Кактус БГ
КАКТУСИ => Отглеждане на кактуси => Темата е започната от: exotica в Май 30, 2012, 12:23:57 am
-
Такъв накъкан месец май не си спомням… горе-долу откакто и такава зима като изминалата. Но, не е това проблемът. Тъкмо се зарадвах, че всичките дворни Opuntia-и са презимували и вече бълват нови членчета (освен lindheimerii), а 3 вида и пъпки, и ООООООооооооооо!!! Охлюви! (headbang) Отидоха всички пъпки и повечето нови членчета на humifusa, единствената пъпка и доста членчета на winteriana… Насипах Каунтер 5Г, но - "след дъжд - качулка"… ;( Бесен съм! :S БЕСЕН! (devil)
-
Да споделя само, че не си сам в ядът си. Тази сутрин с прискърбие констатирах моменталната и тотална смърт на Навахойката, която съвсем скоро ме радваше с цвят ;(
Кафява гъба беше разкашкала цялата вътрешност на трънчето... и това е станало за има- няма 3-4 дена откакто последно бях правил по- обстоен оглед на всички кактуси. Навахойката замина в коша, а съм отделил и един Ехинокактус платикантус, който съмнително се е сгърчил в основата, но уж не е мек. Ако е жив до утре сутрин, ще му направя обстойна коренова инспекция и ако има нужда дисекция, но може би и той ще замине в коша в крайна сметка.
Първите по- сериозни жертви за сезона цъфнаха в синхрон с 10 дневния мрак и непрестанни валежи. (headbang)
-
Ужас...може би трябваше да я прибереш от терасата на някое по-топло местенце...лошото е, че и аз не прибрах моите (think)
-
Жалко. Моите почти всички са на открито. Даже ги полях малко тия дни. Дано ми се размине.
Спаси ли поне твърдия диск? Юни също ще е дъждовен май: http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4848031 (http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4848031)
-
Спаси ли поне твърдия диск? Юни също ще е дъждовен май: http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4848031 (http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4848031)
Ха ха не се знае още :D За 33 часа е преровен 46% от диска, остават някакви си още само около 38 часа... според таймера, а си мислех, че за 3-4, айде до 10-15 часа ще бъде сторено, но не би (rock)
5120 лоши сектора открити, 5106 оправени... сигурно до петък ще имам шанс да пробвам да го подкарам, освен ако сутринта не спрат пак тока, както е обичайната практика и тогава цялата работа ще отиде на кино (чудо е че цели 30 часа не е имало спиране на тока). Не знам при вас как е но при нас ЕВН постоянно си спират тока от едно 2-3 години насам, все едно сме 1990-та, гаси, пали, по 2-3 пъти на ден, обикновено за 5-10 минути, но то самото премигване е достатъчно да омаже всичко. Пък аз UPS и нямам.
Май е време да спра с оф топика в темата :x (angel)
-
el pistolero, заболя ме за трънчето, все 1 е мое! ;( шит хепънс, дет' има 1 арменска приказка… Ранго няма да спре да ги въди. При мен paradinei се опитва да ритне камбаната вече месец, но държи все още няколко клетки с хлорофил и не ще да се гътва, аз пък не ща да му помагам. Повтарям му ежедневно, че е як и има сили да живее. Истината е, че нямям какво повече да направя за него - минал е всички възможни обработки след изненадващата загуба на по-голямата част от главния корен посред най-растежното време. Последващите обработки също продължават… Ако наистина по чудо се възстанови, ще му лепна на табелката и 1 медал за храброст, който собственоръчно ще направя! :D И, отново истината - боли ме за всяко трънче, което губя! Слава Богу, че са единици и, че вече е лесно да се намери всичко…
Имай предвид, че бившите Navajoa са от по-трудните Pediocactus-и. Дори и да си гуру в отглеждането им, пак ще имаш такива дет' мрат просто ей-така…
-
Аз определено имам проблем с гъбичките:
(http://s019.radikal.ru/i625/1206/8d/49f99337418bt.jpg) (http://radikal.ru/F/s019.radikal.ru/i625/1206/8d/49f99337418b.jpg.html)
-
На това не му даваи да отваря шапки и да хвърля спори защото ще ги имаш завинаги.Ужасна напаст!
Казват му 'inky cap'
http://www.google.bg/search?q=inky+cap+mushrooms&ie=utf-8&oe=utf-8&aq=t&rls=org.mozilla:en-US:official&client=firefox-a (http://www.google.bg/search?q=inky+cap+mushrooms&ie=utf-8&oe=utf-8&aq=t&rls=org.mozilla:en-US:official&client=firefox-a)
-
:) Шегувам се, наскубах ги и ги сложих в саксията само за снимката ...
-
:D :D
В доматите на жана ми се появиха и няма отърване.А ги полея и веднага изкачат гадовете.
-
Тези петна ги забелязах в началото на март, веднага ги пратих в инфекциозното и нищо повече не направих, в смисъл някакво периодично третиране с фунгицид.Само ги поливам веднъж седмично.
Ако е заболяване, не трябваше ли досега да се скапят?
(http://i48.tinypic.com/23w1h0i.jpg)
-
Аз бих им направил вана с 3% белина за до 10 минути, после обилно плакнене с вода. След това 1 - 2 дни да съхнат с голи корени, после засаждане в задължително стерилизирана смеска и след още 2 - 3 дни опръскване с Топсин М и поливане с Инфинито. И след това целия растежен сезон застъпващи се обработки с тези препарати и редуване с други фунгициди.
-
Това са две ферита които вероятно са зимували в хладно помещение с повишена въздушна влажност. Тези червени петна са гъба / латинското и име не мога да цитирам по памет / която не навлиза в дълбочина и не е опасна за живота на растението, но доста разваля външния му вид както е видно от снимката. Тая гъба е голям любител на Ферокактусите, и до някъде на Астрофитумите. При Астрофитумите обаче обикновено обхваща долната част на стъблото, близко до кореновата шейка, а при Ферокактусите се разпространява по цялото стъбло, като е най-концентрирана в участъците където проветряването е най-трудно.
От тук на татък има два вариянта на действие. Ако имаш достатъчно ферите и не държиш на тези просто ги изхвърляш. Ако са ти ценни, и не искаш да се разделиш с тях ги слагаш на най-слънчевото място което можеш да им осигуриш. Може едно профилактично пръскане с Метилтопсин, но по принцип не е нужно. / Трябвало е да ги напръскаш профилактично преди зазимяването / След няколко години, живот и здраве, растенията ще порастнат и тези грозни участъци ще се скрият надолу. Ако обаче зимуват при същите условия вероятно на пролет ще имат нови поразени участъци.
-
Да, ферота са, имам достатъчно и не ми се занимава с тях.Че беше студено помещението, беше, но не и влажно, по-малки ферота не се разболяха, а вероятно се е случвало температури под нулата.Едно младо ерио измръзна, горната му половина се кашна.Ще ги оставя сами да се борят с гъбата, тест на имунитета им.Само с метилтопсин от време на време може.Има мегдан да растът, така че петната след години ще се скрият.
Благодаря за отговорите.
-
много охльови тази година и дъждъг ги стимулира да "тичат" из алпинеума ми и да се гощават с опунции и семпервивуми (whew)
(http://a2.sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc6/252270_320732664676531_1744760208_n.jpg)
-
Na men kakvo me drasni Nai mnogo sa kotkite koito vyrvqt ot gore syksiiki , i padat.. no dobroto e 4e te qdat ohliovi :D
-
Хаха всеки с различен враг се бори. :D
Аз тази сутрин открих нов и опасен противник на кактусите ми- гларусите (envy) Досега толкова години никога не бяха бутали нищо по терасата, а и ги мислех за интелигентни същества крадящи само луканки, връзки чируз или веян паламуд все разни такива вкусотийки оставени от разсеяни стопани по терасите (навремето на дядо ми му обърнаха един тиган с пържеща се в момента цаца на 4-тия етаж).
