ЕДНА ИСТОРИЯ ЗА МОМЧЕ, КАКТУСИ И... ОЩЕ НЕЩО!

[vagrantsf]

Абсолютно съм съгласен със Склери ! И искам да добавя още нещо, не конкретно за кактусите а и за нещата от живота :
Хората сме доста различни, затова често съдим за другите по себе си. Затова и често когато ни е поискан съвет, даваме отговор от гледна точка на това "какво аз бих направил, ако бях на негово място" . Понякога даваме и непоискани съвети. Понякога пък казваме на хората какво да правят или не правят - не говоря за себе си а като цяло. Просто сме си такива.
Хубаво е да разбереш че доста хора през целият ти живот ще ти казват какво да правиш/не правиш , как да постъпваш/непостъпваш.
Ако ги слушаш за всичко, ще живееш техният живот и правила, който те искат от теб да живееш, а самите те не спазват  .
Колкото по-рано го научиш - толкова по-добре.
За кактусите : най-важно е че им се радваш и че ти доставят удоволствие. Етикети, квадратни саксийки, полеви номера - правиш каквото ти харесва и ти се струва правилно.
И още нещо - тук ще се повторя - никога не видаи прибързани заключения от неща написани в интернет. Нещата не  винаги са каквито са в действителност.

[troll]

Ами аз, баш за туй мрънкам от самото начало.

Склери го е казал много точно:
"Вярно е че тук има една група хора дето се занимават с кактуси от доста време. Нормално е те да се вълнуват от въпроси малко по-различни от тези дето вълнуват начинаещите. Въпреки това никой от тях не е отказал съвет когато са му го поискали. Може на моменти написаното да е прозвучавало малко по- назидателно и самохвално, но това не е било умишлено. По скоро е плод на човешката ни природа. "

Баш туй е модела на форума. Има една група хора дето си говорят колко е трудно това или онова трънче да се зафане и да се отчува. Ако се появи някой нов си мислят, че не може да си развърти капачката на резервоара. Това е един чисто сервизен проблем и няма място в маняшки автофорум.
Другия подход е отиваш ти с медната позлатена паричка, останала от мама при един чичко дето много знае и той, ако не му се свие сърцето, вземе да ти каже истината.Да ама златаря не ти казва кое как е, а ти казва той колко ти дава за таз пара.
А и хората от таз група не си говорят с новите, а им казват кое как е.Лощо няма. Всеки се интересува от различни неща. Аз баш затуй пиша в СПАМ-та, щото за повечето от вас мойте писания са точно това. Това е истина, а не обида.
 
Абсолютно съм съгласен и с vagrantsf, че всеки дава мъдрост, според собствените си представи.
Благодаря  vagrantsf!
Без теб два от трите домати да са заминали! А сега и трите се припичат на лампата. Честити да са ти новите придобивки!
Ако видиш клетка с жираф, на която пише "тигър" не вярвай на очите си.
 

[NIKI]

     Здравейте отново, драги мои! За да не си помислите, че хвърлих "димката в бараката" и избягах, без да кажа нищо след това, ще има и дообосновка, въпреки че каквото имах и исках да кажа, казах, но от уважение към Вашите отговори, искам да продължа диалога.
     Написаното от мен, започвайки тази тема и използвайки личната си история, не е изцяло плод на моментен импулс на "обида, комплексираност или наивност", а и целенасочено послание всеки да се радва на тези невероятни творения на природата, показвайки открито радостта си без съображения - нали за това сме се събрали тук, в този прекрасен форум.
     Много ясно, че играейки любимата ни видеоигра "Отглеждането на Кактуса", всеки е достигнал определено ниво /level/ - днес някой започва от първо, други се мъчат да минат следващото, има и такива, които вече са я "превъртяли" и почват отначало; трети се отказват! Има и "богове". Общото е, че всички играем за удоволствие /така си мислех/, както гордия собственик на пълна с "благородници" оранжерия, така и леля Петка, която с любов гледа единствения си ехинопсис, навремето боднат във вече продънена и ръждива тенекия от сирене, делейки място и надживявайки ляна, с когото са били "едно".
     И понеже никой не иска да си играе с нея, тук като истински Козирог /нищо, че тук служебно някой, незнайно защо, ми е цвъкнал това гърненце на профила /, се застъпвам за "слабия" и подавам ръка на "леля Петка" и, вместо да и кажа, че бадева гледа един "боклук", аз я насърчавам да покаже снимка на белия букет, който рано сутрин радва и мен, да попита без срам дали трябва най-после да да го махне от тенекията, както и да изслушам без пренебрежение и досада нейното мнение. Зная, че никой не иска да си играе с новобранеца, освен ако не иска да го бие и да му покаже кой е №1. Абе, май са прави хората, като са казали да не се навеждаме, когато двама си мерят...кактусите  .

