Кактус БГ
СПАМ ЗОНА!!! => Обща дискусия => Темата е започната от: NIKI в Януари 12, 2013, 05:56:57 pm
-
Скъпи съфорумци, с дълбоко уважение към опита, който сте натрупали в отглеждането на кактуси, а болшинството тук и в житейски аспект, искам да Ви разкажа нещо повече за снимката, която публикувах ТУК (http://cactus-bg.com/forum/index.php?topic=576.45) .
Един ден, преди пет години, отивайки за работа и минавайки покрай едно от общо двете цветарски магазинчета в града ми, видях изнесени на тротоара две кактусчета, които веднага ме "боднаха" в очите - едното с бели, а другото с жълти бодли. Комбинацията от цвят на бодлите и това, че бяха един до друг, моментално ме привлече-малки шарени топчици! Веднага в мен се зароди желанието да имам тези "симпатяги", но т. к. нямах излишни пари, а и не бях гледал дотогава кактуси, минавах ден след ден покрай тях, търсейки ги с очи и радвайки им се от сърце. Бяха съвършени! (h)
Един ден кактусите изчезнаха! След време разбрах, че ги е купила една наша приятелка, градинарка като мен и при всяко ходене на гости у тях, търсех "моите" трънчета. Желанието да имам тези кактуси беше непреодолимо /и до ден днешен искам точно тях/.
И така, реших! Ще гледам кактуси! Като се замисля сега, това решение е било предопределено още..., когато, падайки като малък в кактусите на мама, си набих ръчичките с бодли /след този случай старите кактуси заминаха в кофата за боклук/, както и след години, когато, де факто, си купих първия кактус от Варна, по спомен смътен Mammillaria herrerae, умряла безславно след няколко дни /а бях дете/.(!)
Та, след дни, влязох в магазина и се заозъртах има ли случайно някой кактус, който ме "чака". Имало! И така се почна цялата въртележка. Беше края на август 2008 година. Купих си три кактуса. Уоу, цели три! Радост! Показвам ги на всички - в едната саксия - колония от мамилария с космати бодли, във втората - три гимнокалициума /оказаха се различни видове/, в третата - двете ехиноцереусчета, за които питах в "Какъв е този кактус". Де що имаше кактуси в магазина, поеха към моя дом, за да бъдат обичани и до днес. За няколко дни се сдобих с 12 растения. После, лавинообразно, с още и още, и още..., та до днес. Купих си от Русе книгата "Кактуси" на Холгер Доп, т. к. как ще гледам кактуси, без да знам как се гледат /чувал бях, че живеят в пясък и цъфтят веднъж на 100 години/. :D
Пиша всичко това, защото ми е мило като се сетя с какво "любовно" почти очакване чаках всеки вторник да мине дистрибутора, който носи "Тях", как се обаждах да ми запазят растенията и аз, избягвайки от работа хуквах, грабвайки десетина лева, за да не ме изпревари някой и да ми вземе под носа кактуса, който нямам.
Всички кактуси, които се доставяха /4-5 на седмица/, бяха купувани от мен. После взеха да се повтарят. Купувах и такива, каквито вече имах, само и само да носят нови /знаех, че продавачката ги вземаше само заради мен/. Спрях да купувам - спряха да зареждат. :) . Когато родителите ми ходеха до големи градове като Русе и Велико Търново, задължително трябваше да се върнат с нови растения за мен.
Така натрупах това, което имам, това, което днес Вие наричате и заклеймявате като "Холандска конфекция". ;(
Когато се регистрирах в този форум, след като няколко седмици наред четях и попивах всяка нова публикация, а и после, когато се осмелих да публикувам, разбрах, че тук по презумпция "кактусарите" са два вида: "нови кактусари" - такива, които отглеждат ехинопсиси и зелени мамиларии и "старите", отглеждащи няколкостотин растения с дълги полеви номера и красиви табелки, квадратни немски саксии с лава и пемза, и огряни от лампи "Силвания".
Днес имам около 150 растения, с които съм горд и, които ме радват, въпреки низкия си произход. Сърце не ми дава да се разделя с тях, след като знам с какви усилия и лишения съм се сдобил с тях /в малкия град това е трудно/. Така, за мен, моите растения са с по-истинска история, дори от най-награждаваните екземпляри.
Някой ден, дори знаейки вече за всички известни производители и събирачи на благородни растения и семена, дори натрупал опита на белите коси, винаги бих насърчил "новия" поклонник на тези странни създания, без срам и страх да отглежда растения, ВСЕКИ СПОРЕД ВЪЗМОЖНОСТИТЕ.
ПОЗДРАВИ, НИКОЛАЙ!
