Кактус БГ
КАКТУСИ => Отглеждане на кактуси => Темата е започната от: John Stalker в Юли 03, 2012, 06:50:39 pm
-
От бая време се каня да пусна подобна тема, защото вече започнах да трупам опит и аз при отглеждането на кактуси. (happy)
Мит 1. - При пресаждане на кактус той не трябва да се полива поне 3-4-5..7 дни.
За година и половина съм пресадил поне 1000 кактуса, къде нови, къде стари в по-голяма саксия. Неестествено и в противовес с правилата за повечето кактусари, но логично за мен, след пресаждането на всяко трънче, аз го поливам достатъчно обилно. До сега нямам нито един възникнал проблем с кореново гниене или каквато и да е чамка която да докара до летален край дори и едно трънче. (y)
За мен този мит е РАЗБИТ! (party)
-
абе ти хубаво си разбиваш митове, ама що не напишеш в какъв субстрат си сееш растенията и при какви условия. че то ако това го направиш в моя субстрат(някой хора знаят какъв е) ;) ще се споминат минимум 50% от растенията. зависи и от това дали в оранжерия или на открито ги садиш. според мен малко избързваш с генерален извод точно за това. ;)
-
абе ти хубаво си разбиваш митове, ама що не напишеш в какъв субстрат си сееш растенията и при какви условия. че то ако това го направиш в моя субстрат(някой хора знаят какъв е) ;) ще се споминат минимум 50% от растенията. зависи и от това дали в оранжерия или на открито ги садиш. според мен малко избързваш с генерален извод точно за това. ;)
Мда.. интересното е, че субстратите в които съм присаждал кактусите ми са най-разнообразни. От преобладаващо минерално-вулканични, торфо-почвени до глинесто пясъчни. През първата зима 2011 около 120 трънчета бяха засаждани и отгледани до пролетта в кухнята ни в Троян. Засаждани са през октомври-ноември, и от средата на февруари нататък. ;)
Останалите вече бяха засаждани и пресаждани в парничето ми на ранчото. Май единственото важно нещо е околната температура да не е под 20 градуса. Останалото се дублира.
За това казвам, че за мен този мит е разбит. Не карам никой да престане да вярва в него. (party)
-
Джони, кой ти каза, че това е мит?
Има личен и има споделен колективен (сбор от много, много лични и различни) опит.
Моите уважения към личния опит на всеки, но топлата вода е открита отдавна.
Разбира се всеки има право да прави, каквото си иска със своите трънчета.
И също така всеки може да вярва в каквото си хареса.
Хората, които бързо стигат до истината са достойни за уважение, стига разбира се да не пресоляват манджата.
Успех!
-
Вие му се скарахте, недейте така. Ето и от мен един мит: Кактусът цъфти веднъж на 100 г.
От моя скромен опит мога да кажа, че който и да е кактус не цъфти веднъж на 100 г.
(Всеки да го разбира, както иска) :)
-
При някого един кактус цъфти на сто години веднъж, а при друг 100 кактуса цъфтят всяка година... даже и да има само 80 (стара тиванска поговорка) :P
-
Джони, кой ти каза, че това е мит?
Има личен и има споделен колективен (сбор от много, много лични и различни) опит.
Моите уважения към личния опит на всеки, но топлата вода е открита отдавна.
Разбира се всеки има право да прави, каквото си иска със своите трънчета.
И също така всеки може да вярва в каквото си хареса.
Хората, които бързо стигат до истината са достойни за уважение, стига разбира се да не пресоляват манджата.
Успех!
:) Е аз тепърва ще откривам топлата вода, секретната игла и прочие открития в отглеждането на кактуси. Нали съм новобранец! Питаш ме кой ми е казал, че това е мит? Ами нали аз пускам темата и споделям опит, трябваше ли да питам някой? :) Иначе от прочетеното в мрежата и получените напътствия при пресаждане на кактуси на 100% от материалите, препоръките и прочие ясно се казва, че НЕ-ТРЯБВА-ДА-СЕ-ПОЛИВАТ-ВЕДНАГА. ;)
Това с пресоляването на манджата не го разбрах де.. (nod)
-
Идеята за неполиването след пресаждане се обуславя от факта, че след изваждане на растението от старата саксия, кореновата му система малко или много се нарушава, т.е. стават разкъсвания, респ.отварят се ранички по нея. И идеята с еполиването е да се даде възможност на тези ранички в новия сух сувстрат да зарастнат и да не се създадат условия през тях да навлязат в растението всевъзможни гъбични и други твари. За сигурност при пресаждане се стерилизира субстрата/ аз това го правя в тенджера под налягане, но и колекцията ми не е голяма/ и така се намалява в голяма степен възможността от жертви. И въпреки всичко жертви падат ;( Не знам, Джони, твоите почвени смески минават ли през обеззаразяване, но ти завиждам на успеха 1000 пресаждания без жертви! (y)
-
....