     Някои от потребителите на форума списват тук отскоро, а други са оставили дири из форумската "култура и бит" по света и у нас, още преди повече от 6-7 години, когато съм мислил за всичко друго, освен за кактуси, така че са се начели и написали на всякакви излияния, аз също съм чел Вашите публикации и разсъждения, мислил съм над тях и това, което наченах да пиша, 100% е плод на прочетеното тук, защото четейки, аз без да искам разбрах, че детето /считай кактусите ми/, което съм отглеждал с лишения и треперене, било копеле и то плод на най-долно семе. Какво разочарование, наистина. Сега възникна и въпроса дали има смисъл да се занимавам с това хоби, след като ми отворихте очите, но... НЕКА ИГРАТА ДА ПРОДЪЛЖИ!
     Специално искам да благодаря за мненията Ви по темата, а също и за повода, поради който разказах историята си. Все пак истината боли, но съм и на мнение, че не трябва да /ми/ бъде спестявана. И да не си помислите, че ще изхвърля моите "холандчета", просто се замислих как ли бих реагирал, ако някой от Вас, примерно, както си правите сбирки и обикаляте този-онзи, та, навестявайки ме, някой ми каже: "Абе, Ники, хубави са ти кактусите, ама са холандска конфекция..." Тук настъпва тишина в залата 
     
     За тези, които минаха първо ниво на "играта", купувайки, или сдобивайки се с първия си кактус, ще кажа: Играйте за удоволствие и нека да вярваме, че "старите" не искат да ни "бият", а все пак да ни научат как да стигнем съвършенството в това изкуство и някой ден и ние "да извадим склерокактуса от ръкава", а не някакви си ехинопсиси и зелени мамиларии, и в крайна сметка да "хванем ацтекума за рогата"

     Пишейки, се замислих с колко ли "-1" щях да се сдобия, ако не беше изчезнал "дневника с оценките". Може би трябва да пусна анкета 

     И за финал, искам да кажа на моите приятели, които се притесниха, че съм се обидил: Благодаря, че Ви има! Благодарение на написаното от Вас, научих и уча много неща за кактусите и не само. Дерзайте и напътствайте невежия! Поздрави, Николай! 

[scleri]

Здрасти Ники.

Ще си позволя да споделя мислите които породи в моята глава написаното от теб.


За леля Петка :

Има наистина, колкото и да не ни се вярва, хора / тип леля Петка /  които сред много цветя в къщи имат и по два, три кактуса.  Това не означава че те не си ги харесват, и не им се радват. Обикновено ги гледат от години и за това време са успели да налучкат нуждите им. Един вид взаимно са се напаснали. Кактусите са свикнали с условията които им предлага леля Петка, а леля Петка от своя страна знае от какво имат нужда нейните любимци. Така че вероятноста в нашия форум да се появи леля Петка е много малка. Когато човек от нейния тип реши да попита нещо обикновено търси съвет в някой масов цветарски форум. Там хората са от нейната група, и съветите които ще и дадат са точно такива каквито тя очаква.  Когато човек усети че съветите в популярните цветарски форуми не му стигат обикновено търси допълнително инфо в нета, и в специализираните форуми. Такъв човек вече се е заразил от нашата болест и не само интересите му към кактусите, но и броят кактуси у тях започват главоломно да растат. Така че той излиза от групата на леля Петка, и влиза в една друга общност където наистина трябва да мине през "първо ниво" и да открие колко малко знае за кактусите.