-
Здравей Ники.Историята ,която описваш е прекрасна още повече как си започнал да отглеждаш кактуси и с каква обич подхождаш към всички растения, които имаш.Много съжелявам,ако съм обидил някого с това какви точно видове трябва да отглежда ,когато започва да харесва трънчета.Акцентирам върху това,че отначало е желателно да се започне с по лесни видове,защото всеки един от нас допуска грешки и ако трънчовците не са от капризни и трудни видове по лесно ще оцелеят.До колкото до холандската конфекция,там растенията се отглеждат по съвсем нетрадиционните методи,
повечето биотехнологично,освен това нямат добре развита коренова система което аз лично не харесвам.Освен това имат и доста хибриди.
Преди доста години ходих на Троян постоянно да си купувам кактуси от Веско и Ицо,които ги отглеждаха от семена.Като взема заплата веднага отивах на място и си купувах поне по 20 растения,повечето мамиларии,ребуции и гимнокалициуми и бях невероятно щастлив.Един път обаче поисках от Веско ариокарпус и обрегония и той ме изгледа много учудено и ми каза Андро тези растения не са за тебе, имаш още да се усъвършенстваш и ще загинат при тебе.Трябва да ти кажа че се почувствах зле,но като съсипах след това доста редки растения, си спомням този урок от Веско,колко е бил прав.Естествено е всеки сам да прецени какви видове да отглежда и това е негово право (handshake)
-
...........
Когато се регистрирах в този форум, след като няколко седмици наред четях и попивах всяка нова публикация, а и после, когато се осмелих да публикувам, разбрах, че тук по презумпция "кактусарите" са два вида: "нови кактусари" - такива, които отглеждат ехинопсиси и зелени мамиларии и "старите", отглеждащи няколкостотин растения с дълги полеви номера и красиви табелки, квадратни немски саксии с лава и пемза, и огряни от лампи "Силвания".
...........
Някой ден, дори знаейки вече за всички известни производители и събирачи на благородни растения и семена, дори натрупал опита на белите коси, винаги бих насърчил "новия" поклонник на тези странни създания, без срам и страх да отглежда растения, ВСЕКИ СПОРЕД ВЪЗМОЖНОСТИТЕ.
Ники, това с разделението не е точно така вече. Все повече "нови кактусари" гледат направо към "трудните" кактуси "с дълги полеви номера и красиви табелки, квадратни немски саксии с лава и пемза, и огряни от лампи "Силвания"....
И това, че някой "стар кактусар" ще ми каже, че този кактус не е за мен, не само, че няма да ме спре, но дори ще ме амбицира да го имам. :) Защото сега при цялата тази информация която има, човек може да прочете и научи всичко което му трябва. Пример за това е и този форум, в който всеки начинаещ може да види и прочете споделеното от по-старите и това ще му спести 10 години опити. Лично аз съм от нетърпеливите и не мога да чакам да побелея, за да се престраша да си купя или посея някое трънче дето ми е харесало... а го правя веднага! :D
-
Здрасти Ники.
Повечето от нас могат да напишат подобна изповед. За началото. Всеки помни първото кактусче което е занесъл в дома си. За съжаление помним и колко много кактуси не сме могли да опазим къде поради незнание, или липса на опит, къде поради причина известна само на оня горе.
Аз лично нямам лошо мнение за холандчетата. На моята тераса има доста от тях. Един от най-хубавите ми Ферокактуси е купен преди доста години от цветарски магазин като малка бодлива топчица. Имам и един почти петдесет сантиметров Аустроцефалоцереус естевеси купен от цветарския магазин. Когато го купувах не можех да кажа какъв точно вид е. Беше една от трийсетината малки бодливи топчици наредени в красива холандска опаковка. Съвсем леко синеещият епидермис, и златисто жълтите бодлета обещаваха да излезе нещо красиво. Оказа се истински красавец.
Квадратните кутийки и табелките с дълги засукани имена не са самоцел. Те идват неусетно в оня стремеж към постигане на непостижимото съвършенство.
Не знам дали е за добро, или за зло, но съвременния живот дава възможност на един начинаещ любител много бързо да излезе от това определение. Има много литература, има и безкрайно много информация в нета. Растенията и семената са в пъти по-достъпни от преди. Единствените сериозни ограничения най често са финансите, и на второ място липсата на място. Не вярвам обаче един човек с добри финансови възможности, да е по-щастлив с дузината кактуси внесени директно от родината им в сравнение с някой който е успял да икономиса десетина лева и да си купи поредното бодливо холандче от кварталния цветарски магазин.
Така че радвай се на кактусите които имаш, и сънувай ония дето ще си ги купиш, или отгледаш от семена. Трупай опит. Ще видиш как без да разбереш и при теб саксиите ще станат квадратни, и табелките ще са изписани от двете страни.
Миленче, вярно е че сега човек може да започне колекцията си с най-трудните видове. С малко повече четене, и късмет може дори и да ги опази. Но както е казал един мъдър човек докато печелиш не знаеш какво губиш. Това е все едно да пораснеш за една вечер, и да прескочиш тинейджърските години. От една страна вече си голям и можеш да правиш каквото си искаш, но от друга страна нямаш спомени за ония луди години.
