Sclerocactus polyancistrus

Sclerocactus polyancistrus
Класификация
царство: Plantae семейство: Cactaceae подсемейство: Cactoideae триб: Cacteae род: Sclerocactus вид: polyancistrus
Научно наименование
Sclerocactus polyancistrus (Engelmann & Bigelow 1856) Britton & Rose 1922
Синоними
Pediocactus polyancistrus Ferocactus polyancistrus Echinocactus polyancistrus Engelmann & Bigelow 1856
Видове
Sclerocactus brevihamatus Sclerocactus brevihamatus ssp. brevihamatus Sclerocactus brevihamatus ssp. tobuschii Sclerocactus erectocentrus Sclerocactus glaucus Sclerocactus intertextus Sclerocactus johnsonii Sclerocactus mariposensis Sclerocactus mesae-verdae Sclerocactus nyensis Sclerocactus papyracanthus Sclerocactus parviflorus Sclerocactus polyancistrus Sclerocactus pubispinus Sclerocactus scheeri Sclerocactus spinosior Sclerocactus spinosior ssp. blainei Sclerocactus spinosior ssp. spinosior Sclerocactus uncinatus Sclerocactus uncinatus ssp. crassihamatus Sclerocactus uncinatus ssp. uncinatus Sclerocactus uncinatus ssp. wrightii Sclerocactus unguispinus Sclerocactus warnockii Sclerocactus whipplei Sclerocactus whipplei ssp. heilii Sclerocactus whipplei ssp. whipplei Sclerocactus wrightiae

Произход:

САЩ (Невада, Калифорния)

Описание

Стебло: Цилиндрично, 5-9 см диаметър и 10-40 см височина, светло-зелено до тъмно-зелено

Ребра: 13-17, добре оформени, разделени на мамили

Радиални бодли: 10-15, бели, с дължина до 2 см

Централни бодли: 9-11, по-голямата част (4-6 от тях) завършват с кука, до 9 см дълги, червено-кафяви (много рядко бели); останалите стърчат нагоре, сплескани, прави, бели

Цветове: 6 см диаметър, пурпурни

Отглеждане:

Трудни за отглеждане и бавно растящи растения. Цъфтят след осмата си година през зимните месеци. Нуждаят се от високо минерален и ниско хумусен субстрат, съдържащ калций (варовик). Садят се във възможно по-малки саксии. Поливат се по-рядко и умерено. Нуждаят се от директна слънчева светлина. През зимата се държат напълно сухи при температури 3 - 12 °C. на най-слънчевото място, та да заложат пъпките си. Издържат на краткотрайни застудявания до - 15° C.

Размножаване: От семена, които се нуждаят от предварителна обработка преди посев.

Болести: Страдат от фузариум и други гъбни болести. Обикновенно се разболяват зимата. Често губят корените си. Лесно гният, затова повечето кактусари ги гледат качени на подложка

Полеви номера:

AM 1394, FH 70.3.0, FH 83.4, FH 87.5, GH 95/B17-6, GH 95/B19-5B, GL 319, JO 524, KJN 16, LZ 482, PP 1114, RP 133, RS 821, 1773, VS 223

Източници

---

small|like}}

<google1 style="2"></google1>