И така. Както вече казахме кактусите от род Копиапоа идват от Чили. За разлика от повечето видове кактуси, които растат в полупустини и савани, Копиапоите смело можем да наречем пустинни растения. Районите в които се среща Копиапоата се отличават с особенно редки валежи. Понякога минават години преди да завали. Единствен источник на влага се явява пролетното снеготопене по планинските върхове и честите сутрешни мъгли идващи от океана. Влагата от тези мъгли кондензира по растенията. Стича се по стъблата им и успява да навлажни горният няколко сантиметров слой почва. Копиапоите имат няколко часа да усвоят тази влага. Сутрешният бриз разпръсква мъглата и субтропичното слънце / Те растат на такава географска ширина / за няколко часа изсушава почвата. Освен с оскъдната влага този район е интересен и с температурната си характеристика. Силното слънце успява да нагрее почвата до над петдесет градуса, но близоста на океана и постоянния бриз не позволяват температурите на въздуха да надхвърлят 25 градуса дори в средата на лятото. Същия този океан не позволява през зимата температурите да паднат под нулата. От тук идва другата основна разлика с повечето видове кактуси. Тези които ръстат във вътрешноста на континента. Там температурите на въздуха през лятото надхвърлят 40 градуса, и кактусите са свикнали с това. За това за разлика от повечето видове кактуси Копиапоата се чувства по-добре извън нашите оранжерии отколкото вътре в тях където температурата на въздуха пред деня надхвърля 50 градуса.
Като направя уговорката че в грижите които изискват отделните видове има някои малки различия мога като цяло да обобщя Саксии - Копиапоата има плитко разположена коренова система която е приспособена да усвои влагата в горния десет - петнайсет сантиметров слой почва. Това предполага изборът на саксии да се насочи към сравнително малки, плитки саксии при които кореновата система на кактуса да обхване целия обем от почва . Недопустимо е под растението да остане голям обем свободна почва която да играе ролята на резервоар на излишна влага. Вярно е че малката саксия ограничава растежа на корените и това забавя растежа на кактуса като цяло, но Копиапоата по принцип си е бавно растящо трънче и всякакви опити да се ускори растежа му водят до големи различия във външния вид на растението и описанието на вида му. На дъното на саксията трябва да има добър дренажен слой който да позволява изтичането на излишната вода и лесният достъп на ръздух до корените.
Почвен субстрат - Като цяло Копиапоата вирее най-добре в максимално водо и въздухо пропусклив минерален събстрат без съдържание на хумус с неутрален до леко кисел характер. За подавляващото болшинство видове аз използвам субстрат съставен от две части зеолит, две части едър пясък и по една част глинеста градинска почва и торф. За така наречените " Меки " Копиапои - хумилис, хипогаеа, лонгиспина, и още няколко други може леко да се увеличи делът на почвата като се добави и една част широколистна листовка.
Поливане - Режимът на поливане на Копиапоите се различава чувствително с този на останалите кактуси. Започваме от зимата. Абсолютно суха зимовка при температури около и под 5 градуса. Тъй като при нашите климатични условия това е много трудно постижимо. / Когато зимата се случи по-топла температурите могат да достигнат и да се задържат дълго над десет градуса. / може все пак да се наложи едно, две леки пулверизирания при които да се навлажнят горните няколко сантиметра от почвата в саксията. В никакъв случай цялата почва. Това позволява на кактуса да възстанови загубената влага и на пролет по-леко и бързо да излезе от стагнация. Абсолютно сухото зимуване при по-високи температури няма да убие растението, но затормозява пролетното му събуждане. През късната пролет и ранното лято когато температурите достигнат двайсет, двайсет и пет градуса Копиапоите растат най-интензивно. Тогава нуждите им от вода са най-големи. Поливаме в топли слънчеви дни като внимаваме почвата да се навлажни, но без да достига маскималната си влагоемкост. Тоест без да потича вода от дренажните отвори / ако това се случи веднъж, два пъти, докато уцелим нужното количество вода естествено не е фатално/ . Преди следващата поливка почвата трябва да има време да исъхне напълно. В горещите летни дни когато температурата на въздуха трайно достигне над 30 - 35 градуса Копиапоата отново намалява своята жизнена дейност . Тогава е добре да и осигурим / ако има възможност разбира се / лека защита от прякото слънце и задължително да намалим поливките. Те могат да се заменят с няколко пулверизирания които както през зимата да навлажнят горната половина от почвата в саксията. От втората половина на август до към средата на септември Копиапоите отново се събуждат за растеж. Дневните температури са в техните любими граници около 25 градуса, а вечерите са по-хладни. Колкото е по-голяма разликата мужду дневните и нощни температури толкова Копиапоата се чуства по-добре. В края на септември до към средата на октомври трябва да са последните поливки Това зависи отново от температурите. При по-топла есен навлизането в зимна стагнация става по-късно.
Разположение - Копиапоата е слънцелюбиво растение. Защо е така е ясно на всеки. Само че тя не може да понесе силното слънце ако не е подготвена за това. Колкото и парадоксално да звучи Копиапоата е от кактусите които най-лесно получават слънчеви изгаряния. За това на пролет трябва постепенно да привиква към слънцето. Добре е и по време на лятната стагнация отново да е леко защитена от преките слънчеви лъчи. През останалото време и дайте всичкото слънце което можете да и осигурите. Особенно за така наречените " твърди " видове. Не всички от тях образуват сиво сребристия налеп който прави Копиапоата толкова привлекателна, но силното слънце им помага да оформят мощни, здрави бодли които спират погледа на всеки който види Копиапоа за първи път.
В домашни условия Копиапоата цъфти рядко. Вероятно не и достига слънце за това. Най-бързо и лесно започват да цъфтят меките видове. На тях като че ли нашите условията им допадат дори повече от домашните защото в нашите колекции често те стават по-големи отколкото в природата. За твърдите видове важи точно обтаното. По принцип те са доста бавно растящи, и дори в ботаническите градини трудно могат да се открият стари половин метрови или по-големи Копиапои.
Източник: http://plantdream.com/forum/viewtopic.php?t=1977Статията е републикувана със знанието и съгласието на нейният автор.
Тема: Отглеждане на Сорiapoa - от Scleri (Прочетена 12179 пъти)