Въпреки това приемам че ако харесваш един Склерокактус например не трябва да чакаш десет години за да си го купиш. Но ако го харесваш. Не приемам да го купуваш само защото е труден за отглеждане. По мое лично мнение по-голямата част от трудните кактуси се отглеждат само защото са трудни. За съжаление.
-
Ники напомняш ми братле за времената в които ми спираха тока от енергото и ходех по цели дни гладен защото всеки лев който имах отиваше за кактуси.
-
А и да добавя сега вече не е така сега пак ходя гладен но вече защото всеки лев отива за литопси. :D
-
То аз изобщо не съм по изповедите и то е щото съм напълно безгрешен!
:D
Но не мога да подмина начинанието.
Ситуацията е парадоксална.
Тук всички говорят за кактуси, а всъщност говорят за себе си. Но ако някой почне да говори за себе си! Уауу! Всички идват и му казват, че трябва да говори за кактуси.
Има още много парадокси, но аз съм умен и не казвам всичко което знам.То и не мога, даже да говоря непрекъснато.
:D
Или, напрример, идвам аз и изказвам някакво съждение. Обеснява ми се, че трябва да слушам хората с по-голям опит. Аз си пускам тема колко съм неопитен и тутакси сички долитат и почват да ми обясняват, колко съм опитен в същност. Майтап, бе Уили!
(rofl)
Което, какво иде да покаже реднички и редници и висшите военни чинове?
Че винаги ще бъдеш оборен, разубеден и ще ти бъде обяснено.
А това добре ли е?
(think)
-
Здрасти Ники, не се причислявам към тези, които колекционират табелки и не съм държал на това никога. Имам си картотека, която знам на изуст.Не мога да виня някой, че колекцията му е" холандска"Там изпадат понякога доста добри неща.Аз лично не съм имал проблем с отглеждането им.Имат и доста качествени семена особено на цереусовите видове.Важното е да имаш критерий който да следваш и на теб да ти харесва.Естествено, че през годините критерийте се променят. Напълно нормално е това, което ти харесва днес, след пет години дасе чудиш, защо си го купувал.Недостатъка на холандците е ,че не предлагат неща, които са редки и скъпи, защото тези кактуси растят бавно и се скапват бързо.Те не са предназначени за колекционери,а за широко потребление .Tам се търси комерс и бърза печалба.Все пак целта на колекционерството е уникалнистта,а не трупането на количесво,поне за мен!
-
ЗДравей Schmidt!
Ники е изброил някои от нещата, които смята за белези на колекциите на един тип кактусари, за които той смята също, че презират мамилариите. :) Може би е малко строг. Аз си мисля,че нещата не са черни и бели. Вии ся с многото и редки кактуси дан са засегнете?
Според мен, неговото изказване е породено от обидата.
Инаш си ти любимо трънче и си го тимариш и си го присаждаш и му се радваш и един ден го показваш във форум. Там ти казват, че твоето божество е холандска конфекция.
Е! Според мен Ники приема много навътре това.
Естествено е, трудно отглежданите, чрез сеене(не намирам точната дума! Сори!) и капризни за гледане кактуси да се ценят високо сред хората с голям опит и отглеждането и намирането на такова растение да се схваща като голям успех. Аз дори съм склонен да се зарадвам на приказните снимки, които публикуваш, но си обичам моите кактуси. Твоите ги харесвам, но не ги обичам.
(nod)
Ей на!
Аз си имам един макродискус, който ти пръв разпозна. Намерих го зад купчината камъни около които са наредени кактусите при мойта цветарка. А те пък са наредени на една амфитеатрално построена железна конструкция. За да го извадя, свалих всички кактуси и камъни и преместих железната маса. Като го видях за пръв път помислих, че е така деформиран от падането, но веднага разбрах, че бъркам. според мен си седи там от месеци, ако не повече. Та наредих обратно стоката, а катуса дойде с мен. И аз много си го харесвам и обичам. Той си е моя кактус.Твърдо съм убеден, че той тежко наранява естетическите чувства и мисли на повечето от вас, а на Склери сигурно му е съвсем трудно да го гледа. Ма тва е! Аз затуй пиша в спам зоната, щото предствяш ли си да сложа една снимка на "смръщения" ми кактус при снимките на ваште кактуси. Аз обаче се надявам, че след година, две и това ще стане и грозната жаба ще стане красив принц и тогава ще дойде време за снимки, червени килими и оскари. Ма ако не се случи точно тъй аз пак ще си го обичам. А ако земе нещо да стане, така, ще ми е много мъчно.
(nod)
А всичко туй дето си го написал е точно тъй според мен!
Обаче красотата е в очите, които гледат.
