Ще започна издалеко за да успеете да ме разберете ако можете, и то до край. Ако сте върли фенове на кактусите на собствен корен не четете докрай тази публикация.
Година след като Властелинът на Меча (Чичо Митко - Босос) ни навести и ни предаде Учението ние натрупахме доста (поне 500) растения присадени на перескиопсис. Тогава започнахме да прехвърляме наедрялите ашлами върху "постоянни" подложки кто ехинопсис, митрило, ехиноцереус, опунция.
При самият процес на прехвърляне на присадката част от нея (около 1/3) оставаше върху перескиопсиса, и понеже бяхме засаждали по 5 растения в саксия те оставаха да растат с другите. След няколко месеца обаче.. тези "осактени" кактуси започваха да вадят нови издънки не защото така е писано в библията а защото това е нормално явление в природата за всички растения на които им е премахнат центъра на растеж или както там му се вика.
След 2-3 години едно такова растение заприличва на малко дърво или сладолед на клечка
На мен това обаче много ми хареса и започнахме експерименти в тази насока.
Както вече ние (Аз и Кума Лиса) много добре знаем, перескиопсисите са отлични подложки и при правилно срастване на тъканта в зоната на епидермиса те стават стабилни.. с единствения недостатък, че през зимата имат нужда от 1-2 поливания докато растенията върху тях са малки и температурите не трябва да падат под нулата (опсс, два недостатъка).
Много от "старите" кактусари в България не приемат присадките върху перескиопсис на сериозно и гледат снизходително на тях. Дали са прави?!
Вероятно за тях са прави защото за да отричаш нещо трябва много добре да го познаваш. И тук е редно да кажа, че ако бях се вслушал в съветите де поискани де не когато започнах да се занимавам с кактуси сега и аз щях да съм като тях и да игнорирам Изкуството на присаждане! И пак да спомена, че за цялата тази тема е виновно лицето Димитър Колев което дойде от Бургас и ми даде Мечът на Истината.
(Наздраве, Митак!)
Защо ги кръстих Арт присадки? - Нямам идея, ама ми харесва.
Ето няколко примера.
