Не искам да съм лош пророк, но от скромният опит с Ферокактусите който имам смятам че шансовете за положителен изход са минимални. Прекалено суриозна ми се вижда интервецията която се е наложило да изтърпи това трънче.
Като цяло Ферокактусите не са от видовете лесно регенериращи кореновата си система., а латиспинуса е още по-мързелив в това отношение. Особено по-възрастните екземпляри. Този на Пистолеро все още е млад, и това дава надежди.
Тази пролет едно от семеначетата / те са си вече четири годишни растения, но аз така ги наричам защото са от последнита сеидба / на Ферокактус акантодес не тръгна да расте заедно с другите. Извадих го да видя какъв му е проблема и открих че на практика няма грам корени. Само едно голо чуканче. Реших че е за изхвърляне. Боднах го пак в саксията му и го оставих на страни. Да го изхвърля по-късно. Нали съм си склери обаче забравил съм. Когато се сетих, след месец, два, и то щото ми притрябва саксийката му, гледам го направил два нови ареола. Понечих да го извадя не ще. Изсипах саксийката, и открих разкошна нова коренова система. Сега трънчето си е живо и здраво. Порасна чувствително нова лято. Та мисълта ми е че ако растението е по-младо и му е писано да оцелее ще се вкорени. Дори и ние да се опитаме да му попречим за това.