Не знам, Джони, твоите почвени смески минават ли през обеззаразяване, но ти завиждам на успеха 1000 пресаждания без жертви! (y)
Миналата година обеззаразявах (изпичах в една сушилня при 130 градуса) субстрата. Но, започнах да се омързелявам и към есента прекратих тази бавеща ме процедура. :$ Единствено все още обеззаразявам новите трънчета докато са на гол корен с Нуреле Д или БИ58, както и първата поливка правя с 1% разтвор на Топсин М.
-
Ако в смеската има листовка и/или тор, стерилизирането е необходимо. Листовката съдържа огромно количество гъби, повечето сапрофитни, но и доста паразитни. Въпрос на късмет е да не се развият, но си стоят и чакат шанса си.
Tопсин М се резорбира през зелените части. Няма смисъл от поливане. За поливане е по-добре с Инфинито или друг системен фунгицид, който може да се поеме през корените.
-
Ако в смеската има листовка и/или тор, стерилизирането е необходимо. Листовката съдържа огромно количество гъби, повечето сапрофитни, но и доста паразитни. Въпрос на късмет е да не се развият, но си стоят и чакат шанса си.
...
Ето още една ключова съставка която не използвам - листовка. Дали в нея се корени тайната на моя успех?! :)
-
Аз дори бях забравил , че пише по книгите да не се полива поне една или две седмици след пресаждане :) Никога не съм спазвал този съвет. Обикновено на следващия ден съм ги полял , а често и на същия. Нямам и не съм имал проблеми дължащи се на ранното поливане след пресаждане . В смесите използвам до 1 /3 част листовка - от 1/5 до 1/3 част - и то - винаги ! Но тая листовка я стерилизирам за 15 - 20мин. във фурна. Тъй , че Джони липсата на листовка в твоята смес не е разковничето ти за твоя успех :) Предполагам , че ако се използва по-глинеста и сбита пръст тогава би имало проблем с ранното поливане , или ако се полива при хладно и влажно време. Всеки с времето си отработва някакъв навик и си го следва .... а иначе , все пак съветите по книжките е добре да се спазват.
-
...или ако се полива при хладно и влажно време. .
Една от критичните точки вероятно е точно температурата. (think)
-
Нека и аз да кажа нещо в защита на Stalker повече от 15 години отглеждам кактуси и при пресаждане винаги поливам веднага и обилно до ден днешен нямам загнил кактус от това.Само има една подробност първата поливка я правя задължително със Топсин или Ронилан :P
-
...
Само има една подробност първата поливка я правя задължително със Топсин или Ронилан :P
Това правя и аз с 1% разтвор на Топсин. (y) С каква концентрация ги заливаш ти?
-
Разбичкай корените на не млад ферокактус, полей веднага и да видим какъв ще е резултатът след няколко месеца. При склеро, педио, анцистро и прочие щуротии и наличие на ранички по корените моментално поливане ги обрича на мъка. А липсата на загуби води до следното заключение - кактусите растат въпреки положените усилия на собственика.
-
Напълно съм съгласен с Asensy.Когато отглеждаш по малък брой растения шансовите за загуби е и по малък.Лично аз доста години съм поливал веднага и естествено съм губил растения и имам горчивия опит в това.Друг е въпросът,че всичко е и относително не винаги съм имал жертви.През последните години,обаче задължително изчаквам поне седмица,за всеки случай,никой не ме гони.А освен това не че съм старомоден,но вярвам на този испитан с годините на кактусчийството метод/сеене в сух субстрат и изчакване с поливането/ е по верния. (y)
-
Подкрепям мнението на Асен.Различно е дали пресаждаш млади или стари растения. Преди 2 години пресадих огромен феро без да свалям почвата от корените, против правилата, така както се прави с другите не кактуси, които отглеждаме...просто счупих старата саксия и прехвърлих в новата, естествено добавих и нов субстрат.Но пак не си позволих да полея веднага.