(nod)
-
:)
Яаааа... да не си посипвате главата с пепел, "новите кактусари"! Та вие имате един чувал приемущества пред другите:
- Мерак, - дръзновение, - младешки ентусиязъм, - неубоздана енергия, - много място вкъщи и надвора, - технологиите и възможностите на новото време.
Аз самия почнах като нов скоро, щото дойдох без 1 кактус в канада... и първите 3 които си зех се скапаха...
И не ми пробутвайте редки и ценни видове, аз ще си гледам само любимите! Даже 1 вид, ако искам, ще си го присаждам върху него си, ако реша (за това и змей40 не се е сетил още), ама твърде много са ми любимите, тва е проблема... :P
Наздраве! (beer)
-
Да бъдеш кактусар ...
или пък не!
Туй е въпросът!
Глей ся Джордж!
Днес ти е все още рожден ден, та ще ти се размине, ма утре ще ти отговоря.
Целия проблем е и във възраста и във възможностите.
Тук сме се събрали най-различни хора.
Целия проблем е че хората не са равни. Некой си може повече, щото е по-отдавна, а друг е по паралия, трети е склерозирал и само за хирурзите, дето първо оперират апендисити, а после минават на сърца разправя.(хирурзите са строго специялизирани - който оперира сърца се подготвя за туй, а не първо вадиш сливици, а после ти дават да режеш стомаси)
Така, че за да си живеем мирно и щастливо (то ся се пише "щасливо", де) трябва да сме възпитани, мили и внимателни, помежду си.
Чакай, пак да те поздравя:
Happy Birthday! Hope It Was a Very Good Year! (http://www.youtube.com/watch?v=pKQbg19VvY8#)
(beer)
-
Да бъдеш кактусар ...
или пък не!
Туй е въпросът!
Глей ся Джордж!
Днес ти е все още рожден ден, та ще ти се размине, ма утре ще ти отговоря.
Happy Birthday! Hope It Was a Very Good Year! (http://www.youtube.com/watch?v=pKQbg19VvY8#)
(beer)
При мене е още вчера, тъй че онва още няма да го гледам... (nod)
-
След цял ден служебни разговори се качвам в трамвая и си мисля за нещо мое - да, ама не - по тази линия винаги пътуват прошляци(спят на топло и миришат), шумни тинейджъри с хормонална буря, майки, които контролират децата си, невъзпитани "бизнесмени", които въртят сделки на висок глас по телефона и какви ли още не.
Естествено съм изправен пред дилема - дали да опитам някаква медитация за да продължа да си мисля за моите неща, или да сляза, или мълчаливо да присъствам в живота на другите, или да се скарам, отстоявайки своите "граждански" права, или да се опитам да надвикам, или някакъв друг избор.
И тук е така - форумите са място за волеизява на всякакви импулси, а е общоизвестно, че най-шумните са най-прави - както мъдро е заключил шопът - "и сам да съм, па че се бутам".
Във всяко истинско представление актьорите играят колкото за публиката, толкова или повече за себе си.
Тук актьорите сме ние, а кактусите са само претекст и постоянно биват подменяни с ястия, вицове, жаргон и прочие.
В нет-а е така - всичко е сън и блян.
Контактът на живо между кактусари разкрива маските бързо и всеки може да си подбере, с кого да общува, на кого да вярва, на кого да дава и от кого да получава. А форумът е като трамвая - не избираш с кого си вътре (просто свикваш с блъсканицата, миризмата и шума, или не).
Малко за кактуси (тук съм за това) - преди 30-тина години холандците стигат до идеята да направят търговията с кактуси бизнес начинание. По това време мощно и организирано могат да се изнасят диви семена почти само от Бразилия. Така и става. Терени с малко разходи има на Канарските острови и Средиземноморието. Та "бразилците" получават бурно разпространение. И до днес в холандския внос могат да се намерят уникални растения от там, а всичко друго е преминало през ситото на хибридизацията, през много ръце.
Според мен ако няма емоция, няма хоби - затова е хубаво човек да си пази емоцията. Винаги има неограничен брой хора с повече, по-добри, по-редки и по-стари кактуси, но защо това да ми е важно - вместо да се комплексирам и завиждам, по-добре би било да се стегна и да постигна нещо сам - за успех се иска и култура и четене и опит и езици и енергия и ....
-
Чета тука какво сте писали по нощите, и честно казано съм леко изненадан. Ники се опита да сподели първите си стъпки в кактусарството, и това събуди в мен доста спомени за моите първи стъпки. От думите на Трола, обаче прозира една лека обида, а честно казано не виждам причина да се чувства обиден.