За холандските кактуси :

Ти казваш че си прочел доста писания на тази тема, но явно грешно си разбрал написаното. Повечето от кактусарите нямат отрицателно отношение към " холандските " кактуси и техните собственици, а към отношението на холандските производители към кактусите.  Вероятно си попадал на снимки от холандски оранжерии. Безкрайни редици контейнери където машинно се сеят семената. Всяко семенце в отделна клетка. След това минава автоматичната пръскачка и полива сятите семена с някаква вълшебна течност / производствена тайна / . Благодарение на тази течност на следващата снимка виждаме същите тези контейнери с поникналите в тях семеначета. Няма дори една празна клетка. Сто процентова кълняемост. И най - добрите любители се радват когато постигнат кълняемост над осемдесет процента за повечето видове, а има и видове при които трийсет, четирсет процента кълняемост се счита за голям успех.  Вълшебните течности с които холандците поливат кактусите си ги карат да растат два, три пъти по-бързо от нормалното, като в същото време загубите от болести са сведени до нищожни части от процента. На някоя от следващите снимки се вижда как една роботизирана ръка пресажда на веднъж по половин дузина малки кактусчета от контейнерите в самостоятелни саксийки. Следва снимка на безкрайна оранжерия зарита с кактусчета еднакви като че ли правени по калъп.  Един слънчев ден тези кактусчета пристигат в кварталния цветарски магазин и хора като нас ги отнасят по домовете си за да им се радват. Кактусите са жилави растения и обикновено успяват да се адаптират към условията които ние им предлагане, но все пак процента на не адаптиралите се е доста висок. Точно тук се явява и нашето отрицателно отношение към начина на производство / защото това холандското си е производство, а не размножаване / .  Масовият западен консуматор / това е точната дума / няма нищо против. Той си купува един кактус да му краси стаята, и когато след месец този кактус загине той прости си купува нов. Цената на масовото производство му го позволява. Е  и на запад има хора като нас, и те също като нас избягват да си купуват холандската конфекция. За това въпреки неколкократно по-високите цени на продукцията им успяват / противно на всички пазарни закони / да оцеляват и производители като Веснер, Кийслинг, Улиг, Плап, и другите които отглеждат, а не произвеждат кактуси. 
Та това е истината за " холандските " кактуси . Никой не казва че те са второ качество като видова принадлежност. Ако успееш да ги опазиш те също ще станат толкова красиви колкото и отгледаните по нормален път.  Има и една друга група кактуси които ние машинално включваме към холандските по простата причина че идват от Холандия.  Това са кактуси отгледани в специализирани ферми / може да са и холандска собственост / разположени в райони където климата е подходящ, и където работната ръка е евтина. Такива ферми има в Малта, в Тунис, на Канарските острови, и на други места по средиземноморието където кактусите се отглеждат на открито във вулканична почва от хора доволни да получат пет, шест евро дневна надница. След това готовите кактуси минават през известните холандски борси за цветя и идват у нас като холандски. Кактусите от тази група много по-лесно се адаптират към нашите условия, и често изглеждат много по-добре от отгледаните в Холандия. Само че цената им обикновено е по-висока и за това нашите вносители избягват да ги купуват. Печалбата е по-малка. 
Толкоз за холандците.

