Sclerocactus unguispinus

Sclerocactus unguispinus
Класификация
царство: Plantae семейство: Cactaceae подсемейство: Cactoideae триб: Cacteae род: Sclerocactus вид: unguispinus
Научно наименование
Sclerocactus unguispinus (Engelmann 1848) Taylor 1987
Синоними
Echinomastus unguispinus (Engelmann 1848) Britton & Rose 1922 Echinocactus unguispinus Engelmann 1848 Pediocactus unguispinus Thelocactus unguispinus Neolloydia unguispina Echinomastus mapimiensis Echinomastus laui Echinomastus unguispinus var. laui Echinomastus durangensis Echinocactus durangensis Echinomastus unguispinus var. durangensis Sclerocactus unguispinus var. durangensis Neolloydia durangensis Thelocactus durangensis Echinocactus trollietii
Видове
Sclerocactus brevihamatus Sclerocactus brevihamatus ssp. brevihamatus Sclerocactus brevihamatus ssp. tobuschii Sclerocactus erectocentrus Sclerocactus glaucus Sclerocactus intertextus Sclerocactus johnsonii Sclerocactus mariposensis Sclerocactus mesae-verdae Sclerocactus nyensis Sclerocactus papyracanthus Sclerocactus parviflorus Sclerocactus polyancistrus Sclerocactus pubispinus Sclerocactus scheeri Sclerocactus spinosior Sclerocactus spinosior ssp. blainei Sclerocactus spinosior ssp. spinosior Sclerocactus uncinatus Sclerocactus uncinatus ssp. crassihamatus Sclerocactus uncinatus ssp. uncinatus Sclerocactus uncinatus ssp. wrightii Sclerocactus unguispinus Sclerocactus warnockii Sclerocactus whipplei Sclerocactus whipplei ssp. heilii Sclerocactus whipplei ssp. whipplei Sclerocactus wrightiae

Произход:

Мексико (Чиуауа, Коауила, Дуранго, Сан Луис Потоси, Закатекас)

Описание

Стебло: Единично (без издънки), от сплеснато-сферично до цилиндрично, 7 - 15 см диаметър и 7 - 14 см височина, тъмно-зелено.

Ребра: 13-21, остри, дълбоки, с туберкулна структура по дължина на реброто.

Радиални бодли: 15 - 30, дълги 1 - 3 см, почти прави, преплетени помежду си, бели до бледо-жълти.

Централни бодли: 3 - 9, дълги до 3,5 см; бледо-жълти до сиви, върховете са тъмно-кафяви до черни; най-долният е масивен, силно извит към тялото, закривен към върха си; останалите са по-прави и не толкова масивни.

Цветове: до 3 см диаметър, мръсно-жълти с червена централна ивица.

Отглеждане:

Бавно растящи растения, изискващи самостоятелен подход при отглеждане. Цъфтят след осмата ^{(необходимо е позоваване)} си година през зимните месеци. Обичат минерален субстрат с малко или никакъв хумус, без торф и задължително с добавен варовик. Садят се в малки саксии, препоръчително с шийката над почвата и без горен дренаж. Поливат се от късна пролет до късна есен тогава, когато условията позволяват изсъхване на почвата за 2 - 3 дни. Изискват директна слънчева светлина и непрекъснат поток на свеж въздух. През късната есен и зимата се държат напълно сухи при температури от -5 до +12 °C на възможно най-слънчево място. Издържат на краткотрайни нощни застудявания до -7°C ^{(необходимо е позоваване)}.

Размножаване: От семена, които не се нуждаят от предварителна обработка (освен обеззаразяване на семената, субстрата и инвентара) преди посев.

Болести: Податливи са на всякакви микози и бактериози, характерни за България. Губят корените си при неправилно поливане. Податливи са на гниене. Ашладисването на Echinopsis и Echinocereus като подходящи подложки спестява грижи и внимание (Trichocereus и Eriocereus ги обезобразяват).

Разновидности:

unguispinus var. unguispinus: типова разновидност, с най-слабо ободляване

unguispinus var. durangensis: централните бодли са прави, тънки и дълги

unguispinus var. mapimiensis: форма с не толко дълбоки ребра, бодлите са като на durangensis

unguispinus var. laui: централните бодли са много яки и силно извити

unguispinus var. minimnus: тялото рядко надвишава 10 см в диаметър

Фотогалерия

• 
• 
• 
• 
• 

Източници

---

small|like}}

<google1 style="2"></google1>