Вярно е че тук има една група хора дето се занимават с кактуси от доста време. Нормално е те да се вълнуват от въпроси малко по-различни от тези дето вълнуват начинаещите. Въпреки това никой от тях не е отказал съвет когато са му го поискали. Може на моменти написаното да е прозвучавало малко по- назидателно и самохвално, но това не е било умишлено. По скоро е плод на човешката ни природа. И ако мислите че тук тонът на разговора е назидателен, и самохвален трябва само да влезете в някой от форумите на автомобилните маниаци. Преди време ми се наложи да потърся съвет в един такъв форум. Помогнаха ми хората. Не мога да отрека. Ама .... Хайде да не се оплаквам. Все пак не им се сърдя. Не може да се навреш сред хора дето си говорят за регулиране на инжексиони, чипове за тунинговане, и други такива непонятни за мен неща, да ги питаш защо капачката на резервоара ти заяжда като я развиваш, и да очакваш да ти отговорят със същия ентусиазъм с който коментират най-новите открития свързани с втората трета на цикъла на впръскване на горивото при студен двигател.
Снимките. Всеки е свободен да покаже своето трънче. Всеки е свободен да му се радва, и да си го обича. Всеки е свободен да се гордее с него, но. Не може да искаш другите да ти отговорят със същия ентусиазъм. Ако занесеш на един златар монета дето ти е останала наследство от майка ти какво ще искаш. Да ти каже че е безценна / защото емоционално за теб тя е такава /, или честно да ти каже че не е златна, а позлатена медна фалшификацийка.
Истината е че преди, при социализма, всички бяхме равни. Равни в ограничението си. Сега при демокрацията трябва да сме равни, ама не. Равни сме само та теория. Двама еднакво обичащи кактусите начинаещи кактусари след две, три години могат да бъдат на светлинни години разстояние един от друг. Просто на единия паричките му са повече и съответно възможностите . Ето уважаваната от мен Ната Елис, която Виктор има щастието лично да познава, преди пет, шест години беше абсолютно начинаеща. Една от многото участници в украинския кактусарски форум. Сега колекцията и, и оранжерията и вероятно са в първите двайсет в света. Това само с четене на книжки, и ровене в нета за съжаление не става.
За това е важно човек да си харесва своите трънчета, и да се гордее с тях. Винаги ще има някой който ще има повече, по-редки, и по-интересни трънчета. Такъв е живота, правилата за който не сме измислили ние.
Една древна китайска мъдрост казва че щастлив е не този който има много, а този който е доволен от това което има.
-
Scleri е прав, поне според мен.
Всеки регистрирал се влиза тук на равни основания с останалите.
Класическото определение за власт гласи, че ако някой може да накара друг да направи нещо, което той иначе не би свършил, значи първият има власт над втория.
Не влизам тук за да правя нещо, както го очаква някой си, а за мое удоволствие. Това е.
-
Абсолютно съм съгласен със Склери ! И искам да добавя още нещо, не конкретно за кактусите а и за нещата от живота :
Хората сме доста различни, затова често съдим за другите по себе си. Затова и често когато ни е поискан съвет, даваме отговор от гледна точка на това "какво аз бих направил, ако бях на негово място" . Понякога даваме и непоискани съвети. Понякога пък казваме на хората какво да правят или не правят - не говоря за себе си а като цяло. Просто сме си такива.
Хубаво е да разбереш че доста хора през целият ти живот ще ти казват какво да правиш/не правиш , как да постъпваш/непостъпваш.
Ако ги слушаш за всичко, ще живееш техният живот и правила, който те искат от теб да живееш, а самите те не спазват :D.
Колкото по-рано го научиш - толкова по-добре.
За кактусите : най-важно е че им се радваш и че ти доставят удоволствие. Етикети, квадратни саксийки, полеви номера - правиш каквото ти харесва и ти се струва правилно.
И още нещо - тук ще се повторя - никога не видаи прибързани заключения от неща написани в интернет. Нещата не винаги са каквито са в действителност.
-
Ами аз, баш за туй мрънкам от самото начало.
Склери го е казал много точно:
"Вярно е че тук има една група хора дето се занимават с кактуси от доста време. Нормално е те да се вълнуват от въпроси малко по-различни от тези дето вълнуват начинаещите. Въпреки това никой от тях не е отказал съвет когато са му го поискали. Може на моменти написаното да е прозвучавало малко по- назидателно и самохвално, но това не е било умишлено. По скоро е плод на човешката ни природа. "
Баш туй е модела на форума. Има една група хора дето си говорят колко е трудно това или онова трънче да се зафане и да се отчува. Ако се появи някой нов си мислят, че не може да си развърти капачката на резервоара. Това е един чисто сервизен проблем и няма място в маняшки автофорум.
Другия подход е отиваш ти с медната позлатена паричка, останала от мама при един чичко дето много знае и той, ако не му се свие сърцето, вземе да ти каже истината.Да ама златаря не ти казва кое как е, а ти казва той колко ти дава за таз пара.
А и хората от таз група не си говорят с новите, а им казват кое как е.Лощо няма. Всеки се интересува от различни неща. Аз баш затуй пиша в СПАМ-та, щото за повечето от вас мойте писания са точно това. Това е истина, а не обида.
