Pterocactus australis: Разлика между версии
(Нова страница: {{#seo: title=Pterocactus australis| titlemode= append | keywords=Pterocactus australis, кактус, кактуси, енциклопедия | description=Бълга...) |
(~грешки от Лексикона) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от същия потребител) | |||
| Ред 15: | Ред 15: | ||
|binomial_authority = ([[F.A.C.Weber]]) [[Backeb.]] | |binomial_authority = ([[F.A.C.Weber]]) [[Backeb.]] | ||
|synonyms = * Opuntia australis | |synonyms = * Opuntia australis | ||
|subdivision_ranks= Видове | |subdivision_ranks= Видове | ||
|subdivision = | |subdivision = | ||
| Ред 29: | Ред 28: | ||
}} | }} | ||
== Произход == | == Произход <ref>Kiesling, R. 2013. Pterocactus australis. The IUCN Red List of Threatened Species. Version 2014.3. <www.iucnredlist.org>. </ref>== | ||
Рразпространен е в патагонска Аржентина (Чубут, Санта Крус), Чили (Аисен) на височина от 0 до 500 метра. | Рразпространен е в патагонска Аржентина (Чубут, Санта Крус), Чили (Аисен) на височина от 0 до 500 метра, по песъчливи места. Името му също произхожда от крайно южното му срещане на континента, вероятно достигащо до Магелановия пролив. | ||
== Описание <ref>Hunt, D. R. et al. 2006. The New Cactus Lexicon. Milborne Port: DH Books.</ref> <ref>Anderson, E. F., 2001. The Cactus Family. Portland, Oregon: Timber Press.</ref>== | == Описание <ref>Hunt, D. R. et al. 2006. The New Cactus Lexicon. Milborne Port: DH Books.</ref> <ref>Anderson, E. F., 2001. The Cactus Family. Portland, Oregon: Timber Press.</ref>== | ||
Геофитен кактус с големи грудкови '''корени''' под земята. | Геофитен кактус с големи грудкови '''корени''' под земята, достигащи 8 см. (дължина) на 3 см. размери. Ширината на надземната част достига до 15 см. | ||
'''Стъблени сегменти''': най-отгоре на тялото и израстват едни от други, крушевидни, зеленикаво-кафяви до пурпурни, 3 (- 8) см на дължина и 1 - 1.5 см в диаметър. | '''Стъблени сегменти''': най-отгоре на тялото и израстват едни от други, топчести или крушевидни, зеленикаво-кафяви до пурпурни, 3 (- 8) см на дължина и 1 - 1.5 см в диаметър. Евентуално изсъхват и падат през зимата. | ||
'''Глохидии''': дребни, незабележими. | '''Глохидии''': дребни, незабележими. | ||
'''Централни бодли''': 1 - 2 бр., 20 мм., стърчащи нагоре, плоски и дебели, черни до беловати или кафяви. | '''Централни бодли''': 1 - 2 бр., 20 мм., стърчащи нагоре, плоски и дебели, гъвкави, черни до беловати или кафяви. | ||
'''Радиални бодли''': 10 - 15, 3 - 4 мм., бели. | '''Радиални бодли''': 10 - 15, 3 - 4 мм., бели. | ||
'''Цветове''': жълти, и частично розово-кафяви, появяват се от върха на стеблата, 2 - 3 см диаметър. с бодли като по стъблото или по-големи. Външните листчета с малки цилиндрични бодли. | '''Цветове''': жълти, и частично розово-кафяви (до изцяло розови при някои варианти), появяват се от върха на стеблата, 2 - 3 см диаметър. с бодли като по стъблото или по-големи. Външните листчета с малки цилиндрични бодли. Дневноцъфтящи през лятото. | ||
'''Плодове''': сферични, ок. 2 см., с не много силно изразена вдлъбнатина. С бодли които опадат при узряване. | '''Плодове''': сферични, ок. 2 - 3 см., с не много силно изразена вдлъбнатина. С бодли които опадат при узряване. Разпукват се напречно при върха. | ||
'''Семена''': дисковидни, 4 - 6 мм. (3 мм. без крилото), с малко крило. | '''Семена''': дисковидни, 4 - 6 мм. (3 мм. без крилото), с малко крило. | ||
== Отглеждане == | == Отглеждане == | ||