Ноо пред очите ми тая сутрин един направи вираж, зависна като колибри на едно място пред единия отворен прозорец на терасата и с прецизно движение с клюна измъкна една семка от манго, която се киснеше в чашка с вода на предна линия пред редицата с лофофорки и чилийчета... костилката със здраве да си я чупи в клюна, ама ако беше си харесал някое сладко лофо и астро, пък и кое да бодилче, което със сигурност щеше да изплюе и хвърли нейде отвисоко- направо не ми се мисли :x
А, така добре си съжителствахме с гларусчетата толкова години, досега никое не беше проявявало такъв нездрав интерес към нещата по перваза и зад него :^)
-
На мен пък гълъб ми отнесе супер кабутото, намерих му саксийката счупена долу пред блока.Яд ме е, защото беше станало много хубаво, а освен това преди две години когато ги получих бяха две, едното го отмъкнаха още тогава и не трябваше да оставям второто на терасата.Определено обичат астрофитум супер кабуто, друго не са унищожили.
-
(http://s018.radikal.ru/i505/1206/ad/448363c9b2e0t.jpg) (http://radikal.ru/F/s018.radikal.ru/i505/1206/ad/448363c9b2e0.jpg.html)
С какво да я бия тая гад?
-
ръжда :)
-
Наплесках го с 'Шавит', в неделя ще го пръскам с 'Топсин М'. Много упорита гад.
-
Наплесках го с 'Шавит', в неделя ще го пръскам с 'Топсин М'. Много упорита гад.
Aко е ръжда требе ръждопреобразувател или антикор! :) :P
-
значи фосфорна киселина (devil)
-
…С какво да я бия тая гад?
Аз винаги при съмнения за гъба (или при явни признаци, ако има все още надежда) кисна в баня 3 % белина за 10 минути. После, след обилно плакнене кисна в смес от Топсин М и Инфинито СК, и след пълно изсъхване 2 - 3 дни, засаждам и продължавам с химията.
Но, дори и при стриктна и редовна профилактика, без съмнения или явни признаци, се получават гадории! (headbang)
Последната седмица беше скръбна за мен. С ден последователност останах без 2 Sclerocactus intertextus var. dasyacanthus PP774. По-колоритният е долу на снимката. Другият не се скашка, но оранжевата гад беше стигнала по проводящата тъкан от корена до върха и при следващо поливане щеше да е същия на външен вид. Днес останах и без 1 Mammillaria pectinifera ssp. pectinifera.
12.06.2012 - Sclerocactus intertextus var. dasyacanthus PP774 (1)
(http://media.snimka.bg/s1/0676/027596241-special.jpg) (http://media.snimka.bg/s1/0676/027596241-big.jpg)
19.06.2012 - Mammillaria pectinifera ssp. pectinifera
(http://media.snimka.bg/s1/0676/027596251-special.jpg) (http://media.snimka.bg/s1/0676/027596251-big.jpg)
Дали заради жегата не съм усетил, че са минали в летен покой и последното поливане миналия петък да ги е унищожило… :S Жалко. ;( Ама, специално бившите Echinomastus-и - как и да ми хрумне да гледам по-критично, като всички останали Echinomastus-и бълват бодили и се надуват весело… Един до друг, маааму!
-
.. кисна в баня 3 % белина за 10 минути.
(think) как изчисляваш процента като не пише процент на белината (think)
-
Андро, при мен е друго: Оранжеви петна само отвън. Не изяждат кактуса, обаче се разпространяват и не мога да ги изчистя. Ако шавита не помогне, ще го кисна и аз.
-
…С какво да я бия тая гад?
Аз винаги при съмнения за гъба (или при явни признаци, ако има все още надежда) кисна в баня 3 % белина за 10 минути. После, след обилно плакнене кисна в смес от Топсин М и Инфинито СК, и след пълно изсъхване 2 - 3 дни, засаждам и продължавам с химията.
това помага ли, в смисъл ще падне ли гъбата? или просто ще спре до там до където е стигнала и няма да се развива повече?
Но, дори и при стриктна и редовна профилактика, без съмнения или явни признаци, се получават гадории! (headbang)
Дали заради жегата не съм усетил, че са минали в летен покой и последното поливане миналия петък да ги е унищожило…
Андро, не е от последното поливане, поне според мен. проблема на тия растения както и на много други подобни видове е, че не са създадени да растът на нашия климат, тука не е като в пустините в америка, при нас има игромно колочество гъби и спори и всякакви други неща в почвата и във въздуха и като те достигнат до това растение през корените го скапват за дни. някой беше показал в друга тема снимка на една navajoa и тя заминала така внезапно. ами и аз преди години съм губил растения така, много е гадно.... та всичко е въпрос на време при тези растения, не дали а кога ще го попилеят гъбите и другите гадини. решението за нас се оказа само едно и това са подложките, знам че повечето от вас не ги харесват и нямам никакво намерение да ги убеждавам в това, само изразавам своето мнение ;)
-
решението за нас се оказа само едно и това са подложките, знам че повечето от вас не ги харесват и нямам никакво намерение да ги убеждавам в това, само изразавам своето мнение ;)
твоите подложки са много тарикатски и аз ги харесвам. Миналата събота бях в Русе и разгледах една прекрасна колекция, та собственикът и ми отряза от ацтекиумът си. Лепнах го на твои подложки и чакам резултат, ако се получи ще съм много щастлива. Пък за да се пробвам да ги лепна е виновен друг кактусист, който ми предаде нагледен урок по лепене ;) и ме въоръжи (party)
-
Андро, не е от последното поливане, поне според мен. проблема на тия растения както и на много други подобни видове е, че не са създадени да растът на нашия климат, тука не е като в пустините в америка, при нас има игромно колочество гъби и спори и всякакви други неща в почвата и във въздуха и като те достигнат до това растение през корените го скапват за дни. някой беше показал в друга тема снимка на една navajoa и тя заминала така внезапно. ами и аз преди години съм губил растения така, много е гадно.... та всичко е въпрос на време при тези растения, не дали а кога ще го попилеят гъбите и другите гадини. решението за нас се оказа само едно и това са подложките, знам че повечето от вас не ги харесват и нямам никакво намерение да ги убеждавам в това, само изразавам своето мнение ;)
Галине, така е. При повечето от "трудните" и "невъзможните", нещата се случват въпреки всички хвърлени по тях грижи и химии. Но, според мен е въпрос на итерации и фина настройка на условията на отглеждане у нас, за да има един любител успех с тях. Иначе, да - режеш, лепиш и забравяш. Но, аз съм привърженик на отглеждането на цели кактуси, не на горни половинки. ;) Не критикувам (обещах) ашладисването. Мен ме кефи да напипам потребностите на растението като целокупен организъм, не просто да съзерцавам надземната му част и да се абстрахирам за сметка на какво е това, което съзерцавам. Със сигурност имам още много да губя, но пък удоволствието от успеха е истинско щастие! (happy) (nod)
(think) как изчисляваш процента като не пише процент на белината (think)
Белината ми ("Елфи") е с указан състав "активен хлор до 70 g/l". От нея правя 3% разтвор, т.е. 30 ml белина допълнена с вода до 1 l.
Андро, при мен е друго: Оранжеви петна само отвън. Не изяждат кактуса, обаче се разпространяват и не мога да ги изчистя. Ако шавита не помогне, ще го кисна и аз.
Още по-добре - белината за 0 време ще свали всичко що е гъба.
-
Тенкс за инфото (y) (sun)
-
Галине, така е. При повечето от "трудните" и "невъзможните", нещата се случват въпреки всички хвърлени по тях грижи и химии. Но, според мен е въпрос на итерации и фина настройка на условията на отглеждане у нас, за да има един любител успех с тях. Иначе, да - режеш, лепиш и забравяш. Но, аз съм привърженик на отглеждането на цели кактуси, не на горни половинки. ;) Не критикувам (обещах) ашладисването. Мен ме кефи да напипам потребностите на растението като целокупен организъм, не просто да съзерцавам надземната му част и да се абстрахирам за сметка на какво е това, което съзерцавам. Със сигурност имам още много да губя, но пък удоволствието от успеха е истинско щастие! (happy) (nod)
Без да заемам позицията на последна инстанция не мога да се здържа да не напиша и аз няколко думи.
Има на тоя свят трудности преодоляването на които носи удовлетворение и показва умения по-високи от тези на повечето колеги. Има обаче за съжаление и непреудолими препятствия които е по-добре да заобиколиш вместо цял живот да се опитваш да прескочиш.