:D
Абсолютно съм съгласен и с vagrantsf, че всеки дава мъдрост, според собствените си представи.
Благодаря vagrantsf!
Без теб два от трите домати да са заминали! А сега и трите се припичат на лампата. Честити да са ти новите придобивки!
Ако видиш клетка с жираф, на която пише "тигър" не вярвай на очите си.
:D
-
Здравейте отново, драги мои! За да не си помислите, че хвърлих "димката в бараката" и избягах, без да кажа нищо след това, ще има и дообосновка, въпреки че каквото имах и исках да кажа, казах, но от уважение към Вашите отговори, искам да продължа диалога.
Написаното от мен, започвайки тази тема и използвайки личната си история, не е изцяло плод на моментен импулс на "обида, комплексираност или наивност", а и целенасочено послание всеки да се радва на тези невероятни творения на природата, показвайки открито радостта си без съображения - нали за това сме се събрали тук, в този прекрасен форум.
Много ясно, че играейки любимата ни видеоигра "Отглеждането на Кактуса", всеки е достигнал определено ниво /level/ - днес някой започва от първо, други се мъчат да минат следващото, има и такива, които вече са я "превъртяли" и почват отначало; трети се отказват! Има и "богове". Общото е, че всички играем за удоволствие /така си мислех/, както гордия собственик на пълна с "благородници" оранжерия, така и леля Петка, която с любов гледа единствения си ехинопсис, навремето боднат във вече продънена и ръждива тенекия от сирене, делейки място и надживявайки ляна, с когото са били "едно".
И понеже никой не иска да си играе с нея, тук като истински Козирог /нищо, че тук служебно някой, незнайно защо, ми е цвъкнал това гърненце на профила :)/, се застъпвам за "слабия" и подавам ръка на "леля Петка" и, вместо да и кажа, че бадева гледа един "боклук", аз я насърчавам да покаже снимка на белия букет, който рано сутрин радва и мен, да попита без срам дали трябва най-после да да го махне от тенекията, както и да изслушам без пренебрежение и досада нейното мнение. Зная, че никой не иска да си играе с новобранеца, освен ако не иска да го бие и да му покаже кой е №1. Абе, май са прави хората, като са казали да не се навеждаме, когато двама си мерят...кактусите (nod).
Някои от потребителите на форума списват тук отскоро, а други са оставили дири из форумската "култура и бит" по света и у нас, още преди повече от 6-7 години, когато съм мислил за всичко друго, освен за кактуси, така че са се начели и написали на всякакви излияния, аз също съм чел Вашите публикации и разсъждения, мислил съм над тях и това, което наченах да пиша, 100% е плод на прочетеното тук, защото четейки, аз без да искам разбрах, че детето /считай кактусите ми/, което съм отглеждал с лишения и треперене, било копеле и то плод на най-долно семе. Какво разочарование, наистина. Сега възникна и въпроса дали има смисъл да се занимавам с това хоби, след като ми отворихте очите, но... НЕКА ИГРАТА ДА ПРОДЪЛЖИ!
Специално искам да благодаря за мненията Ви по темата, а също и за повода, поради който разказах историята си. Все пак истината боли, но съм и на мнение, че не трябва да /ми/ бъде спестявана. И да не си помислите, че ще изхвърля моите "холандчета", просто се замислих как ли бих реагирал, ако някой от Вас, примерно, както си правите сбирки и обикаляте този-онзи, та, навестявайки ме, някой ми каже: "Абе, Ники, хубави са ти кактусите, ама са холандска конфекция..." Тук настъпва тишина в залата ;)
За тези, които минаха първо ниво на "играта", купувайки, или сдобивайки се с първия си кактус, ще кажа: Играйте за удоволствие и нека да вярваме, че "старите" не искат да ни "бият", а все пак да ни научат как да стигнем съвършенството в това изкуство и някой ден и ние "да извадим склерокактуса от ръкава", а не някакви си ехинопсиси и зелени мамиларии, и в крайна сметка да "хванем ацтекума за рогата" :D
Пишейки, се замислих с колко ли "-1" щях да се сдобия, ако не беше изчезнал "дневника с оценките". Може би трябва да пусна анкета ;)
И за финал, искам да кажа на моите приятели, които се притесниха, че съм се обидил: Благодаря, че Ви има! Благодарение на написаното от Вас, научих и уча много неща за кактусите и не само. Дерзайте и напътствайте невежия! Поздрави, Николай! (handshake)
-
Здрасти Ники.
Ще си позволя да споделя мислите които породи в моята глава написаното от теб.
