникави при млади растения, по-късно стават тъмно-кафяви, с дължина 1.2-2 см

Централни бодли: 4-9, всички са подобни, стърчащи в различни посоки, леко извити, но никога криви, червеникаво-кафяви, с дължина 3-4 см

Цветове: сравнително големи спрямо размера на растението, 5х7.5 см, пурпурни с червено гърло или жълти с наситено зелено гърло

Отглеждане:

Трудни за отглеждане и бавно растящи растения дори за стандартите на рода. Цъфтят към десетата си година през зимните месеци. Нуждаят се от високо минерален и ниско хумусен субстрат. Садят се във възможно по-малки саксии. Поливат се по-рядко и с малко вода. Нуждаят се от директна слънчева светлина. През зимата се държат напълно сухи при температури 3 - 12 °C. на най-слънчевото място, та да заложат пъпките си. Издържат на краткотрайни застудявания до - 10° C.

Размножаване: От семена, които не се нуждаят от предварителна обработка преди посев.

Болести: Страдат от фузариум и други гъбни болести. Обикновенно се разболяват зимата. Често губят корените си. Практика е да се качват на бавно растящи подложки.

Разновидности:

Съществуват растения, цъфтящи с жълт цвят. Тази форма е наречена S. johnsonii var. lutescens

Полеви номера:

AM 7795, LAU 1543, LZ 539, FH 1007, FH 1008.7, JO 526, PP 747, RP 34, SB 690, SB 696, SB 697, VZD 614

Фотогалерия

• 
• 
• 

Източници

---

small|like}}

<google1 style="2"></google1>