Случвало ми се е да губя растения след пресаждане, не знам защо,след като съм спазила всички правила...може би предизвикваме стрес :) , все пак в природата си растат там, където са се родили.
-
Затова аз съм приел принципа да пресаждам растенията си през зимата. След Нова година започвам, че чак до февруари.От една страна те са в състояние на растежен покой, стария им субстрат е сух, подготвения нов/ той вече е готов/ също. И пресаждането става тихо и мирно и кактусът даже и не разбира, че е в нова саксия или нова почва. :)
-
2%
-
Когато мога също пресаждам като Valyo зимата или есента преди да си приспя децата а почвата обеззаразявам освен с топсин в микровълновата :)
-
Спор няма, че зимата е най-подходящия сезон за пресаждане на кактуси. Темата обаче е "Разбиване на митове". Аз продължавам да развенчавам този мит и ще продължа да го правя. Когато цифрите говорят, боговете мълчат. Съгласен съм обаче, че има супер неподходящи моменти за пресаждане, когато растенията са оставени продължително на студено и влажно, или недай си боже и тъмно.. но, ако се придържаме към оптималните условия на отглеждане след присаждането няма никаква опасност от загниване на корени и прочие, а растенията се съвземат по-бързо и периода на стрес се намалява. ;) Алилуя! :)
-
Усещам че с годинките ставам повече или по - малко фаталист. Каквото има да стане ще стане независимо кога, как, в какво и с какво е пресадено трънчето. Вярно е че подавляващотото болшинство кактуси пресадени и поляти веднага оцеляват. Също толкова вярно е и че кактуси поляти седмица, две след пресаждането след няколко дена се скашкват като презряла мушмула.
-
Съгласен съм, че трябва да се изчаква с поливането...
Преди години имах грешката да полея семеначе на Blossfeldia minima минути след като е засадено. Резултатът беше фатален - финният епидермис се спука. Подобна грешка имах и с лофофора, резултатът беше моментално гниене.
От както поливам седмица след засаждането жертвите станаха значително по малко, но не бих казал, че ги няма въпреки спазването на това правило.
-
Аз продължавам да развенчавам този мит и ще продължа да го правя. Когато цифрите говорят, боговете мълчат. Съгласен съм обаче, че има супер неподходящи моменти за пресаждане, когато растенията са оставени продължително на студено и влажно, или недай си боже и тъмно.. но, ако се придържаме към оптималните условия на отглеждане след присаждането няма никаква опасност от загниване на корени и прочие, а растенията се съвземат по-бързо и периода на стрес се намалява. ;) Алилуя! :)
Разбира се, че всички си правим каквото искаме със собствените си кактуси :).Но дали отложеното за след седмица поливане е мит, не че моят опит е много голям, но все пак, Джони, хайде изчакай още няколко години и тогава го развенчавай.
-
....
Разбира се, че всички си правим каквото искаме със собствените си кактуси :).Но дали отложеното за след седмица поливане е мит, не че моят опит е много голям, но все пак, Джони, хайде изчакай още няколко години и тогава го развенчавай.
Защо да чакам? :D Нали трупам опит, а и работя с количества - което е по-важно в този случай. ;)
Когато един експеримент се повтори 500 или 1000 пъти без някакви странични ефекти и завършва винаги успешно, през различни сезони, но при определени условия, редно ли е да се обявява за неуспешен? (think)
-
Трупането на опит означава и продължителност...не само количества.Нищо не пречи да си правиш заключения,за това кое е приложимо и важи за твоята колекция при твоите условия.И то се отнася за всеки от нас.За това винаги се отнасям с известни резерви към съветите давани от други,както и също така рядко давам съвети.Изложението,влажността,местоположението е важно за всяка колекция и е уникално.И освен спазването на някои общовалидни правила нищо не пречи да експериментираш и развенчаваш всякакви митове.Преди години черпейки информация предимно от руски книги,останах с впечатлението,че отглеждането на мело- и дискокактуси е много трудно осъществимо.И понеже не повярвах....сега след 15 години имам доста богата колекция и от двата рода...при това повечето отгледани от семеначета.Пак така преди години започнах да пресаждам през зимата...всичко базиращо се на личен опит...Но единственото в което съм стопроцентово сигурна е,че никой съвет не е абсолютен.Просто трябва да сме достатъчно гъвкави и любопитни...и да не спираме да експериментираме.