За леля Петка :
Има наистина, колкото и да не ни се вярва, хора / тип леля Петка / които сред много цветя в къщи имат и по два, три кактуса. Това не означава че те не си ги харесват, и не им се радват. Обикновено ги гледат от години и за това време са успели да налучкат нуждите им. Един вид взаимно са се напаснали. Кактусите са свикнали с условията които им предлага леля Петка, а леля Петка от своя страна знае от какво имат нужда нейните любимци. Така че вероятноста в нашия форум да се появи леля Петка е много малка. Когато човек от нейния тип реши да попита нещо обикновено търси съвет в някой масов цветарски форум. Там хората са от нейната група, и съветите които ще и дадат са точно такива каквито тя очаква. Когато човек усети че съветите в популярните цветарски форуми не му стигат обикновено търси допълнително инфо в нета, и в специализираните форуми. Такъв човек вече се е заразил от нашата болест и не само интересите му към кактусите, но и броят кактуси у тях започват главоломно да растат. Така че той излиза от групата на леля Петка, и влиза в една друга общност където наистина трябва да мине през "първо ниво" и да открие колко малко знае за кактусите.
За холандските кактуси :
Ти казваш че си прочел доста писания на тази тема, но явно грешно си разбрал написаното. Повечето от кактусарите нямат отрицателно отношение към " холандските " кактуси и техните собственици, а към отношението на холандските производители към кактусите. Вероятно си попадал на снимки от холандски оранжерии. Безкрайни редици контейнери където машинно се сеят семената. Всяко семенце в отделна клетка. След това минава автоматичната пръскачка и полива сятите семена с някаква вълшебна течност / производствена тайна / . Благодарение на тази течност на следващата снимка виждаме същите тези контейнери с поникналите в тях семеначета. Няма дори една празна клетка. Сто процентова кълняемост. И най - добрите любители се радват когато постигнат кълняемост над осемдесет процента за повечето видове, а има и видове при които трийсет, четирсет процента кълняемост се счита за голям успех. Вълшебните течности с които холандците поливат кактусите си ги карат да растат два, три пъти по-бързо от нормалното, като в същото време загубите от болести са сведени до нищожни части от процента. На някоя от следващите снимки се вижда как една роботизирана ръка пресажда на веднъж по половин дузина малки кактусчета от контейнерите в самостоятелни саксийки. Следва снимка на безкрайна оранжерия зарита с кактусчета еднакви като че ли правени по калъп. Един слънчев ден тези кактусчета пристигат в кварталния цветарски магазин и хора като нас ги отнасят по домовете си за да им се радват. Кактусите са жилави растения и обикновено успяват да се адаптират към условията които ние им предлагане, но все пак процента на не адаптиралите се е доста висок. Точно тук се явява и нашето отрицателно отношение към начина на производство / защото това холандското си е производство, а не размножаване / . Масовият западен консуматор / това е точната дума / няма нищо против. Той си купува един кактус да му краси стаята, и когато след месец този кактус загине той прости си купува нов. Цената на масовото производство му го позволява. Е и на запад има хора като нас, и те също като нас избягват да си купуват холандската конфекция. За това въпреки неколкократно по-високите цени на продукцията им успяват / противно на всички пазарни закони / да оцеляват и производители като Веснер, Кийслинг, Улиг, Плап, и другите които отглеждат, а не произвеждат кактуси.
Та това е истината за " холандските " кактуси . Никой не казва че те са второ качество като видова принадлежност. Ако успееш да ги опазиш те също ще станат толкова красиви колкото и отгледаните по нормален път. Има и една друга група кактуси които ние машинално включваме към холандските по простата причина че идват от Холандия. Това са кактуси отгледани в специализирани ферми / може да са и холандска собственост / разположени в райони където климата е подходящ, и където работната ръка е евтина. Такива ферми има в Малта, в Тунис, на Канарските острови, и на други места по средиземноморието където кактусите се отглеждат на открито във вулканична почва от хора доволни да получат пет, шест евро дневна надница. След това готовите кактуси минават през известните холандски борси за цветя и идват у нас като холандски. Кактусите от тази група много по-лесно се адаптират към нашите условия, и често изглеждат много по-добре от отгледаните в Холандия. Само че цената им обикновено е по-висока и за това нашите вносители избягват да ги купуват. Печалбата е по-малка.
Толкоз за холандците.
За начина на говорене във форума:
От моето обикаляне по форумите съм стигнал до заключението че съществуват два основни типа / в това отношение / форуми.
Първият тип / като нашия / е право куме та в очи.
Ти ме питаш нещо, и аз ти казвам това което мисля, а не това което ти искаш да чуеш по въпроса.
Във втория тип форуми е пълно с ох и ах. Масовите цветарски форуми , където деветдесет процента от участниците са жени, е така. Показва някой едно съвсем обикновено и често срещано цвете и се започва едно ау прекрасно е, ау страхотно е. Мисля че писания от този тип могат да гъделичкат самочувствието ти, но не са полезни за израстването ти като кактусар.