За начина на говорене във форума:

От моето обикаляне по форумите съм стигнал до заключението че съществуват два основни типа / в това отношение / форуми.
Първият тип / като нашия / е право куме та в очи.
Ти ме питаш нещо, и аз ти казвам това което мисля, а не това което ти искаш да чуеш по въпроса.
Във втория тип форуми е пълно с ох и ах. Масовите цветарски форуми , където деветдесет процента от участниците са жени, е така. Показва някой едно съвсем обикновено и често срещано цвете и се започва едно ау прекрасно е, ау страхотно е.  Мисля че писания от този тип могат да гъделичкат самочувствието ти, но не са полезни за израстването ти като кактусар.
Аз мога да се възхитя на едно добре изглеждащо растение пък било то и от най-баналния вид, но за да ме впечатли то наистина трябва да е перфектно.  Когато за пръв път видях " истински " кактус останах с отворена уста. Ако сега видя същия кактус ще кажа добър е и толкоз. Не защото кактуса не е хубав, а защото съм виждал много такива, и емоциите които то събужда в мен са други.

Вярвам че някоя случайно изтървана дума по форумите няма да те откаже от кактусите.  Не че е задължително човек да е кактусар но защо аз да съм, а ти да не си. Защо само аз да си бода ръцете с трънчетата. Нека тези които се бодат да бъдат колкото се може повече.
Разбира се последните ми думи са на шега / казвам го защото има хора оперирани от това чувство и могат да ги вземат на сериозно / но това е едно прекрасно хоби и хората които му са подвластни имат един повод повече от останалите да са щастливи.

[kle4o]

Аз бих разделил "холандските" кактуси на две групи:
- такива, които цъфтят и дават семена бързо и
- такива, които искат търпение и грижи за дълъг период
Първата група се произвежда в "заводски" условия и това наистина е конфекция, а кое какво е, е дълга тема.
Втората група расте в почти перфектна вулканична среда и се отличава от първата по чистота на семената и по качество на външния вид.
Като всяко черно/бяло деление и горното не би било пълно без сива среда - има качествени трънчета, отгледани в Холандия и конфекция на юг, но това е изключение.
Контролът върху семената в Америките е различен за отделните държави, а "предприемчивите" европейци до преди 20-30 години са предпочитали Бразилия.

[NIKI]

Искам да споделя три зимни картинки от моята градина и, чудейки се къде да ги публикувам, за да не оцапам нечия тема, реших, че е по-добре тук, все пак влиза към "ОЩЕ-НЕЩО-ТО" 

[NIKI]

[NIKI]

[troll]

Жив и здрав да си Ники!
На мен най-ми харесва втората!
А на таз делва пускаш ли и пролетес вода да тече, ще е супер. Много ми харесва!
Да!
 

[NIKI]

     Преди няколко години, когато реших, че е крайно време да се гледат кактуси у дома, една от първите три саксийки, които си закупих, беше засята с три Gymno-та, които братски съжителстваха един до друг до момента, в който не осъзнах, че това са може би три различни вида. Тогава реших да ги разделя, за да им дам сила за "индивидуализъм", който беше потискан две-три години. Докато деляха своята тясна квартира в положение "tête-à-tête", явно не се чувстваха добре, но после, вдишвайки свободата, започнаха да ми се отблагодаряват ежедневно, щом ги погледна. Това са моите "трима мускетари" /ако щете/, братя по неволя...
     Двамата "батковци", с по-късите бодли се поразболяха за известно време, но бяха успешно излекувани впоследствие от д-р Н. Л., а през този период Малкият бодльо порасна колкото тях. С цвят засега ми се е отблагодарил само по-светлия чешит, но след предстоящото пролетно пресаждане, знае ли човек, може и другите да го сторят.
     Дами и Господа, представям Ви...:

[debel65]

Красавци аз съм фен на гимнокалициумите

[troll]

 
Ако туй са тримата мускетари, хей, го тук и Д'Артиниян!


А освен туй си насадих една цветна градинка:

[troll]

Макар, че ся кат го гледам, така хм... май ще го чакаме да цъфне.
Ма пак ми харесва, де.
 

[el pistolero]

А освен туй си насадих една цветна градинка:

A, браво!
Само за протокола- жълтите гимнокалициумчета (хиботан)  са детки обрулени от по- голям на присадка и сега ги чакаш да се вкоренят ли?

[troll]

Аха!
т.е. Да! Точно така! И четирите са така!