Кактус БГ
СПАМ ЗОНА!!! => Обща дискусия => Темата е започната от: troll в Декември 20, 2013, 03:18:45 am
-
Може би за всички ще е весело да научат кой как е започнал с кактусите и сукулентите, разбира се.
Аз гледах в други форуми снимки на 7Георгии.
Та той е виновен!
Но тук, в реалния живот, е много сложно с кактусите.Добре, че има Интернет.А за сукулентите научих във форума.
Един от първите ми кактуси е една еуфорбия.
Та така...
(rofl)
-
Края 80-те баща ми беше завъдил 10-на, и аз покрай него се увлякох.. Мислех: отървах се от тия гадини, като заминах за канадско, де ти. Не можеш да избягаш от себе си. ;)
Троле, кажи и за оня сухия, дето го гледаше в гаража... пазиш ли го още?
-
Верно бе!
Тоз го бех забравил.В същност това ми е първия кактус.Аз го купих на детенце и то искаше да го полива всеки ден.
Накрая изсъхна красиво.
Имаше залепено със силикон жълто цвете.
(rofl)
-
Тук спомени ли ще си споделяме? :)
Аз започнах след една изложба през средата на 90-те, от която си купих десетина кактусчета, по-късно разбрах от табелките, че са били от Серафимови.Още имам от тия първите и са ми много скъпи.После продължих да добавям от цветарските магазини /още поглеждам към тавите с кактуси когато влеза в такъв/, флората в Бургас я очаквах с огромно нетърпение, поне с 5-6 саксичета се връщах, приятел с доста голяма колекция, която последните години занемари ми е давал семенаци, почивките на южното черноморие означаваха задължително посещение на оранжерията в с.Велика и така до 2010 когато започнах чрез форумите да купувам като обезумяла.Но напоследък мисля, че разумно позабавих темпото и вече не искам да имам от всичко и по много.А миналата година есента когато започнах да прибирам и разнасях щайги с кактуси, леко усетих не точно отвращение, по-скоро пресищане някакво и се уплаших, че ще си прецакам хобито, което ми дава толкова положителни емоции.Не знам дали на някой му се е случвало, но никак не е приятно.Та освен, че можем да изпаднем в ситуация да не остане кътче в домовете ни ненатъпкано с кактуси, съществува опасност от по-различно естесво, която може да убие любовта ни към най-прекрасните :) растения на земята.
-
Още преди година, макар и по друг повод, се изказах ТУК (http://cactus-bg.com/forum/index.php?topic=669.0), а сега като чета какво съм/сме написали, емоциите нахлуват с пълна сила... ;)
...А историята има свое настояще и бъдеще...!!! (f)
Весели празници, скъпи другарчета (happy). Бъдете такива, каквито сте!
-
А миналата година есента когато започнах да прибирам и разнасях щайги с кактуси, леко усетих не точно отвращение, по-скоро пресищане някакво и се уплаших, че ще си прецакам хобито, което ми дава толкова положителни емоции.Не знам дали на някой му се е случвало, но никак не е приятно.
Калинче, не знам дали си спомняш оня пчелар за който съм ви разказвал. " Пет кошера пчели е хоби, петдесет професия." За да си остане хобито хоби човек трябва на време да удари спирачките. Пътя след това е или специализирана колекция, или добавяне на нови растения за сметка на раздялата със стари. Така че да се повиши качеството без да се увеличава количеството.
Първата ми среща с истински кактус беше някъде в началото на осемдесетте. Може би и втора или най-много и трета. Ходих на гости на мои приятели и видях истински кактуси. Преди това бях виждал ония дребосъци по цветарските магазини, и трънчовците по бабините тераси които с нищо не впечатляват. Моите приятели обаче се оказаха собственици на няколко разкошни цъфнали Пародии и един сериозен Астрофитум орнатум. След няколко дена и аз вече имах на прозореца в общежитието си една Мамилария спиносисима. Първият ми кактус. От там се тръгна. Преди да се дипломирам на терасата в къщи вече имах няколко десетки трънчета. Започнах работа. От службата ми дадоха една ведомствена гарсониера. Заплатата ми беше много добра за онова време, а аз ергенче. За нула време кактусите на терасата станаха няколко стотин. След две, три години станаха няколко стотин вида, а от всеки вид по две, три растения. Напълних не само моята тераса, но и терасата на родителите ми, а тяхната тераса е наистина голяма. Почнах да сея и семена. Усетих че започвам да изпускам колекцията от контрол. Нямах достатъчно време да полея камо ли да пресаждам и въобще да се грижа за трънчетата. Колекцията стана голяма, но за сметка на това качеството падна драстично. Ударих спирачката. Неспасяемите изхвърлих. Доста раздадох на приятели. Останаха само най-добрите. След това имаше период в който поради други причини бройката на кактусите ми падна драстично. Почти се бях отказал. Сега отново възстанових колекцията си, но гледам да я държа в разумни граници. Трънчетата ми са може би сто и петдесет, двеста като долната цифра е по-близка до истинската. Успявам да се грижа за тях без това да ми дотяга или пречи на другите занимания. Е сега вече имам повече свободно време. На пролет ще реша дали да търся работа, или да си остана пенсионер мързеливец. Ако реша че пенсията ми стега може и да вдигна малко бройката на трънчетата, но не и преди да им осигуря добро място за живот. Тоест една сносна оранжерийка.
-
Аз ще се окажа стар кактусар май :D :D :D
Във 2-ри клас на Флората в Бургас през 88-ма се сдобих с първият ми кактус (чието име научих едва преди 5-6 години) Мамилария пролифера. Туфи с издънки от това растние живуркат все още при мен, както и при половин дузина роднини и познати, на които е било връчвано това "съкровище"... естествено при тях не е под формата на туфа, а на сноп макарони :P Помня пък, че откакто помня ( на 2-3годинки) на терасата имахме един-два бабешки ехинопсиса и 2-3 алоета или агавета.
Toя ми "кактусарски старт" имаше обаче голяма пауза допреди 5 години. Е, не е било съвсем без кактусарски устреми междувременно, защото през 1995-та обрулих едно листо от природнорастящите местни Опунции от Айтоския балкан :P и в рамките на 2-3 години на трасата ми посадена в тенекия от сирне и зимуваща на минуси си изкара прираст от доста "уши" и стигна над метър... докато в последната зима от живота и не беше обилно полята по милост от майка ми при минус 10-15 градуса "понеже била спаружена от жажада" :D През 2002-ра си взех пак от Флората една Мамилария спиносисима пилкайенсис, която избуя здраво за 3 години, а на 4-та вече се правех на хирург, за да спася и вкореня върха и понеже корените и основата бяха загнили в цветарската кална почва... а "върхът" сега е към 50 см, но упорито не и позволявам да се вие, като змия по земята, както си и е природно заложено- мъча я с подпирателни елементи ]:)
Та като се стигна до 2007-ма 2008-ма, когато почнах да откривам, че имало цветарски форуми, пък после даже и кактусарско профилирани такива wooow (whew) (rock)
Е, оттам насетне се почнаааааа с истинската краста (devil)
И тук е момента да благодаря на Склери, Клечо, Вал, Асенси, Ник, Спини, Нели, Таня и другите натрупали опит кактусари, чиито мнения и съвети четях, гледах снимките им и ми помагаха да намирам верните насоки първо в бимбарговия форум, а после и във форума на Инка (bow) (y) (beer)
-
Аз благодаря на el pistolero, че споделя опита си с нас в настоящия форум.
(bow)
-
Пропуснал съм Клеман (headbang)
А, той даже имаше един блог със сеитбени снимки навремето (wait)
-
Аз се опитвам да науча нещо от всеки!
Без значение колко му е дълъг ... стажа.Щото както е добре да знаем какво да правим, двойно по-добре е да знаем какво не трябва да правим.
(rofl)
-
Виждам - кеф ти е че си отпуска. Аз имам още 3 работни от тая година. Обаче от утре идва шинука и ще става 0 или повече.. (party)
Мойте кактуси ме харесват, щото ги поливам. Как, ще кажа в една друга тема. Събирам им снежна вода, има много. Обаче ми съхнат само за 5 дни като ги извадя от найлоните. Поръсих им пясък, белким им държи влага по-дълго. Няма покой и зимъска... (beer)
-
С кактусите се харесахме през един дъждовен ноемврийски ден през 1982г.Ходих на гости с печено агне в едно търновско село и там видях една малка колекция на приятел-състудент.И така се почна :) :$
-
23.12.2013 - Дамян. (happy)
(http://s16.postimg.org/3wusugtw1/IMG_20131223_114452.jpg) (http://postimg.org/image/3wusugtw1/)
-
Кактусът - идеалният коледен подарък... :)
-
Кактуса изобщо е най-хубавия подарък!
А най-приятно е като не го приемат!
(rofl)
-
Хайде да си кажа и аз историята.
А тя започва през 1980 с детка ехинопсис около 1 см в диаметър.Сложих я върху сух пясък и така се почна.Следващите 3-4 години очите ми бяха все по терасите.Докато в 1985 се запознах е един мустакат човек,който продаваше кактуси на тараба на пазара- ДА!Бай Иван от Сандрово!След което с тайфата окончателно станахме събирачи на кактуси.Всяка събота или неделя ходехме в оранжерията му и си купувахме за колкото пари имаме колкото ни продаде.Е, не се минаваше и с малки кражби- имахме един, който събираше по една шепа детки- много му завиждах, защото аз все някак си не успявах.
После започнах с присадките- крадяхме от балконите детки ехинопсиси, присаждахме ребуции, които веднага започваха да цъфтят.Бай Иван ни ги изкупуваше по 1 лев и имахме право срещу 3-4 лева да си купим от неговите,т.е.разменяхме 3 от нашите за 1 от неговите.Така станаха стотина вида- но престоя ми в едно военно училище ги съкрати доста.Посещавал съм и местния клуб на кактусистите, но не ми хареса атмосферата- все нещо деляха и криеха един от друг.
През 1993 г. се запознах с Мишо Мигача- той все още си държеше кактусите в с. Щръклево и започнах да купувам растения и семена.Нещата се разраснаха- имах вече малка оранжерия на терасата.
Около 2000 благодарение на Галин писах на 1-2 немци- големи разбирачи на Нотокактуси.Получих семена,много,първия път сях около 250 вида.Разбих се от кеф!Сега през 2 години прибавям по някой модул към оранжерията ми.Имам предимство, че е на покрива на блока и имам свободни още 320-330 квадрата покрив.Засега ми липсват май 5 вида нотокактуси- имам около 700 колекционни растения и доста по тави,терини и др.50-60 вида Гимнокалициуми,доста ЕФК и Турбинокарпуси(май всички същински) и тук-таме други.Ааа, и ребиции,силкоребуции и медиолобивии,ама климата не им понася много-яко ги тръшка жегата август.
Значи стават 34 години като ги сметна!!!
-
Моята история повечето от вас я знаят и са я чели... как станах кактусар (http://cactus-bg.com/about/). :D
-
През 1978 за първи път забелязах кактус. Хареса ми веднага с необичайния си външен вид, но не поисках да имам. Вълнуваха ме футбол, топчета, стражари и апаши, колело, ягодите и черешите по кварталните градини и куп други нормални момчешки неща за хлапак на 8. През 1980 бях с майка на гости на моя леля в Своге, която имаше великолепни стари огромни Echinopsis tubiflora и гигантска Austrocylindropuntia subulata, и няколко американски книжки за кактуси с рисувани картинки. Там се влюбих моментално и безвъзвратно. И започнах с издънка от Echinopsis tubiflora. И после вече всички възходи и превратности, през пълно отчуждение за няколко години, до наркотична зависимост до момента. Неизлечима краста.
Крастата ме свърза с чудесни хора (е, имаше и идиоти). Най-ценното ми беше членството в секция Кактуси на софийския клон на Дружество Екзотика, познанството и добрите взаимоотношения с членовете. Неоценимо беше обособяването на Колекция Бистрица, което започна да се случва през 1987/8, запознанството и трайното приятелство с Рангел Пъков, както и с Веско и Ицо от Троян…
Абе, за харесването си има нещо вътре. Нек'ъф ядец. Не му е на всеки. Затова и не сме много. И затова сме повечето чепати. Ама да сме здрави и да са ни здрави и семействата, че ни търпят крастата, а и тръните, че и те търпят тормоза…