Аз мога да се възхитя на едно добре изглеждащо растение пък било то и от най-баналния вид, но за да ме впечатли то наистина трябва да е перфектно. Когато за пръв път видях " истински " кактус останах с отворена уста. Ако сега видя същия кактус ще кажа добър е и толкоз. Не защото кактуса не е хубав, а защото съм виждал много такива, и емоциите които то събужда в мен са други.
Вярвам че някоя случайно изтървана дума по форумите няма да те откаже от кактусите. Не че е задължително човек да е кактусар но защо аз да съм, а ти да не си. Защо само аз да си бода ръцете с трънчетата. Нека тези които се бодат да бъдат колкото се може повече.
Разбира се последните ми думи са на шега / казвам го защото има хора оперирани от това чувство и могат да ги вземат на сериозно / но това е едно прекрасно хоби и хората които му са подвластни имат един повод повече от останалите да са щастливи.
-
Аз бих разделил "холандските" кактуси на две групи:
- такива, които цъфтят и дават семена бързо и
- такива, които искат търпение и грижи за дълъг период
Първата група се произвежда в "заводски" условия и това наистина е конфекция, а кое какво е, е дълга тема.
Втората група расте в почти перфектна вулканична среда и се отличава от първата по чистота на семената и по качество на външния вид.
Като всяко черно/бяло деление и горното не би било пълно без сива среда - има качествени трънчета, отгледани в Холандия и конфекция на юг, но това е изключение.
Контролът върху семената в Америките е различен за отделните държави, а "предприемчивите" европейци до преди 20-30 години са предпочитали Бразилия.
-
Искам да споделя три зимни картинки от моята градина и, чудейки се къде да ги публикувам, за да не оцапам нечия тема, реших, че е по-добре тук, все пак влиза към "ОЩЕ-НЕЩО-ТО" (nod)
(http://i46.tinypic.com/2co0via.jpg)
-
(http://i48.tinypic.com/2qx6tk2.jpg)
-
(http://i45.tinypic.com/a9uul2.jpg)
-
Жив и здрав да си Ники!
На мен най-ми харесва втората!
А на таз делва пускаш ли и пролетес вода да тече, ще е супер. Много ми харесва!
Да!
(clap)
-
Преди няколко години, когато реших, че е крайно време да се гледат кактуси у дома, една от първите три саксийки, които си закупих, беше засята с три Gymno-та, които братски съжителстваха един до друг до момента, в който не осъзнах, че това са може би три различни вида. Тогава реших да ги разделя, за да им дам сила за "индивидуализъм", който беше потискан две-три години. Докато деляха своята тясна квартира в положение "tête-à-tête", явно не се чувстваха добре, но после, вдишвайки свободата, започнаха да ми се отблагодаряват ежедневно, щом ги погледна. Това са моите "трима мускетари" /ако щете/, братя по неволя...
Двамата "батковци", с по-късите бодли се поразболяха за известно време, но бяха успешно излекувани впоследствие от д-р Н. Л., а през този период Малкият бодльо порасна колкото тях. С цвят засега ми се е отблагодарил само по-светлия чешит, но след предстоящото пролетно пресаждане, знае ли човек, може и другите да го сторят.
Дами и Господа, представям Ви...:
(http://i49.tinypic.com/f06tnb.jpg)
-
Красавци аз съм фен на гимнокалициумите (y)
-
(clap) :)
Ако туй са тримата мускетари, хей, го тук и Д'Артиниян!
(http://imageshack.us/a/img213/3182/dsc00211cc.jpg)
А освен туй си насадих една цветна градинка:
(http://imageshack.us/a/img826/5827/dsc00213et.jpg)
-
Макар, че ся кат го гледам, така хм... май ще го чакаме да цъфне.
Ма пак ми харесва, де.
(rofl) (rofl) (rofl)
-
А освен туй си насадих една цветна градинка:
(http://imageshack.us/a/img826/5827/dsc00213et.jpg)
A, браво!
Само за протокола- жълтите гимнокалициумчета (хиботан) са детки обрулени от по- голям на присадка и сега ги чакаш да се вкоренят ли?
-
Аха!
т.е. Да! Точно така! И четирите са така!
(whew)
-
Ами моите съболезнования :( (tmi)
-
Допускам! Допускам!
Ма това е ускорено събиране на личен опит.
(rofl) (rofl) (rofl)
След туй ще ги кача на подложка, другите.
(rofl)
-
На НИКИ гимнотата - може и да са 2 различни вида, но може и да са индивидуални различия, на G. saglione, примерно. Сял съм гимнокалициуми, та знам - даже и потомството на 1 плод, като се очовечат до ей такъв размер, може да изглеждат доста различни на бодли и цвят на тялото, ребра и др., чак да няма един с един напълно еднакви.
Колкото до Дартанян - прилича ми на G. baldianum...
-
Благодарско Джорджа!
Тъкмо се бях притеснил, че не е гимно...
:)