Психологията на един български кактусист

[troll]

Ква излезе тя?
Че не е важно дали си кактусист или кактусар, а дали си чех или българин!
 

[John Stalker]

...

Любопитно ми е защо сега не направите една темичка -" Резултати от сеитбата". Да видим от поръчаните хиляди семена дали има поне няколко десетки оцелели семеначета. Макар че за да е наистина вярна статистиката този отчет трябва да се направи когато семеначетата станат поне на три години, и престанем да ги наричаме семеначета...

О, такава тема ще си имаме задължително. В момента просто трупаме експириънс и събираме мат'рял за анализ.   А за статистиката май няма да успеем да изчакваме бебоците да стават чак на три години, от котилото си оставяме по 2-3 за нас и останалото само да стигне размер за да издържи на транспорт и пикиране ще бъде разкарвано, защото наистина нямаме толкова много място. А колко семена още ни чакат.. Планираме бъдещата ни колекция да е с преобладаващи растения сяти от нас.  Заразително нещо са семената, чудя се дали и кога ще ми мине. 

[troll]

Мени, доколкото ми е известно, българските катусисти и кактусари немат никакъв проблем с чуждоземските форуми.
Начи вината е в българския форум.
 

[scleri]

Джони, не ми се връзвай на акъла и не се чувствай длъжен да отговаряш на всеки мой пост. Аз като един кандидат пенсионер / щото пенсията ми още не е излязла / по цял ден си седя в къщи и щракам на компютъра. Колкото преди нямах време толкова сега имам излишък от такова. Студа на вън спомага в пъти за този излишък.
Това за семките не го казах с лоши чувства. Хубаво е човек да има възможност да сее каквото му душа иска и да се изправи пред големи предизвикателства. От поста на Практикар разбираш колко ценни бяха семките едно време и защо за по старите кактусисти, кактусари всяко семенце е съкровище и мисълта че може да бъде похабено не нарочно, а от липса на опит е направо немислима. Има един хубав разказ от Джек Лондон. Не че другите му са лоши, но този може да обясни това чувство. Та в този разказ се разказва за златотърсач изпаднал в беда. Загубил приятели и провизии той буквално се влачи към брега където е единствената му надежда да бъде спасен. По време на пътя си той преживява безброй премеждия. Няма да ви го преразказвам. Мнозина от вас вероятно са го чели. В края на краищата той успява да стигне до спасителния бряг. Там е забелязан от борда на преминаващ кораб и прибран на борда. Изкъпан, нахранен и отпочинал, по време на пътуването той постепенно започва да се връща към нормалния живот. На капитана обаче му прави впечатление че спасения някак неестествено бързо дебелее. Боцмана разгадава загадката. Под дрехите си, както и под завивките на леглото си спасения златотърсач трескаво складира хляб. Въпреки изобилието на храна около себе си той не може да преодолее спомена за глада. Нещо подобно става в старите ни души. Въпреки изобилието на семена около нас мисълта че могат да бъдат похабени някак е кощунствена.
А вас специално тепърва ви предстоят приятни изненади. Щото на практика вие сяхте де що имаше трудно трънче. Сега ви остава да сеете на воля видове които не създават проблеми. Всъщност май не съм съвсем прав. Ще ви създадат един голям проблем. Тепърва ще разберете какво е да нямаш място когато от двайсет семки ти поникнат двайсет и две семеначета и всичките успешно преживеят две, три пикирания до есента.

Искам да кажа и още две думи. Времето в което живеем немислимо дава отражение на ежедневието ни. Всеки има своите пристрастия, но най-верният път да разтурим седянката е ако си позволим да политизираме форума. През последната седмица се промъкнаха вече два такива поста. Моля ви оставете политиката за кварталното кафене.   

[troll]

Аз точно затуй засях 27 семена през януари и всичко си беше добре докато не ги изнесох на слънце през май. И то мижаво слънце.
Признавам, че бях подведен от мнението на един гуру във форума, който каза, че в Монреал слънцето ще е по-скоро недостатъчно и няма нужда от засенчване.
 

