Райската ябълка ми е любим плод. На вилата имам сяти две. Едната е безтанинова, шоколадова. Когато върже плод от цвят който е успял да се опраши плодното месо става шоколадово кафяво. Когато плода е от не опрашен цвят плодното месо си е класическо за райската ябълка оранжево.
Тия таниновите също са безкрайно вкусни. Просто трябва да имаш търпение да достигнат консумативна зрялост. Също като мушмулите. Трябва вътре плодното месо да стане полутечно и тогава наистина е райски плод. Всякаква стипчивост изчезва.
Нелка, не гледай че не са ярко оранжеви.В България райски ябълки има поне десетина, петнайсет сорта. Някои са по-жълти, други са оранжеви. Някои са по плоски, други имат нормална за ябълка форма като тези от снимката на Спини. Едно им е общото. Всички са много вкусни.
Главният им кусур е ниската студоустойчивост. За северна България почти нямат шанс. Появиха се в последно време на пазара сортове / основно корейски / за които се обещава студоустойчивост до минус двайсет и три градуса, ама докато око не види не вярвам. Моите издържат без проблем до към минус петнайсет. При минус осемнайсет измръзват по-младите клонки, при минус двайсет и нагоре си отива цялото дърво. Ако всяка зима беше толкова студена щеше да е по-хубаво. Човек се примирява и просто не сее такива дръвчета. Лошото е че такива студове има веднъж на пет, шест години. Сееш, поливаш, радваш се и тъкмо започнеш да береш и бум. Идва една по-люта зима и трябва да почнеш отначало. Пак сееш, поливаш, радваш се и тъкмо скъсаш първите плодове и идва следващото бум. Иначе цъфти късно и последните слани не са опасни. Не иска много вода, устойчива е на болести. Не е придирчива и към почвата. Единствено зимният студ е препъни камъчето.
