Gymnocalycium nigriareolatum: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| (Не са показани 4 междинни версии от същия потребител) | |||
| Ред 94: | Ред 94: | ||
}} | }} | ||
== Произход == | == Произход == | ||
Разпространен в Аржентина, провинция Катамарка, от 500 до | Разпространен в Аржентина, провинция Катамарка, в района и около едноименния град, от 500 до 1600 m надм. вис., в редки, сезонно сухи гори. Расте на скалисти почви и между камъните.<ref>J. G. Lambert, 2010. Cacti of Argentina. 2nd ed. https://www.cactuspro.com/biblio_fichiers/pdf/Lambert/LambertEN.pdf стр. 122.</ref> | ||
== Описание <ref>Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. dh Books, Milborne Port, UK.</ref>== | == Описание <ref>Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. dh Books, Milborne Port, UK.</ref>== | ||
'''Стебло''': единично, по-рядко разклонено, синкаво-светлозелено, сферично, до късо цилиндрично, до 15 cm в диаметър. | '''Стебло''': единично, по-рядко разклонено, синкаво-светлозелено, сферично, до късо цилиндрично, до 15 cm в диаметър. Коренът може да е удебелен. | ||
'''Ребра''': около 10, широки, с изразени бразди между ниските но остри издатини между ареолите. | '''Ребра''': около 10 (-15), широки, с изразени бразди между ниските но остри издатини между ареолите. | ||
'''Ареоли''': с гъст жълтеникав пух, по-късно ставащ сив или черен. | '''Ареоли''': покрити с гъст жълтеникав пух, по-късно ставащ сив или черен. При растенията в култура (отглеждани на закрито) обикновено остава бял. | ||
'''Централни бодли''': един, извит нагоре, малко по-дълъг от радиалните, с тъмен връх. | '''Централни бодли''': един, извит нагоре, малко по-дълъг от радиалните, с тъмен връх. | ||
| Ред 108: | Ред 108: | ||
'''Радиални бодли''': около 7 (- 8) броя, до 3 cm, светло-кафеникави, прави или леко закривени, игловидни. | '''Радиални бодли''': около 7 (- 8) броя, до 3 cm, светло-кафеникави, прави или леко закривени, игловидни. | ||
'''Цветове''': порцеланово бели (или червени), често с червено гърло, отвън със зелени листчета. | '''Цветове''': порцеланово бели (или червени, розови), често с червено гърло, отвън със зелени листчета. Дълги са 45 - 50 mm, широки 35 - 45 mm. Близалцето е с 10 - 12 дяла, жълтеникаво бяло. Тичинковите дръжки са червени. | ||
'''Плодове''': топчести, синкави. | '''Плодове''': топчести, синкави или с цвета на тялото. | ||
'''Семена''': матово черни.<br /> | '''Семена''': матово (кафеникаво)черни, около 1 mm.<br /> | ||
== Разновидности == | == Разновидности == | ||
* ''G. nigriareolatum var. densispinum'' - отличава се с до 15 ребра, по-дълги, фини и гъсти и прилепнали радиални бодли, липса на централен бодил. | * ''G. nigriareolatum var. densispinum'' - отличава се с до 15 ребра, по-дълги, фини и гъсти и прилепнали радиални бодли, липса на централен бодил. | ||
* ''Gymnocalycium nigriareolatum v. simoi;'' - форма с яки и къси бодли, притиснати към тялото и по-едри цветове. | * ''Gymnocalycium nigriareolatum v. simoi;'' - форма с яки и къси бодли, притиснати към тялото и по-едри цветове. | ||
* ''Gymnocalycium nigriareolatum fma carmineum'' - разновидност с червени цветове и най-често без централни бодли. Смята се за синоним или родствен на [[Gymnocalycium oenanthemum]]. | |||
== Отглеждане == | == Отглеждане == | ||
| Ред 127: | Ред 128: | ||
== Полеви номера == | == Полеви номера == | ||
L 512, L 513, WR 144; P24, P130, P132, JL 33, JL 210, HV 339 | L 512, L 513, WR 144; P24, P130, P132, JL 33, JL 210, HV 339, RB3120, RB3092, STO 255 | ||
== Фотогалерия == | == Фотогалерия == | ||
| Ред 146: | Ред 147: | ||
<references /> | <references /> | ||
---- | ---- | ||
Текуща версия към 04:47, 24 юни 2019
Произход
Разпространен в Аржентина, провинция Катамарка, в района и около едноименния град, от 500 до 1600 m надм. вис., в редки, сезонно сухи гори. Расте на скалисти почви и между камъните.[1]
Описание [2]
Стебло: единично, по-рядко разклонено, синкаво-светлозелено, сферично, до късо цилиндрично, до 15 cm в диаметър. Коренът може да е удебелен.
Ребра: около 10 (-15), широки, с изразени бразди между ниските но остри издатини между ареолите.
Ареоли: покрити с гъст жълтеникав пух, по-късно ставащ сив или черен. При растенията в култура (отглеждани на закрито) обикновено остава бял.
Централни бодли: един, извит нагоре, малко по-дълъг от радиалните, с тъмен връх.
Радиални бодли: около 7 (- 8) броя, до 3 cm, светло-кафеникави, прави или леко закривени, игловидни.
Цветове: порцеланово бели (или червени, розови), често с червено гърло, отвън със зелени листчета. Дълги са 45 - 50 mm, широки 35 - 45 mm. Близалцето е с 10 - 12 дяла, жълтеникаво бяло. Тичинковите дръжки са червени.
Плодове: топчести, синкави или с цвета на тялото.
Семена: матово (кафеникаво)черни, около 1 mm.
Разновидности
- G. nigriareolatum var. densispinum - отличава се с до 15 ребра, по-дълги, фини и гъсти и прилепнали радиални бодли, липса на централен бодил.
- Gymnocalycium nigriareolatum v. simoi; - форма с яки и къси бодли, притиснати към тялото и по-едри цветове.
- Gymnocalycium nigriareolatum fma carmineum - разновидност с червени цветове и най-често без централни бодли. Смята се за синоним или родствен на Gymnocalycium oenanthemum.
Отглеждане
По-скоро лесни за отглеждане кактуси. През лятото трябва се поливат редовно и обилно, но може и да оцелеят с по-малко вода. Издържат преките слънчеви лъчи, както и високи температури над 40°C, при което формират по-яки бодли, но се чувстват добре и на полу-засенчени места. През зимата могат да се държат напълно сухи, при температури 5 - 15°C. Издържа на студове до -6°C за кратко.
Размножаване: чрез семена, рядко чрез вкореняване на разклонения.
Синоними
- Gymnocalycium curvispinum
- Gymnocalycium hybopleurum
Полеви номера
L 512, L 513, WR 144; P24, P130, P132, JL 33, JL 210, HV 339, RB3120, RB3092, STO 255
Фотогалерия
Gymnocalycium nigriareolatum v. densispinum
Gymnocalycium nigriareolatum v. densispinum
Източници
- ↑ J. G. Lambert, 2010. Cacti of Argentina. 2nd ed. https://www.cactuspro.com/biblio_fichiers/pdf/Lambert/LambertEN.pdf стр. 122.
- ↑ Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. dh Books, Milborne Port, UK.