-
Трупането на опит означава и продължителност...не само количества...
"Количествата" се явяват като катализатор за трупането на опит и скъсяват продължителността. ;)
През тези две години, едната от които бях кандидат кактусар и една година като истински какрусар, един наистина кратък период, през мойте ръце преминаха доста кактуси, преминаха и останаха живи и здрави което е по-важното. ;)
За това време обаче аз осъзнах че трябва да се науча да разбирам езикът на кактусите а не да чета из интернетя и да вярвам в митове, легенди и предсказания. Иначе, по душа съм си експериментатор.. :D (y)
-
Ще дам един пример от преди доста години.
В предишния клуб по-опитен в присадките кактусар показва тънкости на няколко по-неопитни. И така - взимаме остър скалпел или бръснарско ножче. Поради липса на такова в момента ще режем с каквото ни падне. Дезинфекцираме със спирт. Такъв нямаме, затова импровизираме с вода. Стягаме с ластици и прочее. Иска ли някой да си заплюе трънчето? А, не! Никой не иска. Само Тони Рикевски. След няколко дена се вижда, че присадката е успешна. Тони си прибира присадката.
От горепосоченото дали може да се извади заключението, че е мит да се дезинфекцира инструмента? Явно според някои ще може.
Друг пример.
Приятели кактусари, заразени от модата да качват щяло и нещяло на подложки започват да лепят. Аз споделям с тях своя опит, но те не слушат. Режат подложката ниско, където проводящата тъкан е много твърда, не правят фаски нито на нея, нито на присаждания кактус, не се стремят да целят двете проводящи, почти не осъществяват натиск за прилепване. И въпреки всичко процентът на успеваемост беше почти 100. Моите съвети висяха във въздуха, защото "когато фактите говорят и боговете мълчат". Но мина година-две, начинът на работа остана непроменен, късметът на начинаещия изчезна и в момента процентът на успеваемост рязко обърна своята посока.
-
Дам.. сложно нещо са кактусите, и за това съм чел. :) Не бива да забравяме и за късмета на начинаещите! Аз обаче съм и практичен човек, уча се от грешките си. ;) Надявам се, че след десетина години някой може да ме вземе и на сериозно. :D Със сигурност ще продължа да си поливам трънчетата веднага след пресаждане, за да трупам опит и набирам експириънс.
Само за протокола споменавам, че до момента имам около 700 трънчета пресадени от мен при закупуването и над половината от тях пресадени на следващата година в по-голям съд. Всичките след пресаждането биват грижливо и внимателно поливани с 1% разтвор на топсин М и до сега нямам нито едно растение загубено след пресаждане. Голям късметлия съм вече почти 2 години, а? :) Надявам се този каръшки късмет да не ме напуска изобщо. :) (y) (y)
-
Много от митовете се явяват неверни защото са създадени по друго време и при други условия. Таня е много права за Мело и Дискокактусите. Преди години основен източник на информация за нас бяха руските книги. Сега много хора се отнасят пренебрежително към всичко руско, но аз свалям шапка на руските кактусари защото ако за нас е трудно за тях е два пъти по-трудно да отгледат добре изглеждаш кактус. Вината не е в Путин, както биха казали някои наши десни политици, а в климата. При тази липса на слънце и топлина е трудно да отгледаш добри домати камо ли кактуси, но аз се увлякох. Исках да кажа че съм напълно съгласен с Таня. Много от митовете идват от чуждия опит, и не винаги са верни при нашите условия.
Квинт есенцията на всичко написано до сега е в думите на Джони за усета. Наистина човек трябва да се научи да усеща кактусите и тогава всичко си идва на мястото.
Друг мит свързан с поливането казва че трябва да се полива само при слънчево и топло време. Аз току що полях голяма част от кактусите си въпреки че небето е закрито с облаци и навън е десетина градуса. Просто като излезна на терасата и усещам кое трънче има нужда и може да поеме водата, кое има нужда но няма да може, и кое няма нужда от поливане. Въпреки това обаче ако начинаещ любител ми поиска съвет аз ще повторя мита че трябва да се полива само в слънчево и топло време просто защото при тези условия повечето трънчета ще понесат поливката безпроблемно.
