Мислех да пиша в нова тема "Трагедии". Но, като мине първата вълна на афект и емоции, обикновено разумът по малко се възвръща. Чиста сапунка си е и затова просто оживих темата!
Да се откажа от хобито си?! Вече ми се е случвало и няма нищо интересно в това - не бих повторил. Вярвам, че всеки познава това чувство на безсилие, отчаяние и ярост, което в пределни моменти го кара да иска да захвърли всичко и да се изключи от действителността.
Днес след бач огледах как са нещата и не са толкова зле, колкото вчера присъщото ми черногледство отрази. Да, има някои директни загуби, има гадни кратери, откъснати мамили, разцепени ребра, избити млади бодли… Кофтито по-скоро е, че вече нямам резерви от саксии - повечето 7-ци са разплескани на маргаритки, но те поне не са дефицит - ще купя еднодневки и ще правя 2-в-1 (разцепена напъхана в здрава с досипване на бъркоч).
Гадното е, че Склеро- и Педио-тата се натъртиха и наквасиха и може да се случат лоши изненади, но - к'вот дал Бог. Не знам дали има някой, който да не е съгласен, че кактуси под открито небе най-трудно се гледат.
Но, понеже съм кактопат и, защото съм чепат, продължавам по същия начин. А, и честно да си кажа, растения с белези и рани от битки за оцеляване харесвам много повече от полираната оранжерийна фетишизирана симетрия от образцови колекции и култови снимки.
Благодаря на всички искрено за съчувствието и окуражителните думи!
Мило и приятно е! Благодаря! И да не го показвам често (или май изобщо), ви обичам и с вас съм щастлив сред свои!
Наздраве, Дружина!
