Ще дам един малък пример с линдзитата. Тези под найлоните не са лоши , но засега поне не могат да се мерят с двете линдзита ,които са от същата сеитба , но разликата е, че от две години насам си ги гледам при мен на открита тераса , където има директно слънце ,вятър , мъгла , и малко дъждец си ги капи отвреме навреме
Тези двете започнаха да правят много дебели и мощни бодли. Ето ги :
Това е с по-късите бодли :
а другото с по-дългите бодли много трудно бих го снимал цялото докато е там :
Друг пример с Е. delaeti / без снимки /- под найлоните си бях оставил двете най-добри , сега след две години те са ми най-зле - с тройно по-малки бодли в сравнение с тези дето захвърлих на баира или оставих на терасата. И тъй като ми дожаля за тези двете / полупарниковите/ си ги взех и другата пролет ще ги кача там дето им е мястото
Бих могъл да продължа в този ред , но няма смисъл.
Съгласен съм , че като цяло найлонът и оранжерията създават най-добри усреднени условия за гледане на всякакви кактуси. Хвърлянето на найлон отгоре спестява много неприятности , удължава растежния период и т.н. Но ако се цели постигането на качество при определен вид - понякога усреднените условия не са достатъчни.
Май е крайно време да престана с философщинствуването ми , че ставам досаден