-
В тази тема се преплитат няколко неща, които водят към негативи:
1. Факт е, че Джони е инициатор на този форум - за което заслужава адмирации и не са необходими 10 години за да ги получи.
2. Видно е, че се опитва да бъде в същата позиция и като "кактусар", но не винаги му се отдава. Като създаваш "приятелски кръг" няма как да не изолираш неволно другите, извън него - не че повечето участници драпат да влезнат там (който не може да обедини, разединява).
4. Изобщо не са необходими 10 години за да бъде "признат", който и да е, зависи за какво - за ентусиаст - да, за "корифей" - е малко смешно. Тука има всякакви академични титли, но все без катедра.
6. "Разбиване, опровергаване, отричане" - кофти привкус.
7. Методите на науката се базират на експерименти, които следва да са максимално чисти. Е, как ще се отделят един от друг за чист експеримент факторите - почва, съдове, вода, влажност, течение, слънце, торене, вредители, полезна микрофлора?
Затова хобито е повече изкуство, а не наука и е за кеф, а не за други, личностни потребности.
Макар, че като че ли второто се среща по-често.
-
...
Затова хобито е повече изкуство, а не наука и е за кеф..
Ето тук веднага ще се съглася теб. (handshake) (d)
Нека гледаме на него като нещо което ни доставя радост а не като нещо което предизвиква негативни емоции и мрачни "философски" размисли. :D (beer)
-
Наздраве, Джони!
И да вметна - не хобито, а хората.
-
Само да докладвам по темата. ;)
Днес настаних и последната серия "Клеманчета" от сезон 2012 по саксийките ( всичките са около 90 броя). Разбира се, и те бяха окъпани и поляти внимателно от мен, вече с 2% разтвор на Топсин М, няколко минути след пресаждането.
За протокола:
- повечето от тях са в керамични съдове, които логично задържат влагата за по-дълго време.
- състав на субстрата
-- 3 части торф
-- 1 част ТКЧ
-- 3 части почва (от Горни Дъбник)
-- 2 части пясък (от Аладжа Манастир)
-- 2 части фракция 4-6 мм камъчета (от Топливо Троян)
-- 1 част зеолит ( от Стрелиция)
-- 1 част вермикулит (пак от Стрелиция)
-
Slagash tos jolt pqsyk ot Galin moriak ??? Minavash li go na sito predi ? I pokaji snimka ot kakvo prili4a tvoi smes ;)
-
Незнам дали е обсъждана темата за керамичните саксии .. Излагам личния си опит и впечатления. Керамичните саксиики са хубави дишашщи но бързо губят влагата специално при мен на терасата през лятото при температури от 40-50 градуса. Вече не ползвам керамика, всичко е пластмаса и съм предоволен :)
Поздрави!
-
Slagash tos jolt pqsyk ot Galin moriak ??? Minavash li go na sito predi ? I pokaji snimka ot kakvo prili4a tvoi smes ;)
Всичко минавам през сита.. утре ще снимам субстратя. (y)
-
Kolko golqm sito za pqsyk ?
-
Kolko golqm sito za pqsyk ?
1.5 мм
-
Какво е ТКЧ? Сори, намерих го… ;)
-
Какво е ТКЧ? Сори, намерих го… ;)
Ne ne ! Kaji kakvo e , ti beshhe kasal no zabravih ...
-
Трудово Концентрационен Чай ... или Течно Клисаво Чудо (wasntme)
или може пък да е Тръъъц от Калифорнийски Червеи (rofl)
-
:D
tor ot kalifornijski chervei..."ver" na frenski esik, kasa google
-
ah da tova beshe s 4ervei :D
-
Насипването на слой камъчета върху почвата определено има естетически ефект, но аз лично не го правя защото този слой възпрепятства испарението на влагата и забавя исушаването на почвата. Освен това този слой пречи и на доброто контролиране на почвената влага по простата причина че не можете да видите почвата.
И последно. За кактуси които искат маскимално бързо исушаване на почвения субстрат дренажа може да е дебел три, четири сантиметра / за целта саксията трябва да е по - дълбока / . Освен това пробивам допълнителни дупки отстрани в долната част на саксията / не на дъното / там където е дренажа.
