Как се харесахме с кактусите

[Nick]

Хайде да си кажа и аз историята.
А тя започва през 1980 с детка ехинопсис около 1 см в диаметър.Сложих я върху сух пясък и така се почна.Следващите 3-4 години очите ми бяха все по терасите.Докато в 1985 се запознах е един мустакат човек,който продаваше кактуси на тараба на пазара- ДА!Бай Иван от Сандрово!След което с тайфата окончателно станахме събирачи на кактуси.Всяка събота или неделя ходехме в оранжерията му и си купувахме за колкото пари имаме колкото ни продаде.Е, не се минаваше и с малки кражби- имахме един, който събираше по една шепа детки- много му завиждах, защото аз все някак си не успявах.
После започнах с присадките- крадяхме от балконите детки ехинопсиси, присаждахме ребуции, които веднага започваха да цъфтят.Бай Иван ни ги изкупуваше по 1 лев и имахме право срещу 3-4 лева да си купим от неговите,т.е.разменяхме 3 от нашите за 1 от неговите.Така станаха стотина вида- но престоя ми в едно военно училище ги съкрати доста.Посещавал съм и местния клуб на кактусистите, но не ми хареса атмосферата- все нещо деляха и криеха един от друг.
През 1993 г. се запознах с Мишо Мигача- той все още си държеше кактусите в с. Щръклево и започнах да купувам растения и семена.Нещата се разраснаха- имах вече малка оранжерия на терасата.
Около 2000 благодарение на Галин писах на 1-2 немци- големи разбирачи на Нотокактуси.Получих семена,много,първия път сях около 250 вида.Разбих се от кеф!Сега през 2 години прибавям по някой модул към оранжерията ми.Имам предимство, че е на покрива на блока и имам свободни още 320-330 квадрата покрив.Засега ми липсват май 5 вида нотокактуси- имам около 700 колекционни растения и доста по тави,терини и др.50-60 вида Гимнокалициуми,доста ЕФК и Турбинокарпуси(май всички същински) и тук-таме други.Ааа, и ребиции,силкоребуции и медиолобивии,ама климата не им понася много-яко ги тръшка жегата август.
Значи стават 34 години като ги сметна!!!

[John Stalker]

Моята история повечето от вас я знаят и са я чели... как станах кактусар. 

[exotica]

През 1978 за първи път забелязах кактус. Хареса ми веднага с необичайния си външен вид, но не поисках да имам. Вълнуваха ме футбол, топчета, стражари и апаши, колело, ягодите и черешите по кварталните градини и куп други нормални момчешки неща за хлапак на 8. През 1980 бях с майка на гости на моя леля в Своге, която имаше великолепни стари огромни Echinopsis tubiflora и гигантска Austrocylindropuntia subulata, и няколко американски книжки за кактуси с рисувани картинки. Там се влюбих моментално и безвъзвратно. И започнах с издънка от Echinopsis tubiflora. И после вече всички възходи и превратности, през пълно отчуждение за няколко години, до наркотична зависимост до момента. Неизлечима краста.

Крастата ме свърза с чудесни хора (е, имаше и идиоти). Най-ценното ми беше членството в секция Кактуси на софийския клон на Дружество Екзотика, познанството и добрите взаимоотношения с членовете. Неоценимо беше обособяването на Колекция Бистрица, което започна да се случва през 1987/8, запознанството и трайното приятелство с Рангел Пъков, както и с Веско и Ицо от Троян…

Абе, за харесването си има нещо вътре. Нек'ъф ядец. Не му е на всеки. Затова и не сме много. И затова сме повечето чепати. Ама да сме здрави и да са ни здрави и семействата, че ни търпят крастата, а и тръните, че и те търпят тормоза…