[7george]

Аз точно затуй засях 27 семена през януари и всичко си беше добре докато не ги изнесох на слънце през май. И то мижаво слънце.
Признавам, че бях подведен от мнението на един гуру във форума, който каза, че в Монреал слънцето ще е по-скоро недостатъчно и няма нужда от засенчване.
 

Януари пак дойде, пък и Ноември и Декември с какво са по-лоши? Закиснахте ли новите семки? Докато сме на крака, имаме шансове за следващ опит.

Това по-горе , за нещастната ни балканска съдба, са зле-съчинени оправдания, мисля аз. Ако чехите и германците разправяха, че техния климат не е е като оня в Мексико или Аржентина и само одеха в кръчмите (а тяхните са си едни чудни местенца), нещата щяха да са още в застой и при тях.

Абе, вие сменихте ли си пръстта на всички планирани кактуси, че виснахте във форума? Изчегъркахте ли оня торф от корените...  От тия, поръчали много-много семки, голяма част май ще се превърнат във "водолази", по терминологията от другите форуми, без да покажат кьораво семеначе май...

Не че няма големи БГ-кактусари, ама те май не са много по писането из форуми... 

[troll]

Мисля, че разбрах за какво пишеш!
Щом пиша у форум няма да стана голям кактусист!
 

[troll]

А понеже снега пак ни изненада си мисля тука, следващата седмица да почна една оранжерия метър на 50 на 60. Която да мога да изнасям и навън. В момента се чудя дали да я направя с поликарбонат, което поради малкия й размер е твърде лесно. Или да я карам само от найлон. Два пласта разбира се. То и с поликарбоната може два пласта. Ма ще видим. Колебая се скелета дали да го направя от дърво илии халумин и тъй в колебания ми минава деня.
 

[7george]

Предвиди вентилация, важно е. Ако е разглобяема, може и по-голяма.

§§§


От друга страна, ний малко като че ли на моменти драматизираме по темата, какво трябвало да бъде българското кактусарство. Тва па кво  е ? Не е ли по-важно, аз, ти той и тя, да си гледаме с радост единия, двата, десетте или стоте кактуса, да ги споделяме и така нататък.. Какво величие, какво големеене, какво развитие, защо и за какво...
Щото ато погледнем през очите и психологията на на не-кактусарите, изглеждаме доста зле, странно, страшно даже.. 

[troll]

Това е точния размер, щото така в нея влизат три тави, а тя има място така, че да си я гледам!
Въобще аз я правя за експеримент, щото имам много неща неизяснени още.
 

§

В момента, в който заговориш за проблемите на множеството, това те отделя от него и се превръщаш във великан!
 

[7george]

А понеже снега пак ни изненада си мисля тука, .... Ма ще видим. Колебая се скелета дали да го направя от дърво илии халумин и тъй в колебания ми минава деня.
 

Поради снега, проблем при вас, предвиди и две колони, във формата на древни статуи, подпиращи с еда ръка покрива, с другата придържащи парцала около слабините си, ще е много стилно и .. яко. 

[troll]

Нали може да са женски?
 

[John Stalker]

Мисля, че разбрах за какво пишеш!
Щом пиша у форум няма да стана голям кактусист!
 

Кактусист голям може да не станеш, ама може да се реализираш като голям кактусар! Има значение в надставката или каквото там беше. 

[John Stalker]

Джони, не ми се връзвай на акъла и не се чувствай длъжен да отговаряш на всеки мой пост. Аз като един кандидат пенсионер / щото пенсията ми още не е излязла / по цял ден си седя в къщи и щракам на компютъра. Колкото преди нямах време толкова сега имам излишък от такова. Студа на вън спомага в пъти за този излишък.
..

Всъщност трябва да гледаме на коментарите ни с чувство на взаимно уважение. Технически погледнато аз пък нямам почивен ден. Дори и днес изкарах една къса редовна работна  смяна. Обективно погледнато обаче аз имам и почивни дни, това са дните в които нямам работа. Иначе си планирам времето и се оказва, че в един нормален работен ден имам повече време за кактусите и всичко свързано с тях, а ако ми падне почивен ден си почивам от всичко.

[troll]

От 27 първите останаха само тез двата и не ги знам кви са