Виждал съм на снимка / аз не съм го правил / в долната част на почвата навит фитил за газена лампа. Двайсетина сантиметра от фитила показан на вън през дупка в саксията. Тази част от фитила която е на вън отделя влагата във въздуха, и изпива влагата от почвата.
Eй в тия горните редове е пълно с митове и легенди. Ако почвата ви не е достатъчно влагоемка, кактуса няма да може да поеме нужната му влага, тоест го оставяте на роса и мъгла. :D Почвата трябва да изсъхне, защото кактуса ще е изсмукал всичко от нея за няколко дни. Трябва да се гледа и колко е голяма саксията относително кактуса, и дали са на открито или в оранжерия, влажността на въздуха, температурата и тнт. Ако имате съмнения - просто не поливайте. И какво ще я гледам пръстта - аз го виждам кактуса, свит ли е, жаден ли е, трябва ли му вода. Ако е зима или е в покой - какво ти поливане? Много от големите екземпляри им трябват буквално 3 поливки за сезона, значи трябва да е обилно, да складират достатъчно вода в себе си и да я ползват после когато им трябва. Или пък сложете повече къмъчета в самата смес, ако ще поливате по график всяка седмица.
А пък тва с фитила е направо трепач! :|
Аз слагам (по) 1 камък на дупката и готово, тоя дренаж само изяжда от обема на саксията..
-
В момента всички сме заети да сурнем саксии от тераси и балкони в къщи. Мен ако питате това че кактусите зимно време трябва да се прибират е мит.
Лани забравих един / без да искам / на терасата. Забутал съм го на най-долният рафт и не съм го видял. Той не само че не загина, ами това лято се скъса да цъфти. Това не е шега. Кактуса наистина оцеля и цяло лято цъфтя. Дребна подробност е факта че случайно се оказа студоустойчива Неопортерия.
Сега сериозно. Не може на базата на някакво изключение да правим обобщения за всички кактуси като цяло. Какво означава недостатъчно влагоемка почва. За почти трийсет години кактусарство за сефте чувам такова понятие. Виждал съм много / стотици / кактуси загинали от преполиване, но кактус умрял от жажда до сега не съм виждал. Усвояването на влагата и хранителните вещества от почвата не става през някакви дупчици в корените, а с помощта на цяла армия полезни микроорганизми. За своето съществуване те се нуждаят от кислород. Излишната влага в почвата ограничава неговия достъп. В създалата се анаеробна среда те умират, а заедно с тях загиват и корените на кактуса. На тяхно място / на полезните бактерии, а не на корените / се настаняват гъби и плесени чиято функция в природата е да разграждат мъртвата тъкан. Резултата всички го знаете. Така че не излишъкът от влага, а липсата на кислород е основната причина за загубата на кактуса. В тази връзка ролята на дренажа на дъното на саксията е не само да помогне за по-лесното утичане на излишната вода / тая работа върши добре и един камък на дупката / но и да помогне на въздуха по-лесно да достигне до пълният обем почва, и от там до корените на кактуса.
Друг е въпроса че наистина когато се полива подавляващото болшинство видове кактуси искат това да става обилно. Във фазата на активен растеж до пълното насищане на почвата с влага. Когато почвата е по-рехава, и от там по- въздухопроводима и по-малко влагозадържаща кактуса просто прави по-мощна коренова система и така задоволява нуждите си от вода. Тия дни приключи поръчката при Веснер. Виждате неговите кактуси / които са в прекрасно състояние / с каква огромна коренова система идват. Основната причина за това е че той ги гледа в субстрат почти изцяло състоящ се от лава и пемза. При толкова въздухопроводим субстрат наистина дренажа става почти излишен. Само че колко от нас могат да си позволят да отглеждат кактусите си в подобна смес.
-
..... Тия дни приключи поръчката при Веснер. Виждате неговите кактуси / които са в прекрасно състояние / с каква огромна коренова система идват. Основната причина за това е че той ги гледа в субстрат почти изцяло състоящ се от лава и пемза. При толкова въздухопроводим субстрат наистина дренажа става почти излишен. Само че колко от нас могат да си позволят да отглеждат кактусите си в подобна смес.