Тези кактуси са сравнително лесни за отглеждане. Светлолюбиви, издържат излагане на директните слънчеви лъчи, но се чустват добре и на лека сянка. При отглеждане в саксия, последната трябва да осигурява място за големия реповиден корен, който да се държи покрит с почва за да нараства. През лятото ги поливаме редовно, но след изсъхване на субстрата. През зимата и есента се поддържат напълно сухи при температури 5 - 10 °C градуса. Важно е да са на възможно най-светло, защото в противен случай се издължават и залиняват. Кастренето на по-старите стъбла наесен стимулира израстването на нови и цъфтежа напролет. Толерантни са към застудявания до -15°C. | Тези кактуси са сравнително лесни за отглеждане. Светлолюбиви, издържат излагане на директните слънчеви лъчи, но се чустват добре и на лека сянка. При отглеждане в саксия, последната трябва да осигурява място за големия реповиден корен, който да се държи покрит с почва за да нараства. През лятото ги поливаме редовно, но след изсъхване на субстрата, който трябва да е добре дрениран. През зимата и есента се поддържат напълно сухи при температури 5 - 10 °C градуса. Важно е да са на възможно най-светло, защото в противен случай се издължават и залиняват. Кастренето на по-старите стъбла наесен стимулира израстването на нови и цъфтежа напролет. Толерантни са към застудявания до -15°C. | ||
<br /> | <br /> | ||
'''Размножаване''': от семена и резници. Семената покълват при 15 - 21°C. | '''Размножаване''': от семена, също лесно и от резници. Семената покълват при 15 - 21°C. | ||
== | == Синоним == | ||
* Opuntia australis | * Opuntia australis | ||
== Фотогалерия == | == Фотогалерия == | ||
Текуща версия към 00:56, 5 януари 2015
| Pterocactus australis | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
| Pterocactus australis (F.A.C.Weber) Backeb. | |||||||||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||||||
Произход [1]
Рразпространен е в патагонска Аржентина (Чубут, Санта Крус), Чили (Аисен) на височина от 0 до 500 метра, по песъчливи места. Името му също произхожда от крайно южното му срещане на континента, вероятно достигащо до Магелановия пролив.
Описание [2] [3]
Геофитен кактус с големи грудкови корени под земята, достигащи 8 см. (дължина) на 3 см. размери. Ширината на надземната част достига до 15 см.
Стъблени сегменти: най-отгоре на тялото и израстват едни от други, топчести или крушевидни, зеленикаво-кафяви до пурпурни, 3 (- 8) см на дължина и 1 - 1.5 см в диаметър. Евентуално изсъхват и падат през зимата.
Глохидии: дребни, незабележими.
Централни бодли: 1 - 2 бр., 20 мм., стърчащи нагоре, плоски и дебели, гъвкави, черни до беловати или кафяви.
Радиални бодли: 10 - 15, 3 - 4 мм., бели.
Цветове: жълти, и частично розово-кафяви (до изцяло розови при някои варианти), появяват се от върха на стеблата, 2 - 3 см диаметър. с бодли като по стъблото или по-големи. Външните листчета с малки цилиндрични бодли. Дневноцъфтящи през лятото.
Плодове: сферични, ок. 2 - 3 см., с не много силно изразена вдлъбнатина. С бодли които опадат при узряване. Разпукват се напречно при върха.
Семена: дисковидни, 4 - 6 мм. (3 мм. без крилото), с малко крило.
Отглеждане
Тези кактуси са сравнително лесни за отглеждане. Светлолюбиви, издържат излагане на директните слънчеви лъчи, но се чустват добре и на лека сянка. При отглеждане в саксия, последната трябва да осигурява място за големия реповиден корен, който да се държи покрит с почва за да нараства. През лятото ги поливаме редовно, но след изсъхване на субстрата, който трябва да е добре дрениран. През зимата и есента се поддържат напълно сухи при температури 5 - 10 °C градуса. Важно е да са на възможно най-светло, защото в противен случай се издължават и залиняват. Кастренето на по-старите стъбла наесен стимулира израстването на нови и цъфтежа напролет. Толерантни са към застудявания до -15°C.
Размножаване: от семена, също лесно и от резници. Семената покълват при 15 - 21°C.
Синоним
- Opuntia australis
Фотогалерия
Източници
| small|like}} | <google1 style="2"></google1> |