През моя балкон минаха горе долу дузина видове които не успях да закрепя въпреки всички усилия които положих. Вариянтите бяха два. Или подложка, или просто да ги нямам в колекцията. Тъй като и аз не съм фен ашламите на тези трънчета сега им се радвам само на снимка. Е признавам си от време на време се изкушавам да опитам, но след поредния неуспех отново се убеждавам че не всичко на тоя свят е възможно. Та мисълта ми е че има достатъчно трудни за отглеждане видове за които човек може да се грижи, но има и такива които просто не стават. Всъщност може и да стане но не и на балкона, а в специално изградена инсталация имитираща условията в местообитанията им. Това ще е по-скоро научен експеримент, а не любителско хоби.
-
Здрасти Scleri,
съгласен съм с теб.
Какъв късмет , че няма класация на успелите да "оцелеят/отгледат" някой по-специален трън в най-шантави условия.
Класации няма, но претенции има и ще има....Японците са номер 1!
Щом човек е в състояние да се радва и на нещо такова, защо не?
За вярващите по принцип важи веригата - многообразието поражда съзерцание, то поражда предпочитание, то пък искане, то пък стремеж, осъществяването на който носи радост.....
За следващите истината по книга, нещата са по-други - диалектика, авторитет, експеримент, спор, значимост.....
Всеки може да събира кактуси поради всякакви мотиви, следователно и резултатите ще са различни, което мисля, че е хубаво - повече щастливи хора, по-малко завист и простотия.
-
Между нас е Clement. Виждали сте, споделя чудесни снимки какво може и прави. Според мен в кактусчийството у нас всичко е възможно без лаборатории и симулатори. И също така съм убеден, че при много от "трудните" и "невъзможните", первазните и балконските условия са много по-подходящи от оранжерийните, стига наистина да се познават растенията и техните навици и нужди. Към това се стремя. (happy)
А, то, че врагът не спи… си остава самата истина… (nod)
-
Здрасти Андро.
Съгласен съм с теб че балконските условия са по-добри до толкова до колкото осигуряват непрекъснат достъп на свеж въздух. От друга страна температури над петдесет градуса които са нормални за една оранжерия през лятото създават условия в които патогенните микроорганизми не могат, или виреят трудно, а това си е голям плюс при отглеждането на " трудни " трънчета.
Когато говорим за " невъзможни " за нашите условия кактуси ние / или поне аз / не влагам буквалния смисъл на думата.
На моята тераса има няколко трънчета / два, три Ферокактуса и един Астрофитум орнатум / останали от първата ми колекция. Това са растения на над двайсет и пет години. Отгледани от мен от семеначета сега всяко лято ме радват с цветове. Когато говоря за " невъзможни" кактуси имам в предвид невъзможноста видове класифицирани като такива да оцелеят толкова години. Имал съм и Тумия папираканта, имал съм и други Склерокактуси на собствен корен. И те са се задържали пре мен не седмица, две, а две,три години. Рано или късно обаче идва лошия момент. Подухне ветрец от неподходяща посока, довее някой мицел на плесен, или някаква злотворна бактерия срещу която трънчето няма имунитет. Свари го не в идеална кондиция, и след ден, два то отпътува за кактусовия рай.
Преди години четох някъде интервю с един руснак, ленинградчанин, който се беше прочул като най-добрия с Дискокактусите. При него те вирееха на собствен корен, което за условията на Ленинград си е наистина постижение. Когато журналиста му зададе въпроса как постига това той беше достатъчно искрен да отговори че има постоянно в колекцията си представители на почти всички видове от този род защото постоянно сее. Във всеки един момент той има в колекцията си по няколко броя от всеки вид, но освен това има и едно, дву, три, и т.н годишни семеначета с които попълва загубите в колекцията. Това също е вариянт да имаш колекция от " невъзможни " видове но. Има едно сериозно но. Повечето, ако ли не всички, " невъзможни " видове растат бавно. Ако пуснат пет, шест нови ареола в годината това вече е постижение. За да покажат пълната си красота им трябват поне петнайсетина и дори повече години. Петнайсет години на собствен корен за Педиокактус силери например е задача постижима само в родината му. Дори не близко до нея. Поне аз така мисля. Иначе не е проблем човек да го има за две, три години и след това да си вземе друг. Така постоянно ще има "невъзможен " кактус на собствен корен. За съжаление какъв е точно този кактус ще си личи само по табелката, а не по външния му вид.
-
Егото ме натиска да кажа нещо на въпреки, но сърцето ми казва да се съглася. (angel)
Наистина, едва отскоро съм се захванал с опознаването и отглеждането на тези трънчета. Напълно съм съгласен, че 3 години не е никакъв опит. Но, пък е добро начало. ;) Достатъчно мотивиращо, за да продължавам.
И, понеже егото силно ме разръчка, :$ да споделя по отворената дума, че Pediocactus sileri завърши този сезон с 10 нови ареоли. Дано не са последните в живота му. Пу-пу! (rofl)
18.02.2012 и 03.06.2012:
(http://media.snimka.bg/s1/0078/026399359-special.jpg) (http://media.snimka.bg/s1/0078/026399359-big.jpg) (http://media.snimka.bg/s1/0597/027438386-special.jpg) (http://media.snimka.bg/s1/0597/027438386-big.jpg)
Апропо, много по-добро постижение от Astrophytum asterias, например, с 3 ареоли за 3 години - едно наистина проклето растение - може би най-проблемното като вид в сбирката ми.
Но, това май съвсем излезе от темата… (beer)
-
И аз малко извън темата...при мен астериасите се чувстват много добре, последните 2 дребосъка получих месец май миналата година от поръчката до Свобода, обикновения беше 3см., сега е вече 5,5 и цъфти от пролетта.Нудума е малко по-бавен,наддал е само1,5см за 1-а година.Зимата изкараха на топличко, с редки овлажнявания на почвата.Та за мен астериасите са лесни, стига да не ми ги задигнат гълъбите от терасата.
(http://i49.tinypic.com/34njrdh.jpg)
Имам един ехиномастус, румънче, което дойде с размери 1-1.5см., с две коренчета по сантиметър дълги.Беше последната поръчка миналата есен.Оставих го на топло, още е на прозореца,зад стъклото, много внимателно го поливам и вече е 2,5-3см. Бързо порасна, но проблемите с тях възниквали след четвъртата година.Ако можех, щях да го сложа на подложка, много ще ме е яд, ако го загубя.
(http://i50.tinypic.com/24v03ed.jpg)
-
Всяка среда съдържа в себе си различни плюсове и минуси.
За нашите условия грамотно отглеждане в оранжерия води много по-лесно до успех от грамотно такова на балкон.
Всеки може да види какво правят чехите например.....
Хубаво е да се прави разлика между успех (живо е), успех (расте), успех (цъфти) и успех (изглежда добре).
-
...
-
Интересна дискусия сте заформили тука . Наистина я чета с интерес ! (y) Естетиката обикновено е универсална , но и там си имаме индивидуалните погледи , пречупени през собствената ни призма.
Чехите /и не само те/ имат невероятно красиви ехиномастуси !!!! Факт , който едва ли някой би отрекъл. Те всички са присадки . И следва разликата в призмата - едни ще кажат :`Е , и какво от това ! Нали изглеждат божествено ! Това е важно !`. Други/сред,които и аз/ ще кажат :`Божествено, божествено , ама са на присадки !`.
Дали компромиса , който правим с присадката и водещ до страхотен външен вид на кактуса е в състояние да удовлетвори и задоволи напълно усета ни за красиво или все нещо ще ни `човърка`отвътре и удовлетворението няма да е пълно ? Е , това си е строго индивидуално - зависи си от човека. И тъй като аз мога да говоря само за себе си ще отговоря така : Да имам подобен `чешки`ехиномастус би било голяма привилегия за мен и сигурно щях да се фукам с него наляво и надясно , само че факта , че това ехиномастутче си е живо хрантутниче ще ми е постоянно в главата и няма да ми дава мира. Аз си имам няколко ехиномастуси - дребосъци , едва растящи на собствен корен. Те никога няма да станат като чешките и едва някога ще взема да се хваля с тях. Има и голяма вероятност след известно време да ги загубя. Само , че аз тях си ги харесвам . Може да са неугледни , но пък са с `характер`! (happy)
Колкото и смешно да изглежда при много кактуси аз ценя `характера` . Факта , че успяват да са живи на собствен корен сам по себе си ми е много по-ценен и ми носи повече удовлетворение и напълно компенсира недотам бляскавият им хабитус. Т.е. ако ми предложат готин ехиномастус чехите аз няма да откажа и дори ще предизвиквам доста завистливи погледи наоколо , но вътрешно ще си се кефя на моя дребосък мъчещ се да оцелее на собственото си коренче. Пак повтарям - това си е лично мое усещане ! Не го натрапвам на никого , а и това няма как да стане :)
-
И аз малко извън темата...при мен астериасите се чувстват много добре…
Сигурен съм, че не е само при теб! И съм сигурен, че само при мен тоя упорит и вироглав тексаски кретен ще прави всичко възможно да ме вбесява (от кретения, дори не ще да умре)…
Имам един ехиномастус… Ако можех, щях да го сложа на подложка, много ще ме е яд, ако го загубя.
unguispinus var. durangensis - този е от "лесните" - гледаш го наравно с анцистро- и гландули- и без много вода.
-
Благодаря Андрей,
Ако знаеш само как се пържат на директно слънце анцистротота, ехиномастусът е твърде млад за такъв режим, но догодина ще го направя.
Подозирам, че ме хваща по-упорития щам на кактусовия вирус, наречен "на собствен корен" и за това сте виновни вие.
-
.
Доста изписахме по темата, но аз не се отказвам да се опитам да ви убедя че в някои случаи присадката е по-добрия избор. Мисля че доста профанизирахме отглеждането на кактус на присадка. Създадохме впечатление че качването на един кактус на подложка премахва всички проблеми, и е само въпрос на време за да имаш елитен изложбен екземпляр. Само че това далеч не е така. Вижте долните две снимки. И двете са на Склерокактус спиносиор. И двете растения са на подложка но.... И най- босият в областа на кактусите ще каже че има огромна разлика в това как изглеждат двете растения. За това си мисля че присадките все пак не трябва да се отричат напълно. Има една група / може би дузина, дузина и половина видове / за които според мен присадката просто е задължителна. При тях предизвикателството е не просто да ги опазиш живи, а да им дадеш възможност да покажат напълно заложената в гените им красота. Подложката в случая не улеснява нещата, а само дава възможност растението да оцелее. От там нататък всичко е въпрос на майсторлъка на собственика на растението. Предизвикателството и удовлетворението не е по-малко от това да опазиш растението живо / макар и трудно опознаваемо / на собствен корен.
Има разбира се и голяма група кактуси / Блосфелдии, Ацтекиуми, някои едроцветни Мамиларии, и т.н. / чиито отглеждане на собствен корен не разваля външният им вид, и в същото време е показател за майстроството, и повод за гордост на собственика им.
(http://cludwigfr.dyndns.org/images/gallery/Sclerocactus/Sclerocactus%20spinosior%20SB%201450.jpg)
(http://images26.snimka.bg/006064131.jpg?r=0)
-
Не знам защо тая тема / за ашладисаните кактуси / ми стана някак интересна за това ще ви досаждам още малко.
Ще ви покажа две три годишни семеначета от Ехинокактус полицефалус без да коментирам повече нищо. Само ще ви кажа че и двете са на качени на подложка. Признайте дали щяхте да познаете че са на подложка ако не ви бях казал. Ето ги и снимките :
(http://media.snimka.bg/s1/0735/027714330.jpg?r=0)
(http://media.snimka.bg/s1/0735/027714327.jpg?r=0)
(http://media.snimka.bg/s1/0735/027714328.jpg?r=0)
(http://media.snimka.bg/s1/0735/027714329.jpg?r=0)
А това е снимка от преди три години. Да видите как е направена присадката която сега вече е незабележима. Полицефалуса е " залепен " върху семеначе от Ферокактус. Нарочно е избран Ферокактус, а не класическия Ериоцереус жусберти, някой Ехинопсис или Миртилокактус. Целта е подложката да не е прекалено " помпаща" и да влияе минимално на растежа, а от там и на външния вид на присадения кактус.
(http://media.snimka.bg/5816/017887657.jpg?r=0)
-
Един наш съмишленик от Англия, въпреки великолепните условия в страната си за кактуси (rofl), отглежда "невъзможни" трънчета и то много далеч от "ръба на оцеляването". Ето един от семенаците му:
(http://www.thegardenforums.org/download/file.php?id=10459&t=1) (http://www.thegardenforums.org/download/file.php?id=10459&mode=view)
Echinocactus polycephalus ssp. polycephalus © Ian Nartowicz
Едно, според мен, напълно щастливо на свой корен растение, което просто се отглежда както трябва. В обикновена оранжерийка, без хай-тек, само със спазване на изискванията на вида за покой/растеж/вода/суша…
-
Хубаво е човек да си разширява хоризонта и да има разнообразие.
Ще противореча на spiny, но мисля, че няма универсална естетика, а всичко е или индивидуално, или модерно, или глобално.
Всеки избира, като е повлиян или принуден от средата.
Аз гледам от 20 год. страхотни кристати и присадки при Рангел, но едва в последните години "допуснах" такива и при мен.
По рано нямах почти никакви стълбовидни с потенциал за големи височини, сега имам отношение и към третото измерение.
Разбира се, от значение е и нарасналия достъп до добри контакти и съответните им възможности.
По-важно е друго - ако групи любители мислят позитивно, то такива дискусии имат положителен ефект и върху хобито и върху хората. Който не е в мир със себе си, завижда и съответно не може да е полезен.
Навремето писах в другия.... форум, че основа на добрата комуникация е неутралния терен.
У нас няма как да стане...
-
Един наш съмишленик от Англия, въпреки великолепните условия в страната си за кактуси (rofl), отглежда "невъзможни" трънчета и то много далеч от "ръба на оцеляването".
Едно, според мен, напълно щастливо на свой корен растение, което просто се отглежда както трябва. В обикновена оранжерийка, без хай-тек, само със спазване на изискванията на вида за покой/растеж/вода/суша…
Наистина разкошен екземпляр. Да сме живи и здрави да го видим след двайсет, трийсет години. Ще е страхотна гледка.
Само че аз не бих класифицирал полицефалуса като " невъзможно " трънче. Заедно с братовчедите му - хоризонталониуса и парии - то бих го сложил по-скоро в групата на трудните, но напълно възможни за отглеждане на собствен корен видове. Точно тези за които си струва човек да се потруди, и след това с основание да се гордее.
И все пак си задавам въпроса защо в колекциите толкова рядко се срещат възрастни, големи екземпляри от тези видове? Ако у нас истинско кактусарство е възможно от двайсетина години / поне за повечето обикновени хора / то в Европа хората отглеждат кактуси от десет пъти повече време. Би следвало да е пълно с разкошни полицефалуси така както е пълно с половин метрови грузонита.
-
Има определени импулси и моди в кактусарството....
Традицията се свързва със специализираното събирателство, а комерсът става възможен чак през 80-те години.
Най-масовата публика купува от супермаркети и цветарски магазини, които започват да се зареждат от Холандия, а семената са преобладаващо от Бразилия и Аржентина. Базите са на Канарските острови и подобни.
Специализираните фирми са масови от около 60 години, но публиката им отново е от събирачи.
Такива големи и организирани групи има най-вече в Чехословакия, където колективизмът поради разбираеми причини е силен.
Та там има фиксация към тези и други мексиканци и са предприемат през годините много набези до постигане на едно тотално предимство.
Немци, англичани и пр. не се впускат масово в подобни начинания на територията на САЩ.
Подобно развитие има и на изток при японците, в Тайван, Тайланд и пр.
В тези страни са селектирани и подбрани качествени екземпляри.
Та там, където има традиция има и резултати и има какво да се предложи. Има и монопол, който прави нещата за по-бедните роднини по-бавен и по-труден.
-
Преизползвам името на темата.
Преди 2 дни забелязах следното при Turbinicarpus pseudopectinatus:
(http://media.snimka.bg/s1/1388/029019598-special.jpg) (http://media.snimka.bg/s1/1388/029019598-big.jpg)
Не съм виждал подобно нещо. Увредената зона е от сенчестата страна на трънчето, непосредствено над почвата.
Растението е расло на директно слънце в градината, редовно третирано с гадобойна химия, щастливо цъфтящо и растящо целия изминал сезон… Тумори?
-
Наистина прилича на тумор. Имам такива по едни мамиларии - ветула`сноукеп`. Растат бавно , като че ли не пречат на растението , но го загрозяват . На пролет може да пробваш по издълбоко да го изрежеш - би трябвало да има ефект. Химията в случая си мисля , че е напълно ненужна.
А отстраниш ли тумора може да го дадеш на някой, който прави ашлами да го качи и да му гледа развитието.
-
...
А отстраниш ли тумора може да го дадеш на някой, който прави ашлами да го качи и да му гледа развитието.
Змейчо е човекЪт! Веднага ще го лепне на някоя туберкула от грузони! :D (y)
-
Наистина прилича на тумор...
прилича на доброкочествен тумор (предполагам)
Другия вариант: остави го така, знаеш ли какво ще се пръкне от там, я кръстато, я монстрозно
-
Наистина прилича на тумор...
прилича на доброкочествен тумор (предполагам)
Другия вариант: остави го така, знаеш ли какво ще се пръкне от там, я кръстато, я монстрозно
По скоро мунант!
-
Змейчо е човекЪт! Веднага ще го лепне на някоя туберкула от грузони! :D
Джони не знаеш колко си прав :D (rofl)
Бих го купил, ако не е гниене (wait) , но от София куриера ми е 7,50лв +5лв членски внос + цената на растението (whew)...
Май станаха много условия :D
Понякога кактусите първо се 'надуват' преди гниене (think)
-
Змейчи, разменям го за същото по големина растение на свои корени, за предпочитане с произход (номер или локала). Еконт от мен до теб е 5.25 между офисите. Ти си поемаш твоя, аз моя (обратния). Даже, ако пратя двупосочна пратка, сме още 20% надолу от цената. Търси във Варна спешно 1 цъфтящ и на свой корен pseudopectinatus с родословие. (happy)
И за какво гниене пишеш? Снимката не гледаш ли?
-
То хубаво, ама аз нямам растения за размяна :D
Никакви 8)
-
Пак да си преизползвам темата… :(
И такова нещо ми влезе трайно в сбирката. Още миналата година през дъждовните периоди се появи на това растение, премина спа-процедура с белина и последващи третирания с Топсим М и Инфинито и за тогава спря - оранжевите петна останаха каквито си бяха по размер, изсветляха и станаха на люспи (като от слънчево изгаряне).
Тази година след потопите, гадорията избухна с нова сила. Проклета паразитна гъба или коктейл от такива…
02.06.2013 - Ferocactus latispinus ssp. spiralis:
(http://s2.postimg.org/sm804iinp/IMG_2657.jpg) (http://postimg.org/image/sm804iinp/)
-
Една профилактика с Байфидан ще се отрази добре (nod)
-
…Байфидан…
(y) Точно! Но и нова спа-процедура с белина ще мине…
-
http://cactus-bg.com/forum/index.php?topic=1224.msg17176#msg17176 (http://cactus-bg.com/forum/index.php?topic=1224.msg17176#msg17176)
http://cactuslover.blogspot.com/2010/01/canker-disease-in-cactus.html (http://cactuslover.blogspot.com/2010/01/canker-disease-in-cactus.html)
тва си прилича доста с твоя случай
-
…http://cactuslover.blogspot.com/2010/01/canker-disease-in-cactus.html (http://cactuslover.blogspot.com/2010/01/canker-disease-in-cactus.html)…
Поясни, моля, какво разбираш от материала, който повторно изтъкваш. Насочи ме към референция за достоверността на материала и компетентността на автора.
-
И на мен ми се щеше да има дет се казва някакви гаранции за достоверност, единственото, което разбирам е да се опита с нещо подобно http://www2.dupont.com/Crop_Protection/bg_BG/Produkty/Fungicydy/KOCIDE2000.html (http://www2.dupont.com/Crop_Protection/bg_BG/Produkty/Fungicydy/KOCIDE2000.html) при такива случаи. Нямал съм предпоставка да го ползвам, защото не се е появявало такова заболяване, но ако има - естествено че ще пробвам.
Не се притеснявам да прилагам каквито и да е методи, но в някакви граници все пак, дори и най-професорските/не разбирай съветите на г-н Професор/ съвети ги претеглям и подлагам на разумен/доколкото ми е правилна преценката/ експеримент.
-
Някой знае ли какво е това? От какво се получава? Лекува ли се или просто се изхвърля трънчето? Как да предпазя другите?
(http://i40.tinypic.com/vrpjrk.jpg)
-
Мисля, че и това румънче и имало този проблем
(http://i43.tinypic.com/1zqr0hz.jpg)
-
(http://i44.tinypic.com/34g56w5.jpg)
-
Тази черна гад си харесва определени кактуси. Често се лепи по трихоцереусите, които ползваме за подложки. Изрежи пихтията със скалпел или някакъв остър нож и след това намажи раната с гъста каша от някакъв фунгицид. Фундазол върши много добра работа, но незнам дали се намира още. Ако нямаш нищо под ръка мога да ти дам Топсин и Тирам.
-
Благодаря, това мислех да направя, но не ми е ясно откъде се е взела тази гад. Изтлежда сякаш избива от трънчето, а не лепнато отвън.
-
Вкарала си го със заразено трънче.
-
По Трихото не знам, но по гимнотата това се изчопля и изхвърля успешно, вече е твърдо, а кактуса поне частично се е изолирал от него. Мажем със сяра на прах или фунгицид, сушим и печем на слънце...
Имам и 1 мамиларийка, със значително черно петно/участък в основата, щях вече да я хвърлям напролет, тя пък взе че тръгна, да видим дали ще се пребори успешно...
-
Тази Льохта от миналата година започна да придобива гадории по върховете на мамилите. Отдадох го на слънцето, но тази година показа доста по-сериозна деградация. Очевидно е гъбна инфекция, при условие, че е (наравно с всичките останали тръни) на строга фунгицидна обработка. Още от миналата година абортира всичките си пъпки. А, корените ѝ са перфектни.
Някой знае ли каква гад е пипнала?
(http://s15.postimg.org/9hbgmynyf/IMG_20131018_164420.jpg) (http://postimg.org/image/9hbgmynyf/)
Онзи ден мина и тя най-накрая през белина - да я видим следващия сезон.
-
Скор и беномил се редуват през 10 дни докато не спре разлространението на гъбата :)
-
Вчера открих нещо, което за пръв път се появява при подложките ми: някаква гадост, по всяка вероятност гъба, която се впива в подложката, пускайки някакви гадни черни израстъци. Те се стремят да стигнат до сърцевината на кактуса и после....към рая. Някой виждал ли е това и как да го ликвидирам? Засега само 2 подложки го имаха и реших проблема с ножа. Но утре?... Ето гадостта:
http://media.snimka.bg/s1/2786/031816671.jpg?r=0 (http://media.snimka.bg/s1/2786/031816671.jpg?r=0)
http://media.snimka.bg/s1/2786/031816674.jpg?r=0 (http://media.snimka.bg/s1/2786/031816674.jpg?r=0)
-
Преди доста години имах такова нещо. Ходи предимно по юзберти-тата. Чистиш гадостта със скалпел и фундозол на каша. Или нещо друго за заместител.
-
(y) (handshake) :)
-
Андрей, не те ли притесняват тъмните петна по кореновата шийка на астрофитумите?
-
Андрей, не те ли притесняват тъмните петна по кореновата шийка на астрофитумите?
Почти всички астрофитуми правят такива петна, особено по-възрастните. Това не е заболяване.
-
Андрей, не те ли притесняват тъмните петна по кореновата шийка на астрофитумите?
Почти всички астрофитуми правят такива петна, особено по-възрастните. Това не е заболяване.
Тази пролет два от най-големите ми астрофитуми се "обзаведоха" с такива пръстени в основата си. Няма да обяснявам колко много ме е яд, че загубиха перфектният си вид.
-
Андрей, не те ли притесняват тъмните петна по кореновата шийка на астрофитумите?
Почти всички астрофитуми правят такива петна, особено по-възрастните. Това не е заболяване.
Тази пролет два от най-големите ми астрофитуми се "обзаведоха" с такива пръстени в основата си. Няма да обяснявам колко много ме е яд, че загубиха перфектният си вид.
Всъщност, никога не съм имал, и май не съм виждал, поотраснали и възрастни Astrophytum, Echinocactus или Ferocactus без кафяво или нюансите му до мръсно-жълто в основата. Слушал съм и съм чел много мнения по въпроса, но и според мен кафявото е нещо естествено за тези растения, както и Valyo пише.
-
Според мен това не е старческо вкорковяване, а специфична характерна за тях нелечима гъба, която бавно си пълзи нагоре по растението с времето. Към края на миналия век, когато астрофитумите бяха актуални и търсени, бях събрал всичките видое и повечето разновидности. Тогава ми направи мпечатление, че част от тях, които гледах зимата при условия благоприятни за развитие на гъби, тъмно, студено, влажно, развиваха това вкорковяване значително по-бързо от тези, които бяха гледани в сухи, светли и по-топли помещения. Освен това кафеникавата гад се развива с различна скорост и може да стагнира развитието си ако растението се гледа на слънце и сух въздух.
-
Ако, че се имам за гъбар, познаващ повечето от гъбите в България, не мога да кажа същото за гъбите по растенията и за това можете да ми се смеете за хипотезата която ще ви предложа... (rofl)
Хипотетично, гъбите се "раждат" от спори, растат, съзряват, хвърлят спори и умират. Тоест, няма гъби столетници.. или многогодишни.. или дори двугодишни. Демек, животя им е кратък и доста несигурен, когато нямат необходимите условия и среда за развитие. По тази причина си мисля, че петната в основата на шийките на кактусите които нарочваме за гъбки може и да не са точно такива. :) Най малкото едно третиране с подходящ фунгицид ще ги съсипе (гъбите) и растението ще се оправи. Всъщност като се сетих за гъбичките по краката ми с които се борим почти всяка година, май не ми е много права хипотезата.. (think) (rofl)
-
До преди няколко години имах четири големи орнатума. Зимуваха на светло при температури 3-8 градуса, а летуваха на яка жега зад стъкло. Изпържих ги за три сезона на директно слънце за лятото, а зимуваха на светло при по-висока температура - не по-ниска от 12 градуса в най-студените дни. Кафявата гъба спря да се развива поне видимо. Разкарах три броя. На единствената ми бройка гледах стари снимки - гъбата е на тази височина на шийката, на която е била през 2008 г.
Преди време познат кактусар ми е казвал, че тази гъба-налеп се премахва трудно, но с вероятност за успех само с бордолезов разтвор. Маже се само кафявото. Ако попадне на здрава тъкан я изгаря.
-
Драги Джон, размишленията ти за краткия, едногодишен живот на гъбите е за съжаление само една приятна розова мечта на всички кактусари по света. ;). Не че съм специалист по гъбите, но от дългогодишния ми опит съм останал с впечатление за тяхната вечност и резистентност към Секакви препарати. Затова всеки кактус, който идва в колекцията ми е предупреден, а се разболя, а отиде в кофата.
-
Явно тез гъбки успяват бързо да се размножават.. или пък просто си живеят в симбиоза с "шийките".. ;) (y)
-
Тези последни мнения предлагам да се преместят в съществуваща или нова тема, имаща отношение към болести и проблеми. (nod)
-
In memoriam… ;(
11.05.2014 - Pediocactus knowltonii SB304 (българчето):
(http://s10.postimg.org/4q578w6wl/IMG_0506.jpg) (http://postimg.org/image/4q578w6wl/) (http://s10.postimg.org/v9xsb17g5/IMG_0507.jpg) (http://postimg.org/image/v9xsb17g5/) (http://s10.postimg.org/c7eeo3wfp/IMG_0505.jpg) (http://postimg.org/image/c7eeo3wfp/)
Идеше ми да си изтръгна ноктите със зъби от ярост. Седмица преди това беше пушка! Очевидно е пострадал при последното поливане на 04.05.2014. Гъбата е пробила отстрани (корените са напълно здрави) и то откъм слънчевата страна. Някой знае ли, коя е тази гад?
-
Защо си мислиш, че е гъба а не вирус? (think)
-
Защо си мислиш, че е гъба а не вирус? (think)
На обострен синузит докарва малко...
Сори за черният хумор. Жалко за растението. Аз съм имал подобно нещо на една Матукана преди 4 години, някъде към април месец точно след уж събуждането, даже не беше и полята още. Изкарвам я на терасата с другите, на външен вид е ОК и след 4-5 дена почна да хлътва... понечих да пробвам на пипане как е и като поддаде я скъсах точно така през средата... на почти същия сопол приличаше отвътре. Май и една корифанта съм имал с подобна гадост, а и снимки в нета съм виждал на огромно хабитатно грузони, което отвъре е станало на мармалад от подобна гъба ли, друго ли.
-
Дам.. това е въпроса!
Фънги, ор нот... ту би. ;)
Факт е, че не винаги подобни гнилостни процеси са породени от спори... и стават гъби. ;) Та да не забравяме вирусите де.. :) мо'е да има и грип по кактусите, нали? ;)
-
Защо си мислиш, че е гъба а не вирус? (think)
Не знам какво е - гъба, вирус или бактерия, просто съм свикнал подобни поражения да ги приемам за гъбни. Може единствено лаборатория да каже…
-
Да , само лаборатория може да каже. По-важното е защо се е получило. Имаше ли някакви пропуквания по тялото ? Рискът при този тип кактуси - `екстремни напомпвачи`е този - да се пропукват и отварят входни врати , които в съчетание с влажната пролет ........ И аз ще трябва да прегледам баирното нолтони при следващото ходене.
-
Андро, приятел, съсипал си растението с поливката! Такова пюре за толкова кратко време се получава пролетта, или зимата, когато се полее недобре събудило се растение, в прохладно и влажно време. Имал съм точно такива случеи, но при присадени кристати, където при поливане подложката за седмица става на мармалад. Не е вирус, те за толкоз кратко време не действат. Гъба е и навлиза в растението през КОРЕНИТЕ. Когато полееш в повече недобре събудил се кактус той засмуква водата, корените се надуват и се образуват микро пукнатини, през които навлиза инфекцията, която си дреме в субстрата! Корените са плътни, здрави и много по-устойчиви на инфекцията и за толкова кратко време видимо не им става нищо. Гъбата атакува по-меките тъкани и ги разкашква.
Затова бавно мнооого бавно си събуждайте кактусите при такава пролет!
П.П От към слънчевата страна клетките са били отслабени заради слънцето, което е било силно за тях рано пролетта и затова там първо е атакувала гъбата (си мисля аз).
-
Беше в експлозивна вегетация от февруари. Имаше великолепно представяне с цъфтежа миналия месец и скоро след това премина в активен растеж. При моржовете от тази група това време на годината е жизнено важно да са наквасени, дет' се вика, до блатясване. Всички останали моржове в тавичката (http://cactus-bg.com/forum/index.php?topic=359.msg24258#msg24258), в която беше този, се скъсват да растат и в момента, а има къде-къде по-капризни на вода от него.
По-скоро, наистина се е цепнал от растеж някъде между мамилите и с водата от поливането е влязла заразата. Аз не ги пазя от намокряне като поливам, а и водата ми е не стерилна.
-
За мен това си е жива бактериоза
-
За мен това си е жива бактериоза
Би ли споделил основанието за категорична диагноза? Кой е причинителят и каква превантивна борба би препоръчал?
-
Да, видях ти юнаците в тавите, кефят! Явно не е от събуждане, но пак си мисля, че е във връзка със сезона. При мен за толкова години такъв случай през лятото и есента нямам, само през пролетта и зимата.
-
Според мен това твърдо не е бактерия а гъба и то точно ФИТОФТОРА - Phytophtora тя причинява така нареченото мокро гниене ! Точно тя причинява такава внезапна смърт, нападнатото растение придобива такъв кашест кафяв цвят, а благоприятните условия за развитието и са температура под 15 градуса и висока влажност, каквито условия сигурно е имало. Ако гледаш картофи или съседите, както и друг зеленчук като домати или съседи имат градина източника ти е осигурен. Ооспорите презимуват в почвата и трябва много сериозно пропарване за да се унищожат. За повече инфо виж в интернета, че ме мързи да пиша, но това е гадттта!
Спасение за заразения кактус няма! Изхвърля се заедно със субстрата, а за саксията ти си решаваш. Трябва да наблюдаваш сега по-внимателно и често съседните кактуси на педиокактусчето!
-
Аз само моля да споделиш как заподозря,че има проблем с растението ...щот на мен си ми изглежда добре на първите две снимки.
-
Аз само моля да споделиш как заподозря,че има проблем с растението ...щот на мен си ми изглежда добре на първите две снимки.
Обикновено се забелязва, когато е късно. Растението се свива, потъмнява. Вече когато се е скапало си личи напълно - от корените нагоре потъмнява, появява се миризма.
-
Точно какво е ,може да се каже само след изследване .Не ми прилича на бактериоза ,тя засягат по съвсем различен начин растението.За мен това си е фитофтора-(мокро гниене) отвсякъде .Нищо, че не е тъмен цветът на скашканата тъкан, това зависи от видът на кактуса. Корените може да са видимо здрави, но гъбата е намерила гнещо огнище и е атакувала растението.Няма как, да не е причинено от поливането
и студеното време.Моржове,пингвини няма значение.Вече доста изписах по въпроса.В хабитата тази вода се отцежда за нула време и не се наквасват за да блатясват.При такова време само сухи биха оцеляли.То нищо не става с това скапано време.Не могат да изсъхнат.
-
Аз само моля да споделиш как заподозря,че има проблем с растението ...щот на мен си ми изглежда добре на първите две снимки.
Както си беше равномерно надут и зелен отвсякъде, изведнъж от едната "страна" (в случая югоизточната) се появи леко хлътване навътре и промяна на цвета към тъмно сиво-зелено на епидермиса и чувствително омекване на зоната. Ясно беше, че е прекалено късно за каквото и да е, освен за снимки.
Аз също по-скоро бях и бих заложил на гъба. Прави сте за фитофтората и според мен, въпреки, че съм невеж. Появява се изведнъж и скапва мълниеносно гостоприемника си, атакува и поврежда проводящата тъкан и предизвиква първи видими симптоми за присъствието си отгоре надолу. Идеални условия за развитие - висока влажност и температури 17 ÷ 25°C. Това, което не ми съответства е, че фитофтората е почвен патоген, а растението не е пресаждано от ноември 2012 и наоколо няма картофи и домати, но…
-
Бактериозата също върви по проводящата тъкан,неприятна миризма и се прихваща от нараняване или слънчев пригор.Провери ли проводящата тъкан близо до най горната част. Когато се хване на време или превантивно 2 пръскания със СТРИПТОМИЦИН-антибиотик по 3грама на 12-15литра вода през 5 дена и пълно засушаване възможно за най-дълаг период.Някои използват медсъдържащи препарати,но ефекта е нулев.С тях е хубаво да се пръска при механични наранявания или някаква интервенция.
-
Стрептомицин е ефектен при бактериални инфекции,но отдавана е спрян и не се предлага .
-
Андро, бих те посъветвал да полееш с фунгицид съседните кактуси на заболелия.
-
На мен ми е интересно по кое време е започнало събуждането/поливането на това трънче?
-
Този стертомицин може да се замести с всичко от групата на сулфонамидите.Стига да има смисъл от тази дейност.Бактериозите в зародиш дават външни петънца и точкови тъмни образувания по епидермиса - тук нама такова нещо.Бактериоза не може да се предизвика от слънчево изгаряне никога.Всяко мокро гниене ,което става на пихтия е един вид разлагане и е нормално да има миризма.Медсъдържащи препарати се използват само в краен случай и то при мани и др. микози.Те променят и цвета на кактусите и после не могат да се измият.При кактуси с бели бодли и др.стават синкави .Обезозобразяват се растениета.И не се залъгвайте ,че като пръскате и поливате безразборно с каквото ви казал някои ,правите нещо добро за кактуса.Напротив ,в повечето случаи кактусите не могат добре да понесат тези пръскания и т.н.отслабва им имунитета и от прекалените" грижи" стагнират и по късно загиват.Гъбите бактериите и всички други патогени ги има навсякъде около нас по всяко време.Не е необходимо да са впочвата-спорите се пренасят по въздуха също.Така че един обезпаразитен и обработен субстрат не гарантира ,че ще е постоянно такъв.Най добрата превенция срещу тези патогени е да не се създава благоприятна среда за развитието им. Да се внимава с поливането да е водопропусклив и порест субстрата за да съхне лесно.Да има постоянно свеж въздух и слънце,когато е възможно.Нещата не са толкова сложни стига да се проумеят.Принципно тази превантивна фунгицидна дейност, която се върши е изцяло само за собствено успокоение ,че вършим нещо положително, а ефекта е почти никакъв.
-
Май вдигнах много шум около пусти трън или по-скоро около пуста гад, дет' го съсипа.
Бактериозата, ако е причинена от Erwinia, поне според прочетеното и разбраното от мен през последните дни, би трябвало да има външна секреция, което го нямаше.
Уважавам, разбира се, и благодаря за мненията и разсъжденията, но наистина е най-достоверно да се разчита на лабораторни резултати. Само че, аз не знам къде около мен мога да нося образци за анализи и колко струва (съответно, има ли смисъл).
Прежалих го трънчо. Все пак имам още 1 - френското му братче, макар и да не се представи добре тази пролет, нараства обещаващо и се надявам да му е достоен заместник.
Ноултънитата, както и всички останали кактуси мрат и на собствена територия и то често и по много.
Кактусите нямат имунна система, респективно нямат имунитет към нищо. Имат здравина на тъканите и по щастливо стечение на обстоятелства, противодействащи на патогените съжителстващи микроорганизми. Здравината на тъканите е до известна степен застраховка, но не и гаранция срещу патогени.
Простата логика е, че ако се постави един висш организъм в по-агресивна и заразна среда от тази, която е обичайна за него, трябва да се защитава с външна намеса, иначе няма шансове за дълъг живот. Но, в никакъв случай не омаловажавам опита и резултатите на колеги, които не третират профилактично растенията си. Просто съм избрал подход, който отговаря на логиката и усета ми при грижите за моите си трънчета в моите си конкретни условия.
-
Това е истината - няма 100% оцеляемост никъде, даже и в нашите колекции, колкото и да ни се ще. Та, да ги гледаме на постоянни препарати няма смисъл - по-добре да си признаем, че нямаме условия за тия или ония видове и това е. Все едно да се възхищаваме на пациент на системи и тръбички... По-консервативно и сухо гледане, особено за порасналите растения, те няма за къде да бързат. А малките, подрастващите, трябва да са ни достатъчно много - за да има и да загинат, и да останат от тях. Това е и причината да качват хората върху подложка - на могат да понесат загубите.
Аз загубих 2 педита симпсони тая зима, едното го отрязах да видя що така. Корените здрави, нагоре едно сухо светло-сиво гниене, чак кухина имаше в сърцевината си. Беше нападнат от ония лазещите въшки, с които борбата е трудна щото е много гъстободлест и късно се виждат. Бях ги ликвидирал, но заразата вече е била влязла и го забелязах чак като спря да расте в активния му период. Може би "главата" му можеше да се спаси, но нито имах подходяща подложка готова, нито този вид е добре да се гледа вкъщи, той иска навънка... тия брашняни въшки съм ги виждал по растения, кактуси, както в природата - нашата провинция, Калифорния, даже и в двора ми по едни храсти се бяха завъдили по едно време. Спасение няма. Изхвърлям, дезинфекцирам, слагам друго растение на вакантното място.. :)
-
Много ясно, че кактусите нямат имунна система.Да не бъдем толкова буквални не падам от луната все пак. Като говоря за имунитет ,говоря за резистентност,издържливост, здравина на епидермиса и корените , закаляване , аклиматизиране,приспособяване и куп други фактори ,които правят растението достатъчно устойчиво на външни фактори и на всичко, което е вредно за тях.
Не разбирам защо трябва сами да поставяме растението в тази екстремна среда и после да го защитаваме от същата тази неблагоприятна среда? По -добре е да не създаваме условия за такава среда въобще или да я сведем до минимум. Всеки решава сам как да процедира,аз съм направил съответните изводи за себе и имам резултати, които не са базирани на свободни съчинения,а на реални практически резултати които може да видите, които съм изследвал и сравнявал доста години .Не съветвам никой какво да прави или да не прави с растенията си.Просто не се учудвайте някои ден ,ако кактусите след поредното превантивно третиране мутират или" дават фира", което със сигурност не е нормално.
Специализирани изследвания се правят на много места ,платени разбира се.В Негован-софийско има институт по декоративни растения който и на ниво.
-
А може би и растенията имат някакъв примитивен имунитет , аз допускам, че е така и прекаленото третиране с химикали го убива.Пръскам преди есенното прибиране и напролет , след като изкарам всички навън.Това последното не съм го направила още и съм много обезпокоена, дни наред дъжд, влага и студен въздух през нощта.Не смея да се надявам, че ще мине без жертви.
Краставиците и доматите в парника на майка ми пораснаха и не оставят много слънце за онези от кактусите ми, които прибрах там, за да цъфнат прилично или по причина, че са ми особено ценни или са мелокактуси.Пълна безизходица!Отдавна се убедих, че да отглеждаш много кактуси без оранжерия е леко безмислено начинание, но ненаситното кактусарско око ;).
-
http://green.democrit.com/bg/news.php?cell=640 (http://green.democrit.com/bg/news.php?cell=640)
Малко отклонение от темата , но не е безинтересно да се прочете. Растителен имунитет - има такова животно ! :) :)
-
Хич не е отклонение по темата.Точно в десетката! Винаги съм смятал, че всичко живо създадено на този свят има собстрен механизъм да се справя с неприятели и болести ,когато се налага и когато се намира в естествения хабитат.Не бях чувал за имунна система, но за някакъв естествен имунитет бях сигурен ,че съществува.Друг е въпроса дали ще се нарече имунитет или естествени съпротивителни и оздравителни сили или нещо друго.Факт е ,че растенията също имат механизъм да се справят сами.Ако не беше така те нямаше да съществуват.Природата се е погрижила за всичко без съмнение!За дрогирането с химия и колко е вредно, смятям че е излишно да се коментира.
-
Хич не е отклонение по темата.Точно в десетката! Винаги съм смятал, че всичко живо създадено на този свят има собстрен механизъм да се справя с неприятели и болести ,когато се налага и когато се намира в естествения хабитат.Не бях чувал за имунна система, но за някакъв естествен имунитет бях сигурен ,че съществува.Друг е въпроса дали ще се нарече имунитет или естествени съпротивителни и оздравителни сили или нещо друго.Факт е ,че растенията също имат механизъм да се справят сами.Ако не беше така те нямаше да съществуват.Природата се е погрижила за всичко без съмнение!За дрогирането с химия и колко е вредно, смятям че е излишно да се коментира.
След известно време ще останат само тез дето се справят и с химията, а некой учен кактусист ще напише книга, че кактусите имат химически имунитет и толкоз ще се прочуе че ще им промени класификацията , което ще принуди Чичо Джон да почне некои ремонти и реновации по БЕК.
(rofl)
-
Някой има ли ефективна рецепта за защита на растения от охлюви?
Заселих на ново място няколко Опунции и Делосперми, но гадовете лигави мръсни не им оставят да изкарат нищо - ни листенце ни издънка… ;(
-
Ако кактусите са на вън наръси около тях СКИПЕР 4Г Има го по агроаптеките . Ако вече е спрян за продажба може и МЕЗУРОЛ,но за мен СКИПЕР е най добър само дето мирише малко
-
С охлювите съм водил борба покрай лозарството...Отговорно мога да заявя,че докато е влажно и дъждовно борбата е загубена-пробвал съм огромна гама препарати и нищо не е давало резултат...
-
Сярата била и акарицид, освен фунгицид. Намирам я при нас в нещо като солници по 300 г., за ръсене.
(http://s16.postimg.org/5c43d6g4x/SAM_4686.jpg) (http://postimg.org/image/5c43d6g4x/) Обработвам откритите срезове с нея, инече може да мухлясат, гъбясат. 92% - какво е останалото - не се знае..
-
Пробвал съм преди 6-7 години да ползвам сярата , като акарицид и нямаше абсолютно никакъв ефект.Наблюдавал съм акарите с лупа .Бях чел, че става и против акари, като екологичен метод, също така съм пробвал и накиснати във вода зелени дръжки и листа от домат, които уж трепели акари ,обаче пак без ефект.Пробвал съм и разтвор от тютюн, чесън и др. ,но нямаше ефект.Бях се заинатил да пробвам без химия да се боря ,но накрая пак се наложи да използвам химически акарицид .
-
Пробвал съм преди 6-7 години да ползвам сярата , като акарицид и нямаше абсолютно никакъв ефект.Наблюдавал съм акарите с лупа .Бях чел, че става и против акари, като екологичен метод, също така съм пробвал и накиснати във вода зелени дръжки и листа от домат, които уж трепели акари ,обаче пак без ефект.Пробвал съм и разтвор от тютюн, чесън и др. ,но нямаше ефект.Бях се заинатил да пробвам без химия да се боря ,но накрая пак се наложи да използвам химически акарицид .
Какво си ползвал - Пликтран? Рангел ми беше давал едно време малко и ми стигна за дълго.
Гледам по Перескиопсиса ми се завъдили акари, с дребни паяжинки. Въсдуха вкъщи ми е доста сух. Засега пръскам само с вода. Маслената емулсия, която ползвам като инсектицид, мори и акарите, но при някои видове сукуленти може да е проблемна. По Адениума например такава обработка бута листата.
-
Ползвам това което е разрешено и се продава в агроаптеките.Нисоран и Омит съм ползвал преди, но напоследък има и някакви нови.
-
За акари...поне от опит действат безотказно в лозята..Акарзин ,Бастър 40 ЕК и Дует ....АЛФАГАРД е много мощен, мори скакалци направо...какво остава за някои дребни акари.Вазтак също е доста широкоспектърен
-
Най-безобидния (за хората) акарицид е маслото от нийм.
И на адениумите не им падат листата. (nod)
-
Най-безобидния (за хората) акарицид е маслото от нийм.
И на адениумите не им падат листата. (nod)
(handshake) А да знаеш дали действа като инсектицид за враговете на кактуса? Имам от него, и ония въшки дето лазят отгоре чат-пат се пръкват отнякъде. Адениуми нямам вече, и акарите не са ми значителен проблем, гледам и след вода или маслено пръскане изчезнаха (поне видимо) от Перес'а..
-
Ако кактусите са на вън наръси около тях СКИПЕР 4Г Има го по агроаптеките . Ако вече е спрян за продажба може и МЕЗУРОЛ,но за мен СКИПЕР е най добър само дето мирише малко
Скипер бил спрян - обиколих тук. Вениш го замествал и купих. Изхвърлям охлюви с лопати! (http://factoryjoe.s3.amazonaws.com/emoticons/emoticon-0119-puke.gif) Гадно ми е, ама е по-добре поне някоя опунциева издънка да се задържи относително недоизядена това "лято". Нямах предвид да ги трепя гадовете, а просто да ги отблъсквам ('баси, толкова трева и зарзават има, а те на моите опунции и делосперми), но… :S
-
Друг враг мой са плевелите. Днес за пореден път бърках да скубя между опунциите и познайте ръцете до над лактите дали не ми идеше да си ги ампутирам… :@
(rofl) Майтап, разбира се. Добре, че имам любяща съпруга с безценни козметични инструменти! (h)
Та, някой знае ли дали хербицидите (не съм ползвал досега) не унищожават и кактусите (опунциите в частност)?