При самият старт на кактусарските ми приключения извадих късмет и си купих по една торба с лава, пемза и готов субстрат от лава, пемза и торф. Както сами се досещате засаждах всичките си трънчета в матряла от третата торба, като за дренаж слагах лава и пемза от по-едрата фракция. Какво ми направи веднага впечатление? Из прочетеното от интернетя и съветите от по-напреднали кактусисти почвата в която сме заровили трънчетата трябвало да изсъхва до 2-3 дена след поливането. При мен обаче с лаво-пемзеният субстрат нещата отичаха, щото и седмица след поливането засъхваше само най-горния слой, а надолу си беше влажно. Тогава започнах тестовете... В началото използвах една прозрачна пластмасова чаша в която имаше субстрат и поливах наравно с трънчетата. виждаше се всичко, но трябваше да се сравнява с нещо тази чаша. Така започнах да бъркам мой тайни рецепти при които търсех ефектно и бързо просъхване. Забелязах, няколко основни неща които не се вързваха с твърденията из кактусарските среди, но за тях в темата за субстрати ще говорим повече... А растенията от Веснер наистина са гледани в субстрат с лава и пемза... че и торф открих аз :) (nod)
Тоест май ще се окаже разбит още един мит.. :P Че субстратя трябвало да засъхва напълно до 2-3 дена след поливането. ;)
-
Два, три деня наистина е пресилено, макар че не е невъзможно. Четири, пет дена обаче е напълно реално. Поне при мен за толкова изсъхват Копиапоите, повечето чилийчета, както и някои други видове. Трябва обаче да се направи едно съществено уточнение. Става дума за здрави, добре развити растения намиращи се във фаза на активен растеж, които не са пресадени преди месец, два. Добре развитата коренова система на растение сято в подходяща по големина саксия на практика трябва да е обхванала почти целия обем почва. / Това е идеалният вариянт / Такава коренова система наистина " изпива " голяма част от влагата за ден, два след поливката. Останалата влага, най-вече близко до повърхността, исъхва след три, четири, айде да са пет дена след поливката. Иначе наистина саксия с току що пресадено трънче може да не изсъхне и след две седмици. За това трябва да се полива по-внимателно.
-
Много точно казано. Всичко е абсолютно вярно.
-
Не става въпрос това! Не е проблемът на растенията! Всичко зависи растенията до колко години живеят,както и човешки живот! Всичко дойде времето на мястото му!
-
Това - за колко дни изсъхва почвения субстрат зависи от много фактори: условия, при които се гледат растенията/ на открито, в оранжерия, на балкон/; големина на саксията / 5 см.или 13 см.не е едно и също/; състав на субстрата / глинест, песъчлив/; времето след поливането; и не на последно място НАЧИНА на поливане / отгоре или отдолу/. Аз например поливам само отдолу, докато влагата избие на повърхността на саксията. При това положение не може да искаме субстрата да изсъхне за няколко дни.
-
Винаги съм чел и вярвал, че за покълване на кактусите трябва температурата да е в определени граници,и то над 15 градуса(примерно 18-20 докъм 30,не повече).Навсякъде това се чете,но:Преди 10 дена саксии от зимата с непоникнали семена и стояли цяло лято на жега без грам влага(знае се , че семената трябва да стоят в хладилник лятото,че губят малко влага и т.н.) ги напоих,покрих със стъкло , всичко това-навън.Нощем-6-8 градуса,през деня - 18,а последните дни-12-14 градуса.Първо се появи една вигинзия,после масово Н. туречекианус(зимата от него нищо не покълна),после бразилипародии-2 вида и дори днес-бразиликактус.Растенията са с перфектна форма(няма ги криволиците,които зорлем излизат от семката).Ще продължавам да следа развитието им.Появи се обаче и малко мухъл днес..Ще изчакам още няколко дни и на топло за лечение :)
-
"Ortegocactus macdougallii изисква или расте по-добре с варовик в субстрата."
Според Tóth Norbert, Debrecen, Hungary /Myths and truths about Ortegocactus macdougalii, Xerophilia, 2, No. 4 (7) – December 2013, с. 71/ в района на типовото и май единствено находище в Мексико калциев карбонат, както и органични съставки в скалите не са открити. Направените анализи показват, че скалата там е antigoritic serpentine - вулканична силикатна скала. Авторът веднага си пресадил ортегокактусите в нова минерална смеска без варовик, които за 1 - 2 години след това видимо живнали и процъфтяли.
"Варовикът" по тия места явно е определян "на око" и данните се преповтарят в последствие в различните писания за тоя вид